Bad Day LA

Денят започна както обикновено. Разхождаше си големия клошарски черен задник по магистралата на Санта Моника, буташе си съвсем невинно пазарската количка с боклуци, раздаваше негърски псувни от типа на “Cocksucking retarded mother-fucking son of a bitch!” на постоянно бибиткащите около теб шофьори. Докато изведнъж не ти се присра. На зор си, а няма храстче, където да се покриеш. Така че ще трябва да импровизираш. И таман реши да си свалиш гащите насред пътя, да покажеш косматата си дупара, пълна с висящи китайски камбанки и да изпуснеш отровната кафява бомба, и някакъв отвлечен от френски терористи самолет се разби в отсрещния мост. Настана пълен хаос!

Очертава се тежък ден, Ел Ей

Щеш-не щеш, ще трябва да изоставиш боклуджийските си занимания, да започнеш да помагаш на хората и то не защото искаш, а защото се налага, и най-вече – да си спасиш жалкото си подобие на задник.

Напълно в стила на извратеното съзнание на Американ МакГий, отговорен за появата на Bad Day LA, това ще става по твърде изродски и не особено лесен начин. За щастие тук-таме се среща по някоя добронамерена катеричка с рунтава опашчица, които да снесе полезен съвет, без майтап.
Някакъв човек е получил инфаркт? Скачаш върху корема му, за да му направиш изкуствено дишане. Псета искат да изядат наденичката на тъпак, облечен като мазен чийзбургер? Избиваш ги до крак с двуцевката! Крадец, увиснал като сопол от прозореца на къща, крещи за помощ? Помагаш му да слезе като го събаряш с наблизо стоящата вила. Така ти се пада като обираш домовете, скапаняк! Дядка го е шубе да скочи от висока палма? Че за какво са резачките? Отиваш да предложиш приятелска ръка на медик да вдигне клон на дърво, затиснал едрогърдо мамче и воала – опасността е елиминирана. Пускаш клона, обръщаш се и какво да видиш – нещастникът лежи в локва кръв под него. Кой направи това, а, а? Не бях аз! И за десерт – хващаш картечницата, монтирана на ъ-ъ-ъ… линейката и правиш на решето всички терористи на път за болницата. И това е само началото.

Ще спасяваш бебета като ги подритваш все едно са топка за американски футбол, ще се бориш с биохимична субстанция, превръщаща затлъстелите янки в зомбита, че даже и със земетресения, гангстерски войни, пожари, метеоритни дъждове и цунамита. И накрая, за капак на всичко, мексиканската армия ще се опита да превземе нещастния град – viva la revolution! О, да – очертава се тежък ден, Ел Ей! А вечерта

не само ще приличаш на лайно, но и ще миришеш на такова!

Не стига, че всички около теб са напълно истеризирали, а и някакво досадно и постоянно повръщащо чаве, което очевидно изгаря от желание да сподели с теб обяда си отпреди няколко часа, не спира да се мотае в краката ти. Така че колкото по-бързо му намериш някоя мила бяла дама с готин задник, на която да вика мама, толкова по-добре за теб.
Всъщност то ще ти помага с каквото може. Или поне ще се опитва. Същото важи и за един психопат от мексикански произход на име Хуан, когото едва не правиш на кайма с линейката. Той е въоръжен с резачка и настоява да се присъедини към теб, за да го заведеш до болницата.
За твое нещастие по пътя за летището, единственият шанс за бягство от Града на ангелите, ще се пръкне и една русокоса пичка на име Бевърли, която те разпознава – ти си същият онзи холивудски агент, на който един ден му гръмнали бушоните, загубил самоуважение и се извикал в лицето на шефа си. За десерт към групата от изроди ще се присъедини и еднорък фанатизиран сержант. Човече, този ден просто няма край…

Може да избираш по всяко време кой точно от тези четиримата да ти асистира. На моменти обаче те по-скоро ще ти пречат, отколкото да ти помагат. Но пък ръсят забавни лафчета от дъжд на вятър.

Усмихнатите човечета – твоите първи приятели

Както вече стана дума, не изгаряш от особено желание да помагаш на хората. По-скоро обстоятелствата те принуждават. Ако стоиш със скръстени ръце и не обръщаш внимание на нуждаещите се, всички ще започнат да те гонят, да те замерят с боклуци и в крайна сметка – да искат да ти светят маслото. Все едни такива приятни неща. За да избегнеш подобни ситуации, ще трябва да вкараш в употреба едно рулце превръзки и добрия стар пожарогасител. С първото нещо ще лекуваш, а с второто – ще потушаваш огньове и пламтящи хора и ще превръщаш зомбитата обратно в човеци. По този начин ще генерираш усмихнати човечета. А те са много важни, повярвай ми. Определено не искаш да си имаш нищо общо с намръщените сури, които изникват, когато не успееш да спасиш някого или когато предпочетеш да пръснеш мозъка с двуцевка на трътлещо се към теб зомби, вместо да го изцериш. Когато пък ти самият се видиш в чудо и здравето ти намалее застрашително, калоричните сандвичи, наречени Wackburgers, газираните напитки и… порносписанията, разпръснати из целия град, ще ти свършат работа.

It’s the end of the world as we know it, and I feel fine!

Хаосът в Bad Day LA е пресъздаден уникално. По улиците гъмжи от пищящи гражданчета, които все ще намерят къде да се самоподпалят, с плюещи зараза зомбита, над чийто тикви се носи пухкаво зелено облаче, с крадци, нарамили кой какво може. По покривите пък са се настанили удобно френските терористи, които изгарят от желание да те цъфнат с някой куршум. Земетресението цепи земята и руши сградите. В един момент ще се хванеш за главата и ще се чудиш от кое по-напред да се пазиш – от хора ли, от метеорити ли, от психически неуравновесени супергерои ли, от цунамита и свободно плуващи си из наводнените офиси медузи… Сякаш е дошъл краят на света. Просто не мога да ти опиша в какви още ситуации ще попаднеш. И най-интересното е, че ще ти бъде учудващо забавно. Особено при все, че всичко се разиграва на фона на едни веселяшки мелодийки, които направо ми напълниха душата. А неподправеният черен хумор, с който е пропита абсолютно цялата игра, направо ще те срине от смях.

В заключение мога да кажа, че Bad Day LA представлява един ужасно добър бъзик с чувството за страх и насилието, което непрестанно се набива в съзнанието най-вече на американците чрез техните собствени медии. Но далеч не и изчерпателна. Може би просто трябва да дочакаме Badder Day LA, както Американ МакГий веднъж заяви с насмешка. А, дано!

Автор: Владимир Тодоров