Age of Sail II

Платна, пирати, грог и ром. Красотата на необятната морска шир. Тотална авитаминоза, водеща до скорбут, бери-бери и още пет-шест екзотични заболявания. Някой се е сетил да постави врящ казан с бутала над добре разпален огън… Последните години на 18-ти век изглежда са били доста интересно време. Моретата на планетата се кръстосват от множество малки и големи платноходи. Европа владее световния океан. Тук-там се среща и някоя заблудена групичка руснаци и американци. Не е минавала и година без войни и откриването на поне дузина неизследвани острови.
 
Преди години излезе една стратегия в реално време, посветена на този период от историята на мореплаването. Името й беше Age of Sail. Честно казано, не представляваше нищо кой знае какво. Тя доста бързо успя да потъне в прашните чекмеджета, съхраняващи купчините с недолюбени игри. Сега излиза втората част на тази стратегия. Авторите й са група обещаващи руснаци. Под тяхното ведро ръководство идеите, загатнати в първата Age of Sail, са сериозно доразвити. Графиките, звукът и всичко останало вече е съобразено със съвременните изисквания. Резултатът е доста приятна стратегия, която определено ще си струва няколко часа от слънчевите зимни дни.

В играта няма ресурси и строене на бази. Тя е сведена до управлението на един или няколко бойни кораба. Age of Sail II е разделена на три основни части. Първата се състои от няколко единични морски сблъсъка. Втората е посветена на мултиплейъра. Третата е съставена от десетина кампании, чието съдържание е доста интересно и забавно. Всяка от тях се опира на реални исторически факти. Историите, на които се позовават, са доста различни. От една страна, ще можете да застанете на мястото на британския адмирал Нелсън. От друга, можете да се превъплътите в ролята на

руски капитан, громящ турци край родното Черноморие

Хубавото е, че не е задължително да се спечелят всички битки, които са предложени в рамките на сценария. При загуба просто се продължава. Единственото неприятно нещо е, че се налага “купуването” на нов кораб. По принцип след всяка успешна мисия получавате определено количество пари. С тях може да се закърпи старото корито, да се ъпгрейдва екипажът или да се попълни съставът на армадата. В голяма част от случаите парите може и да не стигнат. Хубавите кораби с добри екипажи излизат доста солено. В някои от по-сложните мисии трябват поне три елитни кораба, за да може играчът да се справи със ситуацията. Спестяването е нещо много важно. Няма смисъл да се купуват трофейни турски гемии или продънени и адски стари кораби родно производство.

Платноходите в играта са общо взето еднообразни. Има няколко основни типа. Основните разлики са в размерите, броя на палубите, годината и мястото на производство, както и количеството на екипажа. Матросите имат определени равнища – почват от клас D и завършват с клас А. Представителите на най-долния клас реално ще забавят действията на кораба и със сигурност ще развеят белия флаг, ако ситуацията се закучи.

Единственото оръжие на корабите са оръдията. Повечето от стандартните платноходи разполагат с около 40 топа. По-голямата част от тях са разположени от двете страни. Носовете и кърмите рядко разполагат с повече от пет-шест. Освен обикновения персонал на борда на кораба е базирано и отделение морски пехотинци. С тяхна помощ лесно можете да вземете на абордаж някой подходящ противник и така да спестите време и барут.

Амунициите за топовете са няколко вида

– от тежките класически гюлета до пакети с шрапнелени изненади. Всеки вид заряд си има специфични показатели и начини на използване. Гюлетата имат най-голям обсег и са идеални, ако сте решили да потопите противника преди чая в пет часа. Сдвоените гюлета къртят както дъски от корпуса на кораба, така и мачти. Пакетите с малки метални осколки вършат идеална работа срещу платна и хора. Единственото неприятно нещо при всичките тези “огнедишащи” чудесии е, че се зареждат сравнително бавно. Не се и надявайте, че ще успеете да разкъсате противника със серия залпове още от първия опит.

Графиката на Age of Sail II е доста хубава. Детайлите на корабите са изпипани много прецизно. Стига се дотам, че се виждат и матросите по палубите. “Атмосферните” ефекти са едни от най-хубавите, които съм виждал. Всички основни детайли са напълно триизмерни.
Едновременно с това

стратегията е доста “лека” като енджин

Дори и да надъните опциите на max, едва ли бихте получили някакви сривове в качеството на геймплея. Единствените забележки биха могли да бъдат отправени към вида на островите. Повечето от тях стоят някак си не на място и повърхностите им изглеждат доста изкуствено. Звуковите ефекти са приятни. Не са кой знае какво, но създават настроение.

Може би най-забележителното нещо в цялата игра е управлението. На екрана са струпани няколко основни менюта. С тяхна помощ всеки кораб може да се контролира напълно и да се следят всички останали показатели. Битките са доста реалистични и вследствие на това леко странни. Хубаво е човек да проумее още в началото, че корабите от осемнадесети век не разполагат с торпеда или самонасочващи се оръдия.
Тайната на тази игра е да кликате бодро навсякъде :). За ориентиране в обстановката няма да ви трябват повече от десет минути. Единственото нещо, за което наистина трябва да внимавате, са плитчините. Ако заседнете в някоя от тях, превключете управлението на пълна автоматика. Компютърът ще се справи доста по-добре от вас и няма да ви се наложи да чакате до следващия прилив.

Играта разполага с няколко основни скорости. Първата е най-реалистична – но дейностите, които екипажът извършва, както и самото движение на кораба, са доста бавни. При нея най-добре се усещат качеството на вашите матроси и възможностите на самия кораб. Останалите възможности са на принципа на 2Х, 4Х и т.н. от реалната скорост. Последният вариант предлага 32Х и не е много препоръчителен. При него корабите се движат като светкавици. Ако на картата има повече от пет плавателни съда, може да настъпи известно объркване.

При ниско ниво на трудност изкуственият интелект на противниците е адски куц. Например във втората от мисиите на руския сценарий половината от турските кораби се забиват в скалите на близкия остров.

Автор: Сергей Ганчев