Apache Air Assault

Kлючов момент в производството на симулатори е машината, на която са посветени. При цялото желание на някой програмист да сътвори идеалния виртуален модел на редосеялка, едва ли подобно чудо би предизвикало радост и възторг сред публиката. Затова и всичко живо се ориентира към машини, за предпочитане бързи и/или летящи. Пример за класическа добра възможност бяха и все още са хеликоптерите. На тях е посветен и настоящият симулатор Apache Air Assault.

Историята на настоящата игра се развива нейде из арабския свят в просторите на абсолютно измислена държава. Отрицателният елемент представлява зъл гений (последовател на Мохамед), а околностите – пустинен пейзаж, изпъстрен с лоши, въоръжени до зъби човечета. Крайната цел на играча е възтържествуване на световната “справедливост” и “демокрация”.  В основата на действието е 

натъпканата със смъртоносни артефакти машина 

AH-64 Apache.

За радост явната липса на фантазия от страна на някой сценарист е запълнена с напълно екшън-ориентиран геймплей. В повечето случаи пуцаницата започва тридесетина секунди след излитането. Персоналът на лошите разполага с точни мерници и достатъчно голямо количество отделни единици. Някои места са натъпкани с наистина приятно множество гадини. Лошото е, че враговете са само наземни. Единствените противникови хвърчащи чудеса са ракетите на противника. От една страна, това опростява действията на играча, но от друга, го лишава от една класическа част на добрите въздушни мелета.

В тази линия на минусчета е и моментът със захващането на целите. Святкащото квадратче около единиците практически отсъства. Негово подобие се появява единствено при условие, че наша милост използва някоя от управляемите си ракети. Всички останали оръжия трябва да се насочват към желаната точка без никаква допълнителна помощ. Като резултат вражеските елементи, малко или повече сливащи се с околния пейзаж, доставят силно неприятни емоции. Това е малко дразнещо, особено като се има предвид, че деветдесет и девет процента от самолетните, космическите и хеликоптерните симулатори разполагат с допълнителни обозначения за нарочената цел, мястото й в пространството и т.н. Повечето хора, играли на подобни игри, са свикнали с шукаритети от този тип и тяхната липса е силно осезаема.

Друга екстра, която отсъства, е достатъчно голям запас от муниции. За разлика от повечето предимно аркадни събратя в Apache човек трябва да е наистина внимателен при натискането на спусъка. Всяко пуцане трябва да се съобрази с целта и етапа, на които се намира мисията. Тежката картечница е добра срещу пехота, но ако я използвате срещу някой броневик, ще трябва да го обстрелвате значително преди той да започне да издава обнадеждаващи димни сигнали. По същата логика е напълно противопоказно 

да разфасовате човечета с противотанкови ракети

Ефектът ще е зрелищен, но иначе абсолютно безсмислен.

Неприятно нещо в Apache Air Assault е и системата, по която се оценяват попаденията. Когато пораженията по машината ви станат твърде много, хеликоптерът започва да изключва част по част. И въпреки че според индикатора за живота ви можете да имате още към сантиметър и нещо, възможно е машината да получи такива травми, че да изпадне в някакво злокобно и безсмислено състояние. Един от добрите примери е гръмването на опашната перка, след което започва една продължителна борба с управлението. Единственото разумно решение в тази ситуация е да разклатите крака и да изчакате следващите няколко доусмъртяващи попадения.

Но с минусчетата дотук. В играта има и едно наистина интересно хрумване.

Полетът се предлага в два режима. При първия и по-реалистичен вариант хеликоптерът се люлее от една страна на друга и поне малко наподобява реалното реене в облаците. При втория всичко е опростено и напомня повече на някоя аркада. Въпреки това наличието на джойстик е препоръчително. Управляването без джаджата си е напълно възможно, но усещането не е никак приятно. Свободата на полета се ограничава до бързо препускане по клавишите без надежда за някаква по-голяма точност.

По отношение на другите елементи от контрола играта е средна по сложност. Системите се управляват сравнително лесно. Копченцата са към десетина. Разделени са по равно между командването на оръжията и полета. Никой не би имал проблеми със запомнянето им. Облекчение идва и от факта, че много от по-фините маневри и действия, които присъстват в реалния живот на вертолетния пилот, са изоставени.

Иначе като качество на изпълнението играта е някъде в междинно положение.

Интересното е, че фирмата, под чийто печат излиза, има доста голям дял в производството на хеликоптерни симулатори. Interactive Vision са свързани с някои прилични, но не до там известни игрици (пример: серията Search and Rescue). Графиката на играта не изобилства с много детайли, но всичко е нарисувано и изпипано достатъчно. Машините са средна хубост, пясъкът си е пясък, палмите са си палми и т.н. 

Гледните точки

от които може да се следи действието, са пет, като само три са подходящи за бойните ситуации. Първият поглед е от кабината, а вторият и третият – в трето лице. Останалите камери показват машината отстрани и от много ама наистина много високо. Към режима на гледките може да се добави и специфичният полет в нощни условия. При него може да се включи съответният електронен визьор, при което цялата картина се осветява в характерен зеленикав оттенък.

Всъщност, ако се пренебрегнат някои от явните пропуски и се наблегне на плюсчета, Apache Air Assault би трябвало да получи една сравнително положителна оценка. Макар и да няма шанс да спадне към класиките в жанра, играта би могла да събере една-две червени точки в спомените на част от пристрастеното към симулаторите гейм-население.

Автор: Сергей Ганчев