Интересно е как игри с тотално слабоумен замисъл, успяват да бъдат хитове в продължение на много време. Типичен пример е Bubble Bobble, която ако има класация за игри с най-много преработки, би се наредила приблизително на същото място, на което се нарежда Yesterday на Beatles в класацията за парчета с най-много кавъри. Става дума за една игра, чиято първа версия се пръква към средата на 80-те за домашните компютри Commodore. От този момент нататък се появяват буквално десетки нейни преработки, както и много игри със схода идея. В следващите няколко години Bubble Bobble вече е портната за основните системи за игра и се разпрострянява като хитово заглавие по целия свят. Дори се, много години след излизането на първият Bubble Bobble продължават да излизат нови и нови версии, и то не само за PC. В интерес на истината, в България тази игра е доста популярна в игралните зали с големите кашонести конзолни системи (тук не става дума за популярните в момента компютърни зали за игра). Ако пообиколите кръчмите по морето няма начин да не се натъкнете рано или късно и на Bubble Bobble. Но какво всъщност е толкова особеното на тази игра …?
В основата на идейният замисъл на Bubble Bobble стои плюенето на огромни на балони и тяхното възможно най-рационално изпозлване в борбата с гадовете. Главните герои (сиреч – нашите типове) са четири дракончета, чиято основна цел е да успеят да изплюят по такъв начин балони, че да вкарат в тях лошите типове (т.е. да ги балонират). След това трябва да се докопат по възможно най-бърз начин до балоните и да ги пукнат, така че да ликвидират трайно противниците. Ако не успеят да изплюят балоните правилно, самите балони продължават да си летят из нивото (по странно определени траектории) без да пречат на никого. Освен нормалните балони има и специални, които съдържат светкавици, вода или шарени буквички (колко лигаво, а? :). Действието се разва на статични нива събиращи се точно на един екран, като всяко ниво е изградено от неподвижни рампи, върху които могат да се разхождат както самите дракончета, така и лошите. Всяко ниво свършва, когато избиете(балонирате) всички мизерници. Разнообразието на гадовете, естествено, е повече от задоволително, като с всяка нова версия те стават все повече и все по-нелюбезни.
Но до тук няма нищо особено ? “Красотата” на Bubble Bobble се крие не в друго а именно в неповторимата глобална лакомия която се развихря по време на игра. Да ама, авторите наистина са се оляли – събират се какви ли не щуротии – от всевъзможно видове плодове до пръстени и огърлици. Основната част от лакомствата се получават след спукване на някой балон с гад вътре. Колкото повече гадове “спукате” наведъж, толкова по-разнообразни лакомства ще получите. Освен тях в съвсем безразборна последователност и явна незакономерност се появяват и други обекти на клептомански желания, които могат да направят дракончетата по-бързи, по-добри в плюенето на балони или да им уредят по някой голям плод (ама наистина голям) на края на нивото. Играта става много приятна когато на сцената излезнат не един, а двама и повече играчи, тъй като тогава се развихря такъв мощен егоизъм, който трудно би се постигне в друга игра.
И тъй като Bubble Hero II е n-то продължение на оригиналната идея, тук разнообразието е по-голямо от всякога – повече гадове, повече дракончета (4 на брой), повече лакомства… или казано накратко – ПОВЕЧЕ. На всичкото отгоре, авторите са решили да направят играта по-хубава и са блъснали и раздвижени декори, което е имало точно обратния ефект. За разлика от оригинала, където действието се развива последователно на 100 нива (сто бре… не се шегувам), тук игралното време е разделено в няколко свята, на края на всеки от които има по един гадняр (за сравнение – в оригиналната версия имаше просто едно гигантско джудже на 100-ното ниво). Трудно е да се каже дали е плюс или минус факта, че графичният режим не е добрият стар 320×200, а 640×480, туй като някои детайли не са били изпипани и стоят неестествено на общия фон на играта.
Ако обаче сте решили да поглупеете пред екрана без да се ангажирате с разплитането на сложни загатки и мистерии – това е точно игра за вас. Bubble Hero II е добър вариант и за бясни купони, като най-добре ще се впише в часовете след 4, когато пиенето и тревата са свършили, мадамите вече спят, а StarCraft-a толкова е омръзнал на всички, че предпочитат да редят пасианси.
Автор: Георги Пенков