Batman: Arkham City

Рядко се появяват игри, които могат буквално да ти зашлевят шамара на удивлението. Тази година имах щастието да получа цели два. При това наистина стабилни. Първият, разбира се, бе Skyrim. А вторият – Batman: Arkham City, еталон за това как би трябвало да изглежда една брилянтна екшън-приключенска игра.

Всеки, който е имал удоволствието да играе на предната част – Arkham Asylum – няма как да не се съгласи, че това бе безспорно най-добрата игра, правена за Черния рицар. Британското гейм-студио Rocksteady, което я изгради буквално от нищото, можеше спокойно да напише нова история, да смени сетинга и да използва абсолютно същата геймплей-механика и в Arkham City. Вместо това обаче то отново развихри своята креативност и използва Arkham Asylum като основа, върху която да надгради приключенията на Батман с още и още нови и интересни елементи.

Историята в Arkham City

започва около една година след събитията в оригинала. Куинси Шарп, някогашният надзирател на Arkham Asylum, обра всички овации за спирането на плана на Джокера – злодеят, който буквално превзе цялата лудница в предната игра и я подчини на своята власт. Сега Шарп е новият кмет на Готъм Сити. Arkham и Blackgate Penitentiary обаче вече няма как да приютят цялата престъпна сган на града. Като управник на града, Шарп решава да преобразува няколко квартала в открит затвор, наречен Arkham City. Готъм на практика се превръща в полицейска държава – властта с всички възможни способи и средства се стреми да контролира социалния, икономическия и политическия живот на гражданите, инакомислещите, дисидентите и опозиционерите на властта. Всеки, който има и най-дребното полицейско досие, всички опоненти на политиката на Шарп, дори репортерите, се озовават в Arkham City.

Новият затвор е поставен под ръководството на психиатъра Хюго Стрейндж и се охранява от отряди от тежко въоръжени наемници от частната военна фирма Tyger Security. Всички престъпници в Arkham City могат свободно да се движат из района, на практика имат пълна свобода, стига да не се опитват да напускат пределите на открития затвор.

Батман междувременно не изпуска от поглед Arkham City, тъй като има сериозни подозрения относно Стрейндж, а Брус Уейн – човекът, зад маската – се обявява открито против затвора по време на прес конференция в самото начало на играта, което довежда и до неговото арестуване. Тук започват и вашите нови приключения…

Първото нещо, което ще ви направи впечатление е,

начинът, по който е изграден светът. А именно – блестящо

Ще искате да изследвате абсолютно всеки един сантиметър от този гигантски град, приличащ на антиутопичен кошмар и пропит с неповторима готическа атмосфера. Особено след клаустрофобичните стаи и коридори на предишната част. Просто уникално.

Онези от вас пък, които вече са играли на Arkham Asylum, ще се почувстват веднага у дома си. Както вече стана дума, в основата геймплеят е останал непроменен – Батман ще участва в близък бой с изглеждащите по познат начин гамени, ще използва своите джаджи, за да ги отстранява от разстояние, ще ги дебне от висините на сградите или от вентилационните шахти на сградите и ще търси улики с помощта на т.нар. детективско зрение, за да разрешава престъпления и пъзели.

За щастие голяма част от „играчките” на Черния рицар от първата част ще бъдат отключени още в самото начало на Arkham City. Вие обаче ще може да отключвате нови способности, както и допълнителни инструменти (като Remote Electrical Charge, който позволява активиране на различни ел. генератори или зашеметяване на противници) и ъпгрейди за костюма, като трупате опит. Това става в юмручните битки (колкото по-големи верижни удари нанасяте и колкото по-разнообразни способности използвате, толкова повече точки ще получавате), като разрешавате загадки или събирате различни тайни и т.н.

Една от новостите в Arkham City

която се набива на очи, е начинът, по който Черния рицар се придвижва. Той отново използва куката, за да се прихваща за сградите и да се издърпва към тях, както и своята пелерина, с която елегантно прелита над главите на нищо неподозиращите си жертви. Към тях обаче можем да добавим и умението му да се задържа за по-дълго във въздуха, докато „лети”, а веднъж щом получите ъпгрейд към куката, тя ще ви изстрелва допълнително нагоре, когато достигнете мястото, в което сте я забили.

Бойната система пък е още по-елегантна отпреди, макар и привидно проста (удар – контра удар – специални атаки, отключващи се след определен брой верижни удари), а довършващите удари, изобразявани на забавен каданс – все така зрелищни.

Феновете на Батман ще останат очаровани и от факта, че почти всеки един елемент от обкръжението на този наистина уникален супер герой, присъства в играта. Репортерката Вики Вейл, престъпници като Пингвина, г-н Фрийз и Двуликия, стари познати като Джокера и Арле Кин, както и един куп други имена, които ще ви спестя, за да не ви разваля изненадата от срещата с тях. Всичко това е побрано в Arkham City по един или друг начин. Дори

Жената котка е тук, при това като игрови герой

Тя има своя дребен принос към основния сюжет. Селина Кайл кръстосва града почти толкова свободно, колкото и Батман. Нейното управление обаче е доста по-различно и наподобява по-скоро това на Спайдърмен. Тя е в пъти по-пъргава от Черния рицар и може да ходи дори по тавана. Пълзи изключително елегантно и усещането, когато я контролирате, е коренно различно от моментите, в които сте се превъплътили в Прилепа.

Разбира се, Котето е екипирано с камшик, с който свободно пердаши всеки, който се изправи на пътя й или пък спъва всички в района (след съответния ъпгрейд). Именно чрез него се придвижва и до по-високите места от Готъм и подскача от място на място чрез бързо и елегантно натискане на клавиша F.

Същевременно, благодарение на т.нар. Thief Vision (аналог на Detective Vision), тя разпознава по-ясно своите противници, а светът придобива един апокалиптично-оранжев цвят. А чрез своите специални оръжия, като топки, вързани на дълга връв (Bolas), зашеметява своите противници от далечни разстояния.

Arkham City изобилства и от множество второстепенни задачи

Т.напр. ще трябва да се саморазправите с Виктор Засз, който ще ви размотава из уличните телефони на града – той звъни на произволен принцип на тях и ги използва, за да подмами случайните минувачи. Вие ще трябва да стигнете до апарата преди тях, в противен случай смъртта им ще ви тежи на съвестта.

Ще се срещнете отново и с Бейн, но този път ще запретнете ръкави и заедно ще се отървете от контейнерите с Titan, познати ни от първата част и виновни за злочестото състояние, в което е изпаднал Джокера в момента.

Ще се наложи да разрешавате загадките и на Едуард Нигма, известен повече като Гатанката. Той отново е разпръснал множество пъзели из Arkham City. Някои от тях са елементарни, за други ще трябва сериозно да се потрудите, за да ги разрешите, трети са достъпни единствено за Жената котка. Но всеки един от тях сам по себе си е интересен, пък и ви дава допълнително опит и отключвате най-разнообразни „екстри”, като 3D модели на различни герои.

Във аудиовизуално отношение

пък играта е истински шедьовър. Arkham City поддържа DirectX 11, който (въпреки първоначалните драми с производителността), прави заглавието меко казано разкошно в графично отношение.

Що се отнася до саундтрака, той е достоен кандидат за титлата „Най-добро OST на годината”. Въобще – Кристофър Нолън, който в момента подготвя третия филм за прословутия Черен рицар – The Dark Knight Rises – може само да черпи вдъхновение от Rocksteady.

За финал – очакват ви около 40-50 часа геймплей, ако не и повече. И всеки един от тях си заслужава напълно. Така че дори и да не сте фенове на Батман (нека все пак си признаем – кой не е искал като малък да се облече като Черния рицар и да кръстосва покривите на блоковете и къщите в своя квартал?), трябва задължително да пробвате Arkahm City. В противен случай изпускате най-добрата екшън-приключенска игра на годината. Ако не и играта на годината.

Автор: Владимир Тодоров