Binary Domain

Тази пролет се очертава доста интересна по отношение на конзолни заглавия, които прескачат бариерата, за да се появат и в РС вариант. Най-напред дългогодината конзолна серия Ridge Racer стана достояние на компютърните любители на рейсърите (качеството на играта вече е друг въпрос), а сега едно японски дизайнер, чиито най-известно творение е PlayStation поредицата Yakuza ще ни предложи свое виждане на жанра екшън от трето лице.

Third person action по японски

Всъщност това не е съвсем точно. Действително Тошихиро Нагоши е познат като създателят на криминалният епос Yakuza, чиято поредна част Dead Souls се появи наскоро. Въпреки това РС портът на играта е дело на студиото Devil’s Details, а не на вътрешният екип на SEGA, който направи Binary Domain за конзоли.

Не е тайна, че силата на японските дизайнери лежи в по-специфични жанрове като JRPG-тата например, а всеки път, когато японско студио представи екшън “по американски”, резултатите са доста… да ги наречем странни. Да вземем например Shadows of the Damned от миналото лято. Безспорно интересна игра, която мнозина, включително и моята скромна милост харесват доста. В същото време обаче се намират и доста критици, които укоряват японските разработчици в липса на разбиране на “западната” психология, която съответно води до странни и неособено добри игри.

Най-сетне стигаме и до самата Binary Domain, която по същество представлява японско тълкувание на жанра екшън от трето лице със система за прикриване (колко по-лесно и просто звучи това на английски – 3rd person cover-based action). Както в повечето японски игри, действието тук ни пренася в недалечното бъдеще и отново в Токио. Донякъде подобно на Deus Ex: HR, светът на Binary Domain се разкъсва драматично от дебати за мястото на машините в човешкото общество. Отново имаме големи корпорации, монополизирали насилието, а ролята на главни злодеи се пада на Hollow Children – роботи, които на външен вид приличат на хора. Вие пък поемате ролята на Дан Маршал, член на елитен отряд, чиято задача е да издири представители на въпросните Hollow children.

Оттук насетне играта е преди всичко екшън

Не че историята в Binary Domain е толкова лоша, даже обратното – в нея има известен смисъл, но тя така и не се развива наистина добре, а повечето диалози се отличават с прекалено клиширани реплики. Все пак това е шутър, така че ако стрелбата работи, нещата ще са относително добре.

И това е така, поне в по-голямата част от играта. За дизайнер и студио, които са известни преди всичко с Yakuza, Тошихиро Нагоши и екипът му са се представили добре, навлизайки в непознати дебри. Балансът между интересни оръжия, динамични престрелки и лек тактически привкус (с команди към съотборниците си като “атакувай”, “отстъпи”, “прикрий се”) позволява някои интересни и вдигащи адреналина ситуации. Когато обаче навлезете във втората половина на играта, геймплеят определено започва да изтънява и еднообразието се засилва. Да, с дребни изключения като проблематичното на моменти АІ Binary Domain като цяло успешно е напипала основите на жанра, но не предлага почти нищо ново. С едно изключение.    

Психология на междуличностните контакти

Една от чертите, които отличават Binary Domain от останалите шутъри е възможността да комуникирате със своите съекипници и да изграждате отношения на базата на ваши решения. Всъщност нещата не са толкова задълбочени, колкото може да ни се стори, но въпреки това общуването с останалите бойци е интересна механика.

На практика тя става по следния начин – периодично попадате в ситуация, в която някой от придружаващите ви ще поиска мнението ви или ще ви помоли за съвет. От отговорът ви, който може да изберете с натискане на бутон (или с даване на гласова команда при конзолните версии) зависи мнението на съответния член на екипа за вас. Колкото повече ви харесват вашите партньори, толкова по-ефективно ще изпълняват зададените им команди. И обратното – покажете се в негативна светлина и ще видите, че ще започнат да ви игнорират.

Още в началото на играта например двама от бойците от отряда общуват с красива китайска агентка на име Faye. Докато си проправяте път през нивото един от тях коментира някои нейни физически дадености. Как ще реагирате, зависи само от вас – може чисто по мъжки да изразите съгласие, което ще ви вдигне в очите на партньора ви, но ще нарани дамата, а може и да замълчите тактично, което постига обратния ефект. Нещата никога не се развиват твърде много що се отнася до общуването, но въпреки това подобни избори ви карат да бъдете по-внимателни към случващото се.

На всекиму дължимото

Подобно на Ridge Racer Unbounded, в Binary Domain няма нищо наистина фундаментално сбъркано. Играта може да се мине от начало до край, без да изпитате особени проблеми. Лошото е, че това май е едно от малкото положителни неща, които могат да се кажат за нея. Екипът на SEGA е напипал формулата на екшъна от трето лице, но в желанието си да се придържа към нея сякаш е забравил да вложи малко повече сърце в продукта си. Наскоро друго японско студио, CyberConenct2, най-сетне остави настрана поредицата си от игри, посветени ексклузивно на Наруто, за да предложи вълнуваща и оригинална кръстоска между игра и аниме. Asura’s Wrath е добър пример за това как да копираш формулата не е достатъчно за успех, а е необходимо да направиш това с истинска страст и желание.

Играейки Binary Domain, лично аз се сещам за Vanquish на Шинджи Миками. В много отношения и двете игри си приличат – идват от известни японски дизайнери, издават се от SEGA, опитват се да възпроизведат един типично западен жанр и предлагат по една по-интересна механика. В случая с Vanquish това бе скоростното придвижване, което позволява буквално да прелетите от единия до другия край на бойното поле за секунди. За съжаление докато Vanquish си остава едно от най-добрите постижения на Шинджи Миками, Binary Domain и Тошихиро Нагоши получават по-скоро потупване по рамото за опита си.

Автор: Иво Цеков