Black Legend

В последно време тактическото RPG определено е във възход като жанр. Правят се много такива игри, както от доказали се студия, така и от никому неизвестни инди разработчици.
Black Legend е игра от точно този жанр, което разбира се разпали апетита ми към тактически битки. Прибавете към това готик-cosmic horror естетика ала Bloodborne, новаторски подход към класовете на героите, бойна система основана на алхимията и теорията за четирите телесни течности (хуморизъм) и възможност да се потопя в свят, базиран на крайно непознатия ми фолклор на Белгия и ниските земи – как да не закупя играта на премиера?

И макар играта да прелива от потенциал, след определено количество часове прекарани по мъгливите улици на Grant (измислен град в който се развива действието, ситуиран някъде из централна Европа, 17-ти век) няма как да не призная – голяма част от този потенциал е пропилян. По-надолу ще разберете защо.

Историята

Грант бил богат и успешен град, търговците му прочути из цяла Европа, и заради това – примамлива цел за всякакви бандити и нашественици. След дълга борба с желаещите да заграбят богатствата на града, управниците му платили на алхимика Мефисто да се справи с проблема. Не е ясно какво е сторил точно, но скоро след това гъсти мъгли покрили доскоро светлите му улици, докарващи видения и лудост на всеки, дръзнал да навлезе в тях. Мефисто създал и противоотрова срещу въздействието на мъглите, която раздал на гражданите. И така проблемът с нападателите бил решен.

Не след дълго обаче, Мефисто изчезнал, а заедно с него и противоотровата. Лудост и ужас обвзели гражданите, странни неща започнали да се случват. Част от тях, надяващи се алхимикът да се завърне, създали култ в негова прослава и започнали да избиват съгражданите си. Други оцелели, стоейки заключени вкъщи, в постоянен страх и подозрение. Тези които дръзнели да излезнат в мъглата, не се връщали.

Вие сте водач на група наемници, току-що освободени от затвора. Обещаната ви награда – опрощение на всички бивши грехове. Вашата цел – да спасите загиващия град. Как ще го направите, си е ваша работа.

Алхимия

Black Legend е походово тактическо RPG с иновативна класова система, бойни механики базирани на алхимията и простички куестове. Нека започнем с класовете.

В играта има 15 класа, като можете да променяте класът на своите четирима персонажи по всяко време. Определени умения могат да бъдат запаметявани след като се използват достатъчно пъти, и пренасяни дори след смяна на класа, което в крайна сметка позволява почти безкрайни комбинации и експериментиране. За пример главният ми герой е микс от Rogue и Duelist за да може да нанася огромни щети и да реагира в пъти по-бързо от враговете (като понякога има право на ход два пъти преди всички останали) с няколко нива Plague Doctor за да може да се лекува при спешност. Друг от героите ми има доста нива на Пехотинец, няколко нива Тежка Пехота и финишира като Executioner – макар и много бавен, при убийство на враг, ходът му се рестартира. Така при правилна стратегия мога да изиграя по два или три хода на цената на един.

Някой от уменията могат да бъдат използвани само с конкретно оръжие, така че изборът на меч, брадва, копие или мускет допълнително допринася за уникалността на всеки герой.

Другото ново и интересно в играта е използването на алхимията. Базирано на „хуморизма“ (вярване че четири течности – кръв, черна жлъчка, жълта жлъчка и флегма са основа на здравето, а дисбаланса им причинява всички болести) всяко специално умение в играта активира някоя от четирите телесни течности в противника. Когато две или повече съседни с активизират, те могат да бъдат катализирани със специално умение, нанасяйки много високи щети и докарвайки на врага допълнителни главоболия като кървене или натравяне. Комбинацията от правилни умения и катализирането на резултата може да превърне и най-силния враг в кървава пихтия.

Доброто в играта

Артът е силно повлиян от игри като Bloodborne – от мъгливите улици и готическа архитектура видими из Grant до светещите фенери, сигнализиращи че в дадената сграда има NPC с което можете да говорите. Макар и цветовата гама е издържана предимно в нюанси на сивото, кафявото и зеленото, това създава нужната атмосфера.

Бойната система (а нека сме честни, битките са главното в BlackLegend) е добре измислена, наистина нова и изненадващо – работи добре. Макар и битките рано или късно да стават досадни, в първите десетина часа изпитах удоволствие от комбинирането на класове и умения.

Не толкова доброто

Колкото и да ми харесва стилът, няма как да не отбележа че графиката е на ниво 2010-та с малко, бедни откъм текстури и ниски откъм резолюция модели. Добавете и наистина изкуствени и вдървени движения и получаваме нещо от PS2 ерата.

Куестовете са изключително прости и повтаряеми – отиди там, вземи това, занеси го еди-къде-си. Имайки се предвид че при всяко повторно навлизане в дадена местност враговете се появяват отново, битките омръзват по-бързо отколкото би трябвало.

В описанието на част от уменията и предметите се загатва че ще има свръхестествени врагове, дори класът Инквизитор би трябвало да е създаден за да се бори с тях, но на практика изключвайки някой босове, в играта се изправяте само срещу хора. И кучета.

Което води до най-големият за мен грях на играта, а именно – съществуването на overpowered умения и комбинации. Дори без да искам налучках една от тях с моят Rogue/Duelist и в резултат успях да убия един от босовете в играта с един единствен удар, нещо което не би трябвало да се случва.

В крайна сметка

Black Legend не е лоша игра. Просто далеч не е толкова добра, колкото можеше да бъде – с малко повече внимание към детайла, с малко повече отделено време. Може би – с малко повече бюджет. Препоръчвам само за наистина запалените фенове на жанра, които са останали без какво друго да играят.