Blood Will Tell е създадена по класически аниме сериал, наречен “Дороро”, за който се съмнявам да са чували и най-запалените родни фенове на мангата, като се има предвид, че е бил най-популярен в средата на 60-те години на миналия век. Печалбата за геймърите обаче е, че играта е “наследила” една наистина богата вселена, населена с оригинални герои… и чудовища. В центъра на събитията в Blood Will Tell е младият самурай Хиякимару, който трябва да се справи с меко казано странната задача да си възвърне… 48-те различни части на тялото, които демоните са му откраднали като дете! Въпросните “липси” си имат и своите преимущества, защото в началото на играта Хиякимару е снабден с нещо като “живи протези”, благодарение на които ръцете му се превръщат в две наточени като бръснач остриета, коленете му стават на дула на огнестрелни оръжия и тъй нататък. Резултатът от всичко това е малко стряскащ в началото, но играещият скоро се научава да оценява по достойнство тези малки “придобивки”.
Но не мислете, че Хиякамару се разхожда през 100% от времето като своеобразен ходещ игленик. Той може да ползва и съвсем обикновени и не дотам обикновени мечове, всеки от които върви със собствен набор от техники и удари. Между другото, всеки от тези мечове трябва да бъде открит, като за целта често ще ви се налага да кривнете от “отъпкания път” в нивата. “Преравянето на храсталаците” е досадно занимание, но като цяло се изплаща. Особено като се има предвид, че голяма част от тези мечове носят на своя притежател и повишена устойчивост на различен тип атаки – огнени, ледени, отровни и т.н.
Между другото, бойната система ми допадна особено, тъй като всички атаки в нея се изпълняват на практика с два бутона, като играта разчита повече на правилното ми усещане за дистанция и тайминг. Както и разбира се, на използването на правилния мач, да речем. С възвръщането на “човешкия си облик”, или с други думи, със събирането на различните изгубени части от анатомията си, Хиякимару не губи от странното си въоръжение. Вместо това неговите основни “показатели” (здраве, сила на атаката, степен на възстановяване, късмет, бързина и т.н.) и увеличават постепенно, като например възвръщането на ушите му носи подобрена стабилност (?!) и способността да се приземява на краката си след особено силна противникова атака.
За малко щях да пропусна, че Хиякамару не е сам в играта. Придружава го спътник – невръстен крадец с трудно определим пол, на име Дороро. През по-голямата част от времето хлапето изпълнява спомагателна роля, като Хиякамару може да му подава 3 основни команди – да донесе намиращ наблизо предмет, да атакува противници и да огледа околността за опасности.
Макар да не блести с бог знае каква графика или свръхоригиналност на ниво геймплей, Blood Will Tell категорично ще зарадва феновете екшъна от трето лице и особено онези от тях с пристрастия към всичко японско.
Автор: Ивелин Иванов