Battlefield: Vietnam

Винаги някъде трябва да има война – само така великите сили могат да просъществуват. Това е и причината, заради която САЩ се намесват във Виетнам, а по-късно СССР навлиза в Афганистан. От първия сблъсък цифрите говорят за няколко десетки хиляди загинали янки, за няколко стотици хиляди “чарлита” (така се продължава традицията от Втората световна, където са наричали немците “джерита”) и над 2 милиона цивилни. Именно заради смъртта на последните американското правителство понесе безмилостни критики.

И така, 70-те минават под знака на хипи движението, борбата за женските права и свободи и войната сред тресавищата на Далечния Изток. По една или друга причина досега имаше предимно филми, посветени на този конфликт. Последната година и на геймпазара обаче излязоха няколко доста добри заглавия по темата, а след невероятния успех, пожънат от революционния в много отношения Battlefield: 1942 и последвалите два бързи експанжъна, беше доста логично накъде ще насочат усилията си момчетата от DICE. Това, което BF: 1942 постигна, бе, че се закова на лидерската позиция в WWII игрите, пресъздавайки най-добре случилото се от 1939 до 1945 година. Сега Vietnam се цели още по-високо – да стане най-добрият съвременен мултиплейър-шутър.

Концепцията

За игралите BF 1942 новостите ще са насочени само в план тактики и използвана нова бойна техника (между другото Vietnam НЯМА НИЩО ОБЩО с Desert Combat, освен тук-таме визуално). За тези от вас, които за първи път я пипват, обяснявам: играта е екипен шутър, като за разлика от Counter-Strike при убийство се “прераждате” след определен период от време. Целта е да свалите точките на противника, контролирайки максимален брой позиции по картата и избивайки настъпващите опоненти. Уникалното за серията е, че абсолютно всяко превозно средство, което видите, може да бъде управлявано. Така от обикновен шутър заглавието минава и в графата 3D-танков/самолетен симулатор. На моменти и в Need for Speed 🙂

Vietnam е малко по-опростен в сравнение с 1942. Премахнати са всички режими на игра, освен Conquest-a, и Coop-a. Вече няма опция за кампания, но дори и да сте сами на компютъра, ботовете реагират правилно (и всички в радиус 25 метра от вас отговарят на радиокомандите ви). Втората огромна промяна са обогатените и смесени класове. Третата: ъпгрейдът на оръжията и бойната техника.

На четвърто място, но не по важност, е новият стил на игра. Това не е Втората световна и мястото е друго – горещите пустинни пясъци на Ел Аламейн са заменени с огромни тресавища и джунгли, танковете не са това, което бяха, а ролята на редника е вдигната на макс.

Почти никъде из картите няма фиксирани защитни съоръжения – единствено удобни за прикритие къщи, бункери и землянки. На малкото места, където ще намерите фиксирани антитанкови оръдия, те са с толкова ограничен радиус, че са почти неизползваеми (освен в определени моменти).

Класовете

Вече имате четири вместо петте класа от 1942. Премахнат е медикът. За сметка на това класовете са малко смесени – единствено Assault-ът и Scout-ът не са концептуално променени. АТ войниците вече не разчитат само на пистолета си за самозащита срещу пехота. При американците например базукарят изпълнява ролята и на картечар, поддържайки постоянен огън със своята М60. Задаването на цели за артилерия вече не е бонус, достъпен само за снайпериста, но и за всички (накъде без бинокъл из джунглата).

Също така всеки клас си има 2 подкласа. С други думи – в зависимост от ситуацията имате по-голям избор. Базукарят може да избира между гранатомет или ракетомет, инженерът – между мини и mortar, снайперистът – между мощен и бавно стрелящ снайпер или скорострелна карабина, но с по-малка точност и ударна сила и т.н. Всичко това вдига класовете до осем.

Оръжията

Войната във Виетнам се е водела основно с жива сила за разлика от Втората световна, където танковете и самолетите са правели шоуто. Това е наложено основно от терена – в храсталаците и блатата на джунглата или из необятните оризища един танк е ставал лесна плячка, ограничен силно от към видимост и проходимост. Затова ще разполагате с доста по-малко бойна техника, отколкото сте свикнали. И все пак Виетнам е мястото, където на бойното поле се налага хеликоптерът.

От друга страна, новите оръжия са страхотни. Всички виетнамци са въоръжени с руски пуцала от ТТ пистолет до РПГ 7 и Драгунов. Доста се чудех защо единият от виетнамските базукари няма помощно оръжие, а само атнитанковото, докато не направих един късметлийски изстрел по прелитащ хеликоптер. Когато ракетата зави на 30 градуса и се впи в корпуса му, направо се облещих: heat seеking, пичове!

Няма да мога да се спра на всеки танк или оръжие поотделно, но в каретата има инфо за по-интересните. Общото е, че всички пуцала си тежат точно на мястото и са копия на оригиналите си. За разлика от BF пушките са далеч по-скорострелни, пистолетите – далеч по-мощни и т.н. Вече всеки носи по четири гранати (вместо три), а снайперистът, вместо бомби, има димки, с които да се оттегли, ако открият позицията му или да скрие точния брой на атакуващите си съотборници от врага. Виетнамците пък са специалисти по малките хитроумни капанчета – техният скаут може да хвърля малки шипове на земята и всеки, минал по тях си, поема щети, равносилни на оплитане в телена мрежа. Инженерът им пък може да побива заострени колове в пръстта, осигурявайки си фрагче за сметка на всеки янки, който не си гледа в краката.

Една от най-големите промени в геймплея при пехотата е теренът – множество хълмове и дървета, сред които да се скриете, и трева, адски много трева. За първи път в игра от BF серията на пет крачки от вас може да мине цял вражи взвод, без да ви забележи, а след като подмине, просто трябва да станете и да му метнете една гранатка.

Бойната техника

Както вече споменах, Виетнам е бил война на пехотинци, а не на танкове. Пак заради терена доста по-често ще използвате бронирани лодки и APC-та вместо тежки машини. Пак в карето ще прочетете за по-интересните от тях. Иначе основната ви бойна сила ще са хеликоптерите. Идват в няколко варианта – бойни и транспортни.
По-големите дори могат да пренасят танкове или лодки, прикачени към тях (също както някои от машините могат да влачат позиционирани оръдия). Тук виетнамците имат малко надмощие, но при самолетите техните МиГ-17 и МиГ-21, които иначе вършат страхотна работа срещу наземни цели, издъхват в лицето на изтребителите Фантом 4 с техните самонасочващи се ракети въздух-въздух и напалмови бомби. “Обичам миризмата на напалм сутрин”, е казал поетът в “Апокалипсис сега”, но когато всичко е скрито от короните на дърветата, а за три тийм кила те кикват от сървъра, самолетите също стават безполезни.

Тук на помощ идват амфибийните APC-та и джипките. Вече всяка джипка може да пренася по трима – един шофьор, втори пътник (който може да стреля, докато се вози, и трети, опериращ с картечницата или ракетомета. Друга адски готина новост е, че можете да си пускате музика в превозното средство – ваш е изборът дали ще слушате някое от оригиналните парчета (с готиния саунд ефект на радиопредаване), ще надуете собствени МР3-ки или ще си пуснете “Полета на Валкириите” на Вагнер. На повечето карти ще разполагате с по 1-2 танка и самолета и 3-хеликоптера. Основната тактика е десантът. Не че и лодките не стават за нея, но никога не съм приемал да се влача по водната повърхност и да съм лесна мишена за всеки прелитащ хищник.

Иначе графиката е безумна, системните изисквания – също. Музиката е на нужното ниво и страхотно допринася за пресъздаването на атмосферата, особено като сте в хеликоптерна кабинка. От тонколоните ви ще звучи хипарски рок и неведнъж (особено във вертолета) ще се почувствате като в сцена от някой филм по темата. А точно това е най-важното за мен – фийлингът. Дизайнът на нивата, възможностите за хиляди тактики, новите машини, невероятната атмосфера (дори си имате собствено радио) превръщат Battlefiled: Vietnam в събитието за сезона на мултиплейър-сцената.

Автор: Георги Панайотов