by PC Mania
Американ МакГий… Чудя се колко ли от вас, читателите, помнят броя с Alice на корицата от преди четири години. Предишната игра от шашавия дизайнер със странното име отвеждаше малката Алиса на място, което има твърде малко допирни точки със Страната на Чудесата. Всъщност Американ е един от хората, стоящи зад създаването на DooM, но останал в сянката на Кармак и Ромеро. Някъде през 2000-та година в ума му се оформя идеята да изпрати героинята от детската книжка в свят, където тя трябва да се бори с гол в ръката нож срещу легионите на злата Кралица на картите… Тази идея обаче явно се е сторила прекалено изчанчена на работодателите му от id Software и скоро мистър МакГий напуска, за да реализира замисъла си чрез друг разпространител…
Всичко това е отдавна в историята, но между Alice и обекта на тази статия има нещо общо – а именно всепомитащото и донякъде откачено чувство за хумор на създателя й. То си личи навсякъде – в непоправимо дебилните (във веселия смисъл на думата :)) физиономии на персонажите, в репликите им, в поведението им. Ето какво предлага джитката:
Игралната вселена
Вие поемате управлението на робота D-Tritus Debris, по неизвестни причини устремил се към астероида Химера, наричан още Scrapland от местното население, съставено от… роботи. В началото тамошният вариант на митническите служби любезно прекарват волтова дъга през тялото ви, за да установят дали не сте маскиран човек, опитващ се да влезе нелегално във владенията на механичните хора. Причината за ненавистта на месните към вида Хомо Сапиенс се крие във факта, че в недалечното минало хората са експлоатирали сурово Химера и след като тя вече не им е била нужна, са я превърнали в сметище и са я зарязали.
След пристигането си Д-Тритус (името много ми напомня за трола Детритус от книгите на Тери Пратчет…) научава, че всеки новопристигнал трябва незабавно да се хване на някаква работа и малко по-късно бива зачислен като репортер към местния вестник. По пътя се среща с двама свещеници, които му обясняват за Великата База-данни, в която се съхранява информация за всеки един робот на Химера и в случай на смърт може да бъде създадено точно копие на покойника, който по този начин той бива възкресен. Това прави смъртта в света на Scrapland практически невъзможна с една малка подробност – за всяко съживяване се дава скромно “дарение” на свещениците и техния лидер – Архиепископа.
Още първата задача на новоизлюпения журналист го отвежда в Храма да интервюира въпросният Архиепископ, но е принуден да се върне с празни ръце – високомерното старче (доколкото е възможно това да се каже за робот) го отпраща. Само минути по-късно архиепископът е брутално убит като буквално бива сварен в собствената си вана. Това не би бил особен проблем като се има предвид безсмъртието на роботите, но случаят се усложнява, когато матрицата на убития бива открадната от Базата-данни и по този начин възкресяването му става невъзможно. Всички следи сочат, че убиецът е бил органично същество и естествено за престъплението е заподозрян човек. Д-Тритус се нагърбва със задачата да разплете мистерията докрай…
GTA с роботи?
Тези думи на един западен колега добре описват за какво става въпрос в играта. Нашият, хмм… условно казано човек Д-Тритус ще върши много от нещата, присъщи и на Томи Версети например. Още в началото на играта се сдобивате със свой собствен летателен апарат, нещо като хай-тек летателна шейна. Благодарение на специална машина можете да нанасяте всевъзможни подобрения на возилото си, като например да му слагате нови двигатели, нови оръжия или по-дебела броня, стига да разполагате с нужните пари, да имате необходимите чертежи и да се вместите в лимита за тегло. Голяма част от времето си ще прекарате, прехвърчайки из един огромен, шарен и очарователно жив град със всичките му екстри – трафик, неонови реклами, тунели, магистрали, шосета и т.н. Имате пълна свобода на движение, тъй че “шосе” е доста относително понятие.
Другата част от играта се състои от мисии, които изпълнявате пеша в закритите пространства, защото понятие като “тротоар” в Scrapland няма. 🙂 Всичко това би било страшно интересно, ако не беше недобре реализирано – чест и продължителен loading, повтарящи се и често скучновати мисии, безумно управление на летателната шейна (мисиите, където трябва да се състезавате с други возила и да минавате през чекпойнти, са отврат и навеждат към мисли за клавиатура, разбита в нечия глава). Боят е излишно усложнен – из града са разпръснати разни power-ups, които запълват амунициите на кораба ви или поправят бронята му, когато преминете през тях, но често се случва противник на 10 – 15 броня да се устреми към някое бонусче и да обезсмисли изстреляните по него двайсетина ракети. Кофти управлението спомага да го изпуснете от мерника си точно в този момент. Определено има какво още да се иска от геймплея. Ако обаче има нещо, което е в състояние самосиндикално да превърне геймката в едно от любимите ви заглавия, то това са
Персонажите
Олигофренични в най-добрия възможен смисъл на думата. 🙂 Още от самото начало се сблъсквате с толкова карикатурни образи, че ще ви падне ченето. Например вашият собствен герой Д-Тритус умело избягва сблъсъците с астероиди по пътя към Химера, но се препъва и пада на земята при опита си да слезе от своята шейната. 🙂 Или роботите Банкери – няма да сбъркате, ако ги оприличите на далечни родственици на вампирите – те левитират на няколко сантиметра над земята и крадат парите на всички наоколо. Заглавието просто бъка от свръхоригинални физиономии. Като Себастиян, стария говорещ фотоапарат; малкото роботче с култовото име Спут-ник (Spoot-Nick), което ви придружава навсякъде и ви пази возилото; роботите-санитари, летящи из въздуха, понесли огромен чук; собственика на местното казино, който разиграва прочутата сцена от Хамлет “Да бъдеш, или да не бъдеш” но не с череп, а със собствената си глава… Получавате и възможността чрез Великата База-данни да се превръщате във всеки един от петнадесетината персонажи и да използвате спецуменията им, като например кражба на пари или свръх-скорост. Да, знам, персонажите не са много, но са качествени. Репликите им са не по-малко забавни – например, когато пристигате на астероида, се оказва че няма вакантни професии и чиновникът казва: “Останаха само тези работи, с които никой не иска да се занимава – размагнетизиране на тоалетни, разбиване на атоми, видеоигри…”.
Технически заглавието е добре издържано – красива графика, макар и прекалено шарена на моменти – дотолкова, че да се изгубиш или да те заболят очите. Очаква ви приятна музика и добро озвучаване – само трябва да чуете с каква готовност и веселост в гласа си Д-Тритус приема мисии, чиято цел е масовото убийство на роботи и веднага ще ви напуши смях. 😉
В заключение мога да кажа само, че това е добра игра, въпреки че има някои технически пропуски. Пробвайте я, пък дори и ако ви се наложи да се отделите за малко от сериозните заглавия като Half-Life 2 и World of WarCraft. Стига да не си строшите периферните устройства при някои надпревари, гарантирано ще се забавлявате!
Автор: Пламен Димитров