by PC Mania
Пусната преди повече от две десетилетия, оригиналната Bionic Commando е една от най-обичаните аркадни игри на своето поколение. Тя разказваше историята на специален и генетично усъвършенстван боец който използва своята модифицирана ръка, за да се придвижва и сражава. С тази игра Capcom поставиха началото на една продължителна и успешна серия, в която настоящата Bionic Commando се явява шеста поред.
Но май 6 не е щастливо число
Bionic Commando е нагледен пример за недоизпипана игра. В нея интересните идеи не успяват да получат правилна реализация, историята заема важно място, но е слабо пресъздадена, а битките изобщо не са толкова динамични, колкото би трябвало.
Историята в играта започва точно десет години след събитията в първия Bionic Commando. Старият ни познайник Нейтън Спенсър е в затвора, където очаква изпълнението на смъртната си присъда заради участие в инцидент с неговите доскорошни колеги. Точно в този момент обаче терористична група, известна като Bio-Reign, взривява бомба, с която изпепелява по-голямата част от Асценшън Ситиy. Като най-опитен и подготвен, Спенсър набързо е мобилизиран и изпратен сред руините на града, за да разбере кой стои зад атаката.
Въпреки че модифицираната ръка на главния герой е основният геймплей елемент в играта, поне в началото ще трябва да се справяте без нея. При спускането на Спенсър над града, ръката пада встрани и той ще трябва да разчита на стандартните си бойни умения. Тъй като ръката му е била отделена за дълго, ще трябва да мине малко време, през което той да си припомни всички умения. Това пък може да се окаже доста трудно, защото всеки скок с фатален край ще ви връща до последния чекпойнт, а всички оръжия, който може да сте придобили междувременно, автоматично ще изчезнат.
На една ръка разстояние
Все пак модифицираната ръка е главният геймплеи механизъм и практически източник на единствените интересни моменти в играта. Преди всичко, тя е вашето основно средство за придвижване. С нея може с лекота да се захващате за улични стълбове, дебели клони на дървета или парапети. Това умение обаче не е безгранично, защото ръката има ограничен обсег, а освен това физическите закони налагат внимателно да преценявате колко да се засилите и кога да се пуснете. Когато все пак овладеете това, ще може да маневрирате и минавате през нивата с голяма бързина – разбира се, при положение, че първо успеете да разгадаете схемата на управление, която приема, че използвате XBOX 360 контролер.
Самите нива на играта първоначално са били замислени от шведското студио GRIN като напълно отворени, но в последствие тази идея е отпаднала. В резултат, въпреки че се движите в огромен метрополис, повечето са стриктно ограничени. Те създават илюзията за възможност за изследване, но радиацията, която се разпростира наоколо, бързо ще прекърши всеки един такъв порив у вас. Тя представлява изкуствено ограничение и определено е дразнещ фактор в играта.
Когато не се правите на Тарзан, вероятно ще ви се наложи да отстранявате противниците по пътя си в престрелки. За съжаление тези сражения са твърде постни във всяко едно отношение. Стрелбата с пистолета е крайно бездушна, а последващите придобивки в арсенала не помагат с нищо. Някои оръжия изглеждат добре, но това е само докато не почнете да ги използвате, като вероятно единственото изключение е ракетната установка, с която изстрелвате няколко ракети едновременно.
Печен-недопчен
С развитието на играта ще срещнете някои интересни моменти и битки с босове, които ще ви накарат да съжалявате, че момчетата от GRIN не са довели нещата до край. Някои допълнителни неща като пъзели или повече възможност за изследване на нивата определно щяха да раздвижат обстановката в иначе този доста скучен свят.
Потребителите на персонални компютри отдавна са се примирили, че голямата част от портовете, които идват при тях, са най-малкото половинчато разработени. Bionic Commando също не успява да избяга съвсем от това тъжно, но златно правило. Ориентираността на играта към конзолен контролер и крайно недостатъчните графични опции потвърждават това. Но дори и да игнорираме подобни неща, Bionic Commando си остава един невдъхновяващ платформен екшън, в който добрите идеи все се оказват извън обсега на ръката на Нейтън Спенсър.
Автор: Иво Цеков