by PC Mania
Имах определения късмет да попадна на четвъртата серия от поредицата Battle Isle, носеща името Тhe Andosia War. Стратегията е приятна и с неповторимо излъчване. И както доста други интересни жанрови хибриди, повишава настроението. Но пък може да ви докара и някоя лека форма на главоболие…
Действието се развива на планетата Хромос. Размерите й са колкото земните. Тя е покрита от гигантски океан, отрупан с отделни малки архипелази. Малките островчета са обитавани от секта и остаряло, но крайно корумпирано правителство. След дълги години на съвместно разбирателство двете страни влизат в пряк двубой. В играта може да си избирате с коя от тях да играете. Разлики обаче практически няма. Единиците и сградите са напълно еднакви и за двете страни.
Единствените различия идват при картите на мисиите и философията на преките началници. На всяко ниво имате задължително два основни острова. На единия се водят битките, а на втория се намират щабът и всичките ви производствени сгради.
Бойните действия са издържани напълно в стила на походовите стратегии. Единиците се придвижват на базата на определен брой точки. Атаките на мотострелковите ви единици и пехотата се основават също на тях. Ако ги изразходвате напълно за движение, няма да можете да стреляте.
Естествено, вярно е и обратното. С развитието на технологиите и съответните ъпгрейди броят на точките се увеличава. Така ще можете да се движите повече и да стреляте значително по-точно. Времето, за което можете да придвижвате войската, е ограничено. Хубаво е да разгледате картата преди да започнете хода си. В началото на играта няма да имате проблеми, но с увеличаването на армията отговорностите ви се увеличават и това може да създаде главоболия. Предвидена е възможност за “съвместно” движение на единиците. Когато противникът прави своя ход, играта не спира и тече в реално време. Цялата икономика заедно с развитието на технологиите се извършва по системата на всички стратегии в реално време. Сградите не изискват почти никакво внимание от ваша страна. Единственото, което трябва да направите, е да ги свържете към системата от тръбопроводи и енергопредаватели. Добивът на суровини е опростен до минимум. Имате вода, алуминий, желязо и електричество. Добре ще е да осигурите стабилна транспортна връзка с бойния остров. Мините и помпените станции са напълно автоматични и можете да ги ъпгрейдвате. С това ще повишите добива и скоростта на производство. С ъпгрейда на пристанището и фабриките ще получите достъп до нови единици. Единственото, за което трябва да се грижите, е винаги да има достатъчно ток и ресурси. Ако успеете да се справите с това, всичко друго ще си дойде на мястото. Сградата на Академията осигурява немалко възможности за нови изследвания и ъпгрейди.
Авторите явно доста са се постарали по отношение на графиката и всичко останало. Доколкото успях да разбера, създателите са направили чисто нов енджин. Ефектът е наистина потресаващ. Ъглите, от които можете да наблюдавате войските и сградите си, са най-различни. Има две основни камери – една обща и една тактическа. Разликите между тях не са много големи, но по време на “бой” втората е доста по-полезна. Фонът и горичките са направени добре, а небето е приятно синьо. Смяната на деня с нощ също е добре изпипана. Единствените забележки могат да се отправят към терена и водните площи. Един два пъти ми се случи да получа разпадане на картината, когато някоя от избраните единици се намираше на малко по-сенчесто място. А морето изглежда доста нереалистично. Повече прилича на пулсиращо чудовище от третокачествена комедия, отколкото на “необятна шир”. Друг озадачаващ факт е картата, която можете да извикате от горния десен ъгъл. Не смятам, че подобни неща трябва да са изящно нарисувани, но все пак е хубаво да са на същото ниво с останалата графика. С F4 се включва допълнителна камера, даваща поглед от кабината на избраната в момента единица. Това е нещо наистина интересно и предлага още една перспектива за наблюдение на бойните действия (макар че не съм го пробвал).
Озвучаването е приятно и ненатрапчиво. Парчетата към играта са едва десетина. Хубавото е, че нито едно от тях не носи чертите на някоя от тъпите “жанрови класики”. Ефектите са на ниво. Ако имате наистина хубав саундбластер и подходящи колонки или уредба, ще можете да се насладите напълно на тътена от експлозии!
Накрая няколко съвета: изиграйте трите въвеждащи мисии. Управлението на камерите е обяснено много добре. Имате доста голям шанс да разберете защо при натискане на числото 4 от numpad-a всичко започва да ви се върти в кръг. В строежа на сградите има една две тънкости…
Автор: Сергей Ганчев