Ankh

Въпреки плашещо невярната си памет все пак за тази игра имам ярък спомен, че съм писала preview. Трудно се забравя, че предстои да излезе заглавие за любима дестинация на мен, голяма част от куест аудиторията и всички патриотично настроени египтяни. Да – Египет, пирамиди, фараони и тонове пясък. В конкретния случай и рядко срещани образи, които радват душата с неподправена инфантилност и още по- трудно ще ви позволят да забравите играта.

Да започнем оттам, че главният ни герой се нарича Assil. „Какво толкова?” ще попитате вие. Аз ще си замълча тактично. Не-е-е! Този път няма! При това заглавие всяка простотийка е оправдана и името наистина наподобява на комбинация от благозвучното съчетание ill ass…. Както и да е. Младежът е синчето на архитекта на фараона, което не се притеснява от това да си вдигне купонче в древна гробница и да смути спящите очевидно недотам вечен сън мумии. Взимайки анкх от разгневената купчина бинтове, нашето момче безгрижно се радва на приликата на артефакта с отварачка за бира и си навлича проклятие, обричащо го на смърт.

The fun starts here

Но enough is enough- стига за бирите… Истинският fun започва с началните надписи и свършва с финалните. Идиотизмите ви заливат от всяко символче като море от би… (знам, че казах, че спирам, но… децата нямат спирачки)… Та смешките ви заливат от всяка реплика в диалога и получавате лимонено свеж микс от хумор в стил Monkey Island и цветна, вдетиняваща ви визуализация на Египет, която завидно много напомня на Аграба позната ни от Аладин на Дисни.

И както във всяка себеуважаваща се приказка, тук си имате принцеса за спасяване. Момичето се казва Thara и не само ще я спасявате, но в даден момент от играта дори поемате командването над нея (не – това не е странен метод тя да ви се отблагодари, а просто е playable). Сред интересните моменти в геймплея е и хрумването двамата главни герои да могат да решават някои пъзели в екип.

Като цяло обаче не очаквайте нищо ново под жаркото слънце в Египет откъм геймплей. Игарат залага на умишлено търсена прилика с класическите point & click куестове. Повечето ви задачи са свързани с предмети от инвентара или действия, подчинени на логиката на приключението. Това отново е прилика с Monkey Island btw, защото заглавието си следва своя логика и е хубаво да хванете нишката й. Тя, разбира се, не е никак сложна за схващане, а е просто забавна и разчитаща на естествено заложения у всеки от нас идиотизъм. По темата Monkey Island ще добавя, че прилики има не само стилово, но в играта дори умишлено се споменава името Guy Al Brusha, което е супер готино, защото хората от Deck 13 не се правят, че са открили топлата вода.

Вероятно се питате защо статията върви някак хаотично. Истината е, че на заглавие като това всякакъв тип ред и скучно структуриране просто не му подхождат. Играта наистина отключва вашата тотална нахиленост и после весело си се радвате ей-тъй (и все пак с причина!:-).

А и по логиката, насадена от играта – нещата трябва да са нелогични. Тук обаче смислово идва да отбележа, че за да бъде нелогично нещо, не бива да го подчинявам и на тази логика. Така че:

Още за геймплея:

Играта е разделена на 5 глави. Като цяло е по-скоро кратка. Преминавайки през приключението, ще имате честта да се опитвате и евентуално дори да успеете да се срещнете с фараона (който единствен може да ви помогне срещу проклятието) и дори със самия Озирис. Както споменах, е използван типичният point & click стил. Нетипичното е обаче, че за основните действия се използва десният бутон на мишката, а за по-второстепенни действия като „look”- левия. Първо е малко неудобно. Впоследствие пак го приписвате на странната концепция за логиката, която с течение на играта все повече ви влиза под кожата и започва да ви харесва. Пак типично за old school куестовете и тук имате hotspot или дадени места, на които можете да извършвате дейности. Това предполага и издирването на пиксели, от което много хора се оплакват, но лично за мен нямаше досаден момент, в който да търся супер незабележими елементи по екрана. И пак за старите куестове е характерно и положението на камерата, което е използвано тук. Тя следи движението ви и се плъзга лекичко с героя докато върви и от време на време преминавате на нов екран.

More fun:

За да не бъда голословна, ще ви разкрия и малка египетска песъчинка от хумора в играта. Виждайки например възрастна дама едва да крета покрай сергийките, се завтичате да и помагате и и предлагате да пресече от другата страна на улицата. Благодарност? Не! Жената ви се нахвърля, и с право. Единственото и желание е да продължи да си пазарува именно от тази страна. Защо всъщност всички смятаме, че възрастните дами мечтаят да пресекат улицата…

Искайки да изкопчите безплатен сандвич от едра и непреклонна пред молбите ви продавачка на същото пазарче, заявявате, че е въпрос на живот и смърт. „Именно – ще се отнася до твоя живот”- заканително ви подхвърля тя…

Когато пък закачливо споменавате на продавач, който твърди, че има всичко, което можете да си поискате, че имате нужда от сутиен с размер 4D, можете почти да изпитате съчувствие към стареца, който съжалява, че не може да види прелестите ви, защото очилата му са зле.

Има и много други примери. Естествено такива, които ще ви спестя.
Открийте си ги сами, защото това е заглавие, което не трябва да пропускате. Рядко човек може да се забавлява така и просто да си се смее. Надявам се, че непринудено нахиленото ми състояние няма да ви накара да се съмнявате в това, което съм пила, а просто ще ви убеди в тоталната необходимост да играете на Ankh. Египет има нужда от вас и вие имате нужда от него. Оставете се на лиготията у вас да надделее. Присъединете се към фанатизираната агитка, което весело скандира Ankh, кръстосвайки центъра и моля ви, правете се, че не забелязвате, че човекът, който я води, съм аз…

Автор: Лили Стоилова