Army Men: RTS

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Редниците и сержантът се огледаха. Наоколо нямаше нищо друго освен растителност. Само едно невъзмутимо и до голяма степен нахално насекомо кръжеше над главите им и се чудеше какво ли ще стане, ако се опита да сграбчи някой от тези странни зеленикави субекти. Между тях и целта за взривяване – градинската лампа, имаше цяла леха от гигантски маргаритки и други растениeподобни стръкове. Преобладаващият зелен цвят по телата на войниците ги правеше почти незабележими за светло-кафеникавия враг. Мисията щеше да бъде като детска игра, ако зад онази баскетболна топка не бяха изникнали няколко броя пластмасова противникова сган. По дяволите, трябваше ли точно сега, когато целта бе на една леха разстояние? И кой беше зарязал проклетата топка сред цветята? Най-вероятно това беше работа на онова досадно квартално хлапе. След кратка престрелка из въздуха се разнесе миризмата на изгоряла пластмаса – сержантът я ненавиждаше. По бойното поле в задния двор на къщата се търкаляха няколко кафяви крайници. Врагът бе елиминиран. Редниците побързаха да оставят миниатюрните пластични експлозиви в основата на градинското осветително тяло, след което се прикриха зад скейтборда и натиснаха копчето за детонация. Целта бе поразена. Доволни, че успяха да унищожат особено важен стратегически обект на светло-кафявата армия, зелените войници се насочиха към евакуационната точка, която се олицетворяваше от някаква стара бейзболна топка…
   
Войната между зелените и светло-кафявите пластмасови солджъри никога не е спирала

Тя естествено ще продължи и в следващото заглавие от поредицата Army Mеn (след десетата част им загубих бройката). Този път обаче заклетите врагове ще мерят сили в една учудващо красива и невероятно забавна стратегия в реално време. 

Предисторията на новия конфликт звучи доста познато и по всяка вероятност част от нея е заимствана от прословутия филм “Апокалипсис сега”. Един от най-добрите военнослужещи в армията на зелените – полковник Блиц, бива ранен в главата. Куршумът обаче отнася по-голямата част от неговото пластмасово съзнание. Това обърква разсъдъка му и той минава на страната на вражеския лагер, като се превръща в техен лидер. Естествено, зелените не са кой знае колко доволни от тази ситуация и са твърдо решени, че трябва да елиминират предателя. И тук всъщност започва новото военно приключение на малките “детски играчки”.     

Хуморът в Army Mеn: RTS ще ви залива отвсякъде

Това може би е и едно от най-печелившите й качества и най-голямо оръжие. Вашата централна щаб квартира представлява метална кутийка от някаква безалкохолна напитка. Събирате ресурси от различни джунджурии като водни пистолетчета, паници за кучешка храна, герои от комиксите и т.н. От тези предмети всъщност извличате пластмаса, която ви е необходима за построяването на почти всичко в играта. Тя се складира в специален огромен миксер. Ако искате обаче да имате най-новия вик на пластмасовата военна мода, ще ви трябва и вторият ресурс в играта, а именно – електрическата енергия. Нея добивате от детски електрически фенерчета, зарязани батерии по волт и половина, уоки токита, ръчни часовници и т.н. Вгледайте се по-внимателно и ще забележите, че оградата на базата ви е съставена от обикновени моливи за рисуване, привързани най-вероятно с местния простор, а бункерите са изградени от кутийки за хапчета. Абсурдността на всички тези неща прави играта невероятно забавна и привлекателна.   
   
Целта в поредицата от мисии е всъщност да достигнете до полковник Блиц и да го елиминирате

Но това няма да е лека задача. Когато започвате кампанията под пощенската кутия на къщата, в която се намира крайната ви мишена, ще трябва да преминете през боядисаната в бяло външна ограда, да прекосите двора, да се опитате да проникнете в дома през мазето и т.н.
По пътя си ще се наложи да се справяте с купища пластмасови гадове, а на места ще се отбранявате дори и срещу гадни и големи домашни хлебарки. Другите насекоми като калинки, бръмбари и охлюви, които се изпречват на пътя ви, са в най-общи линии безобидни, но това не означава, че ако поискате, не можете да ги унищожите. Под вашето командване попадат всякакви единици – картечари, злобни типове с базуки, огнехвъргачи, танкове, хеликоптери и т.н. Лошото в случая е, че вашите юнити не се различават по нищо от вражеските, т.е. каквото вашето, такова и чуждото. Имената на мисиите в кампанията са взети от най-различни класически филми с военна тематика и са преобразувани в стила на PVC-патакламата. Така например “Тънка червена линия” се е превърнал в “Тънка зелена линия”, “Кураж на огневата линия” в “Кураж в бакалницата”, а “Неколцина добри мъже” в “Неколцина зелени мъже” и т.н. За филмовите маниаци това представлява друга забавна и интересна част.
   
Графично и лично

Енджинът е 3D и е наистина много красив и приятен, като създава усещането за една истинска природа. Войниците се прокрадват между най-различни гигантски (спрямо техните размери) цветя, минават покрай всякакви разхвърляни детски играчки, срещат се с многобройни насекоми и т.н. Растителността е пресъздадена перфектно. За мое най-голямо учудване всичко беше анимирано почти идеално. Въпреки че по единиците преобладава или зеленото, или светло-кафявото, Pandemic (известни с игри като Battlezone 2 и Dark Reign 2) са успели, доколкото могат, да ги направят максимално различаващи се една от друга, а движенията им са плавни и реалистични. Според мен голям плюс е и озвучаването, като репликите, които героите си разменят, ще ви накарат в някои случаи да се търкаляте от смях.   

Не очаквайте обаче

играта с така прозаичното заглавие Army Mеn: RTS да ви зашемети с някаква особена дълбочина при воденето на битки и замислянето на различни военни тактики, каквито можем да наблюдаваме във вече класическите стратегии като StarCraft, поредицата Command & Conquer и Age of Empires например. Също така тя не се опитва да внесе нещо кой знае колко революционно в един от най-популярните компютърни жанрове. Играта е тук, просто за да ни накара да се посмеем и да се позабавляваме за няколко дни с малките пластмасови войници и тяхната смехотворна вражда, ако не в сингълплейър, то поне в една мрежова партия.

Автор: Владимир Тодоров