Beijing 2008

Японските разработчици обикновено имат голям потенциал. Те могат да превръщат прости идеи в много доходоносен бизнес, не само чрез начина на реализация, но и за големия пазар, на който разпространяват творенията си. Типичен пример за това са фирми като Konami и Sega. И двете компании отдавана са напуснали пределите на малкия остров Япония и са спечелили сърцата на милиони геймъри по цял свят. Първите издават футболната серия PES, която вече е известна с толкова много други имена, че никой не знае как точно се казва. Тя е произведена от хора на “острова”, които са виждали футбол само по телевизията, но са се справили по начин, който им е осигурил солидни приходи.

SEGA пък добиха нечувана популярност с евтината и долнокачествена конзола SEGA Mega Drive, която също е известна под стотици имена и с ментетата на всевъзможни турски фирми. Съвсем закономерно SEGA разработват и РС и конзолни геймки, като ще е истинско предизвикателство да се сетите за някоя хитова игра, излязла от тяхно студио.

За радост или съжаление именно SEGA са били хората, които са спечелили контракта за разработка на официалната игра по олимпийските игри в Пекин тази година. Първото странно нещо, което се набива на очи, е фактът, че японска фирма е трябвало да популяризира китайската олимпиада. За не малко хора е ясно, че двете държави не са сред най-близките приятели и ми е много чудно как точно лицензът е попаднал при японците от SEGA. Въпреки това обаче не само лицензът, но и играта, вече е факт и се продава като топъл хляб по магазините.

Какво точно се е получило?

Ако видите някоя реклама на Beijing 2008, ще прочетете, че това е революционна спортна игра, която променя преживяването за спортно мероприятие с иновативен геймплей. Веднага искам да ви успокоя, че революция няма и да ви разочаровам, казвайки ви, че и иновацията липсва. За съжаление няма и еволюция на стари идеи – истината за Beijing 2008 е, че геймплеят й не е мръднал и на милиметър от този на Winter и Summer Olympics – ретро класики от 1991. Единственото, което ще трябва да правите през цялото време, е да блъскате копчета, като логиката, която трябва да следвате, се подчинява на някакъв японски начин на мислене.

Ето как звучи според японците кариерата на олимпийски спортист в Beijing 2008: Избирате една от трийсеина държави (България я няма, също както и още един куп страни, които участват в игрите) и с екип от състезатели, които тепърва започват да спортуват, се впускате в надпреварата. С течение на времето спортистите ви ще се развиват, като един ден евентуално ще достигнат световно ниво. Сами разбирате, че това не е режим “олимпийска кариера”, въпреки че момчетата от SEGA явно смятат, че нещо такова се случва на истинските игри. Вместо да започвате с добри спортисти на високо ниво и да си проправяте път в средите на елитните атлети, SEGA са сметнали за удачно да ви дадат един отбор от юнаци, които нито могат да плуват, нито да тичат и вие трябва да направите звезди от тях.

Всичко това щеше да е пренебрежим детайл, ако геймплеят по време на самите спортни дисциплини беше добре изпипан. Вместо това единственото, което трябва да правите, е да блъскате копчета по джойстика (или клавиатурата) до умопомрачение и най-накрая евентуално да вземете медал. Може да ви звучи несериозно, но надпреварите в повечето дисциплини се провеждат точно така. Малки изключения, разбира се, има. При скока във вода например, ще трябва да въртите две шарени петна, които трябва да попадат зад две цветни кръгчета. По този начин синхронизирате движенията на спортиста си с тези на скока, който искате да изпълните. Драмата е пълна в дисциплини, като плуване и тичане – там единственото, което ще трябва да правите за по-добри постижения, е

да млатите по клавиатурата

Иначе, като цяло в Beijing 2008 са включени 38 олимпийски дисциплини, като те са разделени в няколко основни блока – полеви, водни, гимнастика, стрелба и т. н. В блока с “други” спортове има тенис на маса, джудо, колоездене, за сметка на това волейбол и баскетбол няма. Ако трябва да съм обективен, разнообразието от дисциплини е наистина впечатляващо, но тъжната истина е, че нито един от тях не е реализиран като хората. Всяка една от тях има кусури, и/или доскучава след порядъчно количество безцелно блъскане по копчетата или се подчинява на гореспоменатата китайско-японска логика (както при скока във вода). Тенисът на масата например е абсолютно SEGA, като имате на разположение само два различни удара и движение наляво и надясно по масата (да видим Rockstar какъв тенис на маса ще ни покажат скоро). Джудото отново се изчерпва с натискане на няколко копчета в определен момент, а стрелбата е същата, като тази от гореспоменатите олимпийски геймки от 1991.

Изобщо, на концептуално ниво SEGA не са свършили никаква работа. Геймплеят е линеен, еднообразен и по никакъв начин не би могъл да бъде интересен за някой с коефициент на интелигентност над 70. Още повече, че дори и да имате желание да играете, след няколко дни циклене на Beijing 2008, със сигурност ще се отегчите и няма да искате да я пуснете повече.

Техническите характеристики

В графично отношение обаче Beijing 2008 е много красива. Тя използва последните възможности на Pixel Shade 3.0 и това придава много загладен и як вид на състезателите, спортните съоръжения, публиката и т.н. Единственият проблем е, че за да се насладите напълно на визията, ви трябва DirectX 10 и респективно Windows Vista. За всички ползватели на XP остава леко ръбавата визия и все така скучния геймплей. В звуково отношение Beijing 2008 отговаря на всички изисквания за добър саунд – има коментар, саундтрак, озвучение на околната среда (плясъци вода, викове на публиката и т.н.).

Финалната присъда на тазгодината геймка, посветена на олимпийските игри, не е много розова. Скучен геймплей, изтъркани концепции отпреди 20 години, слаби и нелогични идеи при режима кариера и мрежовата игра, както и един куп проблеми при контрола с клавиатура, спокойно могат да накарат геймърите да игнорират поредното творение на SEGA. Лично аз не бих я препоръчал дори и на феновете на спортни игри, защото, като изключим факта, че това е официалната геймка на двадесет и деветата олимпиада, Beijing 2008 е едно тотално разочарование.

Автор: Орлин Широв