„Проклятието Блеър“ е може би един от най-значимите филми за хорър жанра от 90-те. Макар и не първият официален представител на вече широко разпространената ниша на т. нар. „found footage” подстил, именно историята на тримата студенти изчезнали в горите на Бъркитсвил, щата Мериленд докато снимат документален филм за едноименната вещица успя да превърне този тип кино в съвременна културна икона. Факта че лентата се бе появила в зората на широко разпространения Интернет, рекламната кампания твърдяща че заснетите кадри са истински, и убедителната атмосфера на „Проклятието“ която беше своего рода тотален антипод на популярните по онова време тийн слашъри успяха да превърнат нискобюджетния колежански проект в летен блокбъстър докарал приходи от над 250 милиона долара.
Последваха няколко продължения със съмнително качество, както на кино фронта така и в гейминг сцената. За съжаление нито един от въпросните продукти не успя да достигне нивото на своя предшественик, убикайки огромния потенциал за развитие на франчайза още в зародиш. След крайно посредствения Blair Witch от 2016 мнозина бяха готови Lionsgate да се откажат от по-нататъчна работа по поредицата. Мълчанието достигна своя край на тазгодишното Е3, когато по време на Майкрософтската пресконференция изненадващо бе обявена нова (и четвърта по ред) игра носеща това емблематично име. Този път проекта е поверен на поляците от Bloober Team които са добре познати на хорър феновете с Layers of Fear и Observer.
Историята започва доста праволинейно и не особено оригинално. Действието се развива през Октомври 1996, две години след събитията в оригиналния Blair Witch Project. В горите на Бъркитсвил е изчезнало 9-годишното момче Питър Шанън, и досегашните опити да бъде открито са ударили на камък. В ролята на главен герой влиза полицаят Елис Карвър, който доброволно се включва в търсенето заедно със своето куче Бълет.
На база трейлъри и превюта мнозина биха останали с впечатлението за поредното заглавие разчитащо единствено на базов exploration и някакви бегли опити за стелт. Все пак играчите на които им е писнало от популярните в последните години walking симулатори могат да бъдат спокойни. Blair Witch е всичко друго, но не и безобидна виртуална разходка, като този път Bloober са разнообразили стандартната си формула с няколко нововъведения.
Бълет не е вкаран в играта просто за цвят. Ще имате пълен контрол над него и докато е до вас могат да му бъдат задавани редица команди (“търси улики”, “стой на място”, “не се отдалечавай от мен” и прочее). В зависимост от това колко успешно изпълнява поставените задачи, може да бъде похвален или смъмрен. Взаимоотношенията между Елис и опашатия му спътник са една от най-важните части на геймплея, тъй като определят и финалът на играта. Запознатите с Haunting Ground и Rule of Rose вече вероятно се досещат как ще премине значителна част от кампанията на Blair Witch. За щастие обаче AI-то на Бълет не е толкова своенравно и на моменти откровено счупено като първата, и не служи само за изпълняване на досадни fetch куестове като в Rule of Rose.
Този път си имаме и… нещо като бойна система, но не съвсем. Фенерчето с което е екипиран Елис ще влезе в употреба за нещо повече от осветяване на тъмните кътчета в гората. За разлика от предишните проекти на Bloober както и сродните Outlast и Amnesia клонинги, Blair Witch предоставя възможност част от съществата преследващи Елис и Бълет да бъдат победени. Подобни схватки се срещат рядко, което е плюс заради не особено добрата им реализация. Прицелването с фенера е куцо, гадовете се движат изключително бързо около вас, и имат навика произволно да се spawn-ват на различни места по картата което прави успешното им елиминиране по-скоро въпрос на късмет отколкото на добре премерена атака.
Какво би било едно директно продължение на „The Blair Witch Project“ без емблематичната за поредицата камера? Достъпна от първия открит къмпинг в гората, тя дава възможност на Елис за преглед на няколкото видеокасети които ще намери по пътя си. Без да давам spoiler-и, въпросните записи са една от най-често използваните механики за решаване на пъзели и за откриване на иначе недостъпни места. За щастие с тях не е прекалено, и това няма да са единствените загадки за решаване по пътя. Разочароваща е единствено изключително ниската трудност на абсолютно всеки пъзел, като отговорът почти винаги може да бъде открит за по-малко от 2-3 минути.
Визуално играта е може би едно от най-добре изглеждащите заглавия правени с Unreal Engine 4. Всички местности са направени с усет и към най-малкия детайл, а текстурирането и ефектите на околната среда не оставят почти никакво място за оплакване като забележки могат да бъдат направени единствено по адрес на не особено реалистичните анимации на Бълет. За жалост Blair Witch е изключително зле оптимизирана, и конфигурациите които ще бъдат способни да изцедят максимума от възможностите й са единици. Въпреки страхотно изпипаната визия, статичната околна среда, ограничената площ на всяко ниво и липсата на особено голям брой обекти във всяка сцена изобщо не оправдават завишеното точене на ресурси.
Кампанията е сравнително кратка. Изиграването й може да отнеме между 6 и 8 часа, но все пак оставам с впечатлението че определени сцени можеха да бъдат съкратени. Независимо че последният чаптър е изключително идеен като замисъл и съдържа някои от най-зловещите моменти в цялата игра, действието е изключително разточено което в крайна сметка убива търсения ефект. Все пак, въпреки не особено високия фактор С.Т.Р.А.Х, атмосферата която са постигнали полските разработчици прави изживяването едно от по-добрите събития на хорър сцената през последните няколко години.
Не очаквайте нещо което ще се превърне в класика на жанра. Теглейки чертата Blair Witch е достатъчно добра без да блести с нещо конкретно. С изключение на потресаващо лошия performance обаче „Горските приключения на бате Елис и Куршумко“ е съвсем приличен survival horror който би се харесал на доста хора. Ако пък искате още – винаги може да пробвате различен стил на игра който ще доведе историята до различен завършек.
Автор: Eldritch Abomination