by Борислав Йорданов
Ashes of Ares не е банда, която бях чувал като име и напълно щях да игнорирам концерта им, ако някой не ми бе споменал, че Мат Барлоу, класическият/култов глас на Iced Earth, е всъщност лицето, което стои зад проекта. След това ми бе съобщено, че сетлистът им пък ще представлява целия „The Dark Saga“ албум на Iced Earth, и докато изречението да беше завършено, вече си бях стегнал дисагите за концерта.
Решението да нямат подгряваща банда ми дойде малко странно, макар че в България (по мои наблюдения) в момента генерално липсват класни банди, свирещи класически хеви метъл, но от друга страна представлява и увереността на бандата, че могат да се справят без някой да подгрее публиката преди излизането им на сцената. Излизането се случи по график, точно в 20:30 часа пред абсолютно пълната и екзалтирана зала в Mixtape-5, и Ashes of Ares „подгряха сами себе си“ с две авторски парчета („New Messiahs“ и „Two Graves“) от предстоящия им нов албум , в процес на което успяха да закърпят замазания звук на китарите и ниските вокали (единствено като бял кахър през цялото изпълнение останаха микрофоните за бекинг вокалите, които бяха изключително глухи по време на целия гиг).
Мат Барлоу явно имаше и адресира здравословен проблем, беше една-идея по-внимателен с гласа си и доста щедро оставяше публиката да се надпява с него (нещо, за което не чух някой да се оплаква), явно пазейки се за по-късната част от концерта (изключае „I Died For You“, която посвети на съпругата си и изпълни с толкова дълбока емоция, че съм почти сигурен, че го видях да пуска сълза на сцената), където се дораздаде физически и емоционално и, да, чухме ОНЗИ Мат Барлоу от златните години на Iced Earth.
Лично го виждам на живо за първи път и ме плени с поведението си: изключително комуникативен и благодарен, с доволна доза чуство за хумор. Обръщаше се към публиката между всяка песен (без финалното трио на „Suffering Saga-та“ – „Scarred“, „Slave to the Dark“ и „A Question of Heaven“, което щеше да е кощунствено), обявяваше коя песен е за „певците“, коя за „танцьорите“ и коя за „хедбенгърите“ в публиката, закачаше се с колегите си, разказваше бекграунда на някои от песните, даде шаут аут и изрази дълбоки благодарности към Джон Шафър (чоекът Iced Earth) – въобще, създаде едно изключително позитивно настроение с неслизащата от лицето си усмивка.
След емоционалния завършек на „Dark Saga“-та и слизането на бандата от сцената за кратка пауза и глътка вода (под бурните овации на изпълнената зала), те се върнаха за две „бонус“ парчета: „Burining Times“ на Iced Earth (гарнирано с щипка „Dante’s Inferno“ за изпроводяк) и „The One-Eyed King“, явно най-разпознаваемото авторско парче на бандата, която, след този концерт, ще отделя време да чуя по-подобаващо.
Определено концерт, който ще запомня като малък „gem“.
Сетлист:
1. New Messiahs
2. Two Graves
3. Dark Saga
4. I Died for You
5. Violate
6. The Hunter
7. The Last Laugh
8. Depths of Hell
9. Vengeance Is Mine
10. Scarred
11. Slave to the Dark
12. A Question of Heaven
Encore:
13. Burning Times
14. Dante’s Inferno (Snippet)
15. The One-Eyed King