by PC Mania
Когато чуя името Аладин, в съзнанието ми изникват няколко асоциации. Като начало у мен се събужда спомен за недалечното детство и плочите на Балкантон. Шехеразада разказваше ли разказваше, а Аладин търкаше една лампа и побеждаваше лошия Джафар. Ех, романтика и отминали времена!
Второто нещо, за което се сещам “на прима виста”, е предаването “1002 Нощи”, в което един леко извратен тип уж “подарява” на “случайно” избрани минувачи от нощна София едно чудесно прекарване на вечерта – за кого куче, за кого хотелска стая. Той беше доста забавен, особено като се има предвид, че хората наистина не очакваха (поне в началото) от този плешивец да стори нещо добро за тяхното положително светоусещане.
Третото нещо, което ми хрумва, е поредицата на Дисни. Независимо от възрастта, всеки от нас поне веднъж е гледал анимационното филмче за Аладин, Джафар и папагала Абу. Продуктът на Дисни се появи за първи път през 1992 година като пълнометражен анимационен филм. Той разби всички рекорди за приходи, печалби и хитовост, които някой беше поставял в този вид кино. Моята справка по темата показа, че Дисни е спечелила 220 милиона долара, два Оскара и купища пари от фенски артикули! Големи кинти, даже и от сегашна гледна точка, след като сме се сблъскали с хитове като “Динозавър” (от настоящето) и “Цар Лъв” (от близкото минало).
Преди две или три години на пазара излезе първата jump`n`run-игра “Aladdin” на компанията Disney Interactive. Тя нямаше особени претенции за страхотна графика или умопомрачителен геймплей. Факт е, че
първият Аладин имаше своите верни фенове
сред подрастващите (познавам неколцина, които и днес не биха отказали една игра). Предпоставките – рисувана графика и усещане сякаш наистина гледаш анимационен филм.
“Aladdin: Nasira`s Revenge” има претенции да бъде нещо като продължение. Този път са променени няколко неща – играта е с напълно триизмерна графика, а сюжетът напомня повече съвременните екшън-адвенчъри. Но да започнем с историята.
Родният град на Аладин Аграба е под заплаха. Причината е повече от тривиална – лошата вещица Назира, сестра на злия магьосник Джафар, иска да върне брат си от отвъдния свят. А както е известно, Джафар е най-големият враг на Аладин, най-вече заради скверните желания на миризливия магьосник по отношнеие на Джасмин, красива принцеса и, естествено, любима на Аладин. За да върне брат си от отвъдното, Назира е откраднала ценни артефакти и ги използва по най-неправилния начин, а именно като извършва заклинания с тях. След като успява да изпълни пъкления си план, тя отива в Аграба, хвърля в зандана Джасмин и баща й, (стария шах) и се възкачва на трона. Точно подходящо време Аладин да се намеси и да спаси света.
Както можете и сами да забележите, нещата не се отдалечават особено от първоначалната идея на филма. В хода на играта влизате в ролята на Аладин и се стремите да… победите, колкото и банално да звучи това.
Действието започва с няколко кратки анимации, в които злата Назира дърдори простотии по адрес на Аладин и обяснява своите подли намерения. Качеството на тези филмчета е по-скоро сносно, отколкото добро – героите са пикселизирани, а устите им на практика не се движат, когато говорят.
Нивото на сложност е такова, че по-скоро трябва да предизвика усмивка –
играта е правена за деца и това си личи отдалече
На различни места по нивата са разположени вълшебни лампи – от тях се показва вълшебният дух и ви дава ценни напътствия. Тези лампи могат да се разглеждат като един вид туториал, като лично на мен обаче това ми се стори леко пресилено и на места смехотворно. Всеки път, когато трябва да изпълните някакво ново действие или движение, вълшебната лампа дава ценно напътствие. Направо е комично как тя ви обяснява, че за да скочите, трябва да натиснете съответното копче! А как ви звучи съвет за използване на сабята срещу гардовете?!
Играта е инспирирана от анимационния филм и това е лесно забележимо. Това обаче невинаги е нещо положително – защото ако нещо изглежда добре на големия екран, то не е задължително да изглежда по същия начин и на монитора. Анимираните текстури са доста статични и еднообразни. Въпреки високите разделителни способности, които поддържа графичният енджин (с моята карта подкарах играта с 2048х1536 точки – леко се задъха, но все пак беше интересно), промяната в никакъв случай не е в ползва на качеството. По отношение на звука не знам какво да кажа. Наистина не знам – той е толкова стандартен, че не мога да го определя по никакъв начин.
Играта като такава все пак има някои добри страни. В хода на вашето приключение често ще ви се налага да решите загадки, пъзели или да приложите вашите умения като ловкост и бързина на реакциите, а авторите определено са се постарали да ни предложат увлекателни занимавки. Аладин е доста подвижен и можете да изпробвате уменията му по улиците на Аграба, в двореца и в подземните зандани. Нашият герой се придвижва подскачайки, люлеейки се по въжета или просто като тича из нивото.
Противниците не са многобройни и не представляват особена трудност,
въпреки че с напредването на играта, те стават все по-могъщи и по-големи в булквалния смисъл на думата. За да ги победите, разполагате със сабя и… с ябълки! На различни места по нивата има наредени купчини от сочния плод, с които можете да замеряте гадните стражи. Движейки се из нивото, събирате златни монети, с които в края на всяка мисия играете на ротативка.
Имайте предвид също, че вградената камера е толкова неадекватна, че на моменти просто е невъзможно да играете. Когато срещу вас има противник, тя ви показва в лице, сякаш най-важното преди битката е как изглеждате на външен вид! Когато трябва да скачате и да се хванете за клатещото се въже, ще трябва да определите посоката на движение главно чрез интуицията си. Понякога това е изключително дразнещо. Друг крайно неприятен факт е управлението. На места беше адски трудно да свикна с поне за мен нелогичните посоки на движение.
Ако все пак играете тази игра, неминуемо ще ви направи впечатление, че всъщност тя е направена преди всичко за конзоли. Възможността за запазване само в края на нивото, не особено претенциозната графика, както и екшън-ориентираният геймплей са доказателства, че все пак PlayStation има още какво да учи от РС-тата. Не бих ви препоръчал тази игра горещо, освен ако не търсите подарък за по-малкото си братче или сестриче.
Автор: Александър Бойчев