by PC Mania
Знаете ли, че кафето убива? Смущаващ факт, особено за пристрастени към кофеина като мен. 🙁 В това се уверява и Никол Бонет. Тя (както всички агентки на ФБР, които, разбира се, изглеждат като изключение, потвърждаващо правилото) е красива, умна, с гарваново черна късо подстригана коса и делови вид, неуспяващ да прикрие нейния сексапил. Разбира се, освен това е нетипично млада и това е първият и сериозен случай. Пристигайки на уреченето място, тя бива изпратена за кафе (както всички новаци) и това спасява нейната кожа, докато агентът, който командва парада, бива безпощадно направен на решето. „Ако само не ме беше изпратил за кафе…”, тежко въздъхва нашето момиче, достигайки до това очевидно заключение, опирайки се на “дългогодишния” си опит.
От трън, та на глог, че е по-висок…
За да спести по-нататъшните емоционални и психически проблеми след големия шок (btw- момичето е завършило психология и все пак носи значка FBI – не че е имунизирана срещу емоции, но…) шефът на Никол й възлага работа по друг случай. И какво по-отпускащо за един новак след голямата драма от това да тръгне по петите на нов сериен убиец, който по изключително жесток начин изтръгва сърцата на жертвите с ритуален нож – вероятно с древен произход, датиращ от цивилизацията на маите или ацтеките 😛 .
Слушахте ли каката от ФБР?
Всичко, казано до момента, обаче всъщност обхваща нещата, които ми допаднаха в тази игра. Тривиално е, но човек очаква готина развръзка и като цяло ситуацията звучи донякъде интригуващо – поне интригата дава благотворна почва за развитие… Да, ама не. Единственото нещо, за което послужва тази почва, е да закопае заглавието. Мацката ни е откровено досадна и просто ви кара да искате да напуснете местопрестъплението, града, страната, играта…
По време на цялата игра е някак неприятно очевидно, че създателите искрено се съмняват в способността ви да се справите с поставените задачи. Не можете да напускате дадено място, докато не свършите работата си там. И докато Никол ви казва това, рядко ви посочва какво точно да правите (въпреки че и това понякога се случва). Най-често момичето просто изтърсва „This was stupid”, което започва да ви развеселява, когато го повтори за милионен път. Едно от най-дразнещите решения на авторите обаче е да направят видими и маркирани всички предмети, които очевидно са необходими на разследването. За сметка на това не можете да ги пипнете, докато не ви потрябват, защото Никол не може да е сигурна кое ще й е нужно. “Свободата”, която ужким имате, но всъщност ви принуждава да се движите като на каишка, продължава и с колата ви – там уж виждате карта, но през цялото приключение там има по една дестинация, която може да достигнете (можеше просто да отивате на нужното място без тази история с картата…). Цялостното усещане е, че се борите с някаква проходилка, която уж трябва да ви помага, но ви спъва.
BTW има и вградена hint система, която ви показва къде можете да пипате, ако я изберете.
Реализъм = скука?
Друго дразнещо е, че от време на време, включително в началото на играта, трябва да пишете доклади, да ги принтирате и т.н. Не отричам, че агентите вероятно трябва правят и това. Вероятно посещават тоалетната, но според мен не е нужно и това да бъде включено в играта :-/.
Всъщност по-забавно би било да беше отделено повече време на частта към края, така че интересното да започва в самото начало. Ако издържите завръзката, в крайна сметка ще стигнете и до някои по-екзотични места и някои пъзели. Според мен обаче усилието не си струва.
Автор: Лили Стоилова