by PC Mania
DICE наистина нямат какво повече да доказват в мултиплейъра. На поредица като Battlefield трябва просто да се стои мирно и да се козирува. И какво прави човек, когато е взел всички титли в една дисциплина? Ами сменя спорта, да речем.
И така, новото увлечение на момчетата от Стокхолм е нарича “сингълплейър”. Не знам дали DICE ще успеят да повторят ефекта, предизвикан от първия Battlefield. По всичко личи, обаче, че най-малкото имат желанието да го сторят.
Bad Company е игра, която прелива от амбициозни идеи. Като се започне от оригиналната история и се стигне до изцяло новия енджин, кръстен Frostbite. Действието се развива кажи-речи в наши дни и не запраща насред поредния етнически конфликт, разгорял се на място, напомнящо доста на Балканите. В центъра на събитията са четирима войници от американските умиротворителни сили, които решават да кривнат от правия път с цел бързо и безболезнено забогатяване. Те хукват след товар със злато, пренебрегвайки заповедите на преките си началници. Дори фактът, че трябва да преминат нелегално границата на суверенна, незамесена в конфликта държава, не ги притеснява особено. Не знам дали аналогиите с “Трима крале” на братя Коен са търсени нарочно, но със сигурност резултатът е добър. Трябва да признаете, че предпоставките за интересни ситуации, които създава подобен „сетинг”, са далеч по-интересни от кой да е сценарий на мисия сред лавината от игри с военна тематика, извиращи отвсякъде напоследък.
Едно от нещата, на които DICE държат да наблегнат, е, че Bad Company продължава традицията на Battlefield по отношение на почти тоталната свобода (или както стана традиция да се нарича – “sandbox experience”). Тази идея минава като прословутата „червена нишка” през цялата тъкан на играта, както на стратегическо (подбор на следващата стъпка в „големия план” на събитията), така и на тактическо ниво (избор на правилния подход в настоящата ситуация). Всеки проблем, с който нашата „лоша компания” трябва да се сблъска, позволява множество различни подходи и решения. Към всичко това трябва да се добави и подобаващият изкуствен интелект, който според DICE ще играе ключова роля в създаването на усещане на непредсказуемост и тотален реализъм.
Безспорно обаче черешката от тортата на Bad Company ще е възможността за „динамична промяна на нивата”, или с други думи – свободата да разрушиш каквато си поискаш и където си поискаш, стига да имаш правилното въоръжение под ръка. И ако съдим по демо клиповете от играта, този път определено не става въпрос за козметични трикове в духа на Red Faction или коя да е друга игра с подобни претенции през последните 5-6 години. Всяка сграда, всяко дърво или телефонен стълб, мостовете дори, всичко това може да бъде разрушено, за да спечелите така тактическо преимущество. На пътя ви се е изпречила сграда, която не можете да заобиколите без противниковия огън да ви превърне в буца швейцарско сирене? Просто извадете гранатомета и си направете дупка в близката стена! Или в коя да е друга стена! Така разбира се можете да видите и сметката на потайното копеле, кое ви дебне зад стената. Както и какво ли още не – просто използвайте въображението си!
На финала не мога да не изпея една свръхкратка „Осанна” за графичните възможности на новия енджин на DICE. Много добър е! Мно-о-ого добър! На всяко едно ниво! Специалните ефекти, като взривове, отблясъци, дим, прах и прочее ми направиха особено добро впечатление. Но в същото време и всичко останало е на космическо ниво – като се започне от детайлността на сцените и моделите и се стигне до мащаба на изобразяване (draw distance).
Автор: Ивелин Иванов