XIII

Графиката, звукът и енджинът вече не са проблем за геймките напоследък. Все пак е 21 век, хардуерът и софтуерът са на високо ниво и с относително ниски цени, а дизайнерите, художниците, аниматорите, програмистите, фирмите-производители и разпространителите – с лопата да ги ринеш… Двата най-големи проблема за създаването на хитова игра се оказват сюжетът и геймплеят. Замислете се и ще установите, че съм прав. Решенията на тези проблеми е задача, с която малко фирми се справят успешно. Едно от тях е да се намери екип от неексплоатирани хора, обикновено от бившия социалистически лагер. Припомнете си Mafia, Serious Sam, Cossacks, Chrome, Blitzkrieg, Rage of Mages и дори ако искате – българската Celtic Kings. Или от дадена игра да се прави бразилски сериал. Прекрасен пример за това е Тomb Raider вече шеста серия (бел. авт. Лили, не ми се сърди, моля).
Друг вариант е да се пристъпи към нещо, което вече има aудитория, фенове и пазар. Ако на някой през главата му като светкавица премина думата комикс, е бил прав. Да, за това става дума. Веднага се сещам за Heavy Metal F.A.K.K.2, Spiderman, Judge Dredd, Batman, X-Men, а ако се замисля, ще изброя още поне 10-ина. Играта XIII попада точно в тази категория.  Нейна основа е едноименна белгийска рисувана новела. Тя е дело на William Vance и Jean Van Hamme и е излизала в периода 1997-2001-а. Книжките, излезли за това време, са петнадесет. Четиринадесет разказват историята, а петнадесетата е наречена Secret File. Tя съдържа огромно количество бекграунд информация, интересни факти, както досиета на героите. Любопитен факт ми се стори, че видях в Интернет пълната комиксова колекция XIII да се продава на цената на ново BMW седма серия!
След това двамата автори се разделят и новелата спира да излиза. Малко по-късно Ubi Soft подписват договор с фирмата Dargaud, която държи правата над комикса. И ето че сега, две години по-късно, след сингъл- и мултиплейър демо се появи и финалната версия на играта XIII. Тя плътно следва сюжетната линия на първите пет книжки. За да бъде абсолютно автентична като стори и сюжет, при разработването на играта като консултанти участват и двамата гореспоменати белгийци. И за да се засили ефектът на комикс, се ползва така нареченият shader render. Toва представлява технология за визуализиране през графичната машина, при която се намалят цветовете и се обединяват подобните. Като краен резултат се получава cartoon вид, известен на хората, които работят с 3D програми под името toon shader. Потребителите на PhotoShop сигурно вече се сещат за филтъра Cutout. Toзи метод на смятане не губи детайли и не смачква графиката, а докарва точно това, което авторите са целели –

перфектен анимационен стил

Това се прави за първи път в игра и според мен резултатът е повече от идеален. Първо, детайлите не са фотореалистични и се пести компютърна мощ и, второ, потапянето в оригиналната история е 100-процентово гарантиран. А и самата идея за комиксова визия е просто гениално изпълнена. Спазени са всички добри черти на анимационните книжки. Когато стреляте, се виждат надписи TA-TA, когато някои ходи на екрана, изписва се ТАР-ТАР, когато натиснете бутон, това се визуализира с буквите CLICK…
Цялата сага започва типично за рисувана книжка. Свестявате се на пуст плаж, над вас е надвесена мадама от тип Памела Андерсън в “Спасителки на плажа”. Имате канско главоболие и на гърдите ви грее прясна татуировка XIII.

Никакви спомени. Дори и как се казвате.

Мадамата ви помага да отидете до медицинския пункт, където в полусъзнание виждате как тя бива простреляна. Чувате разговор, от който разбирате, че вие сте главната цел на убийците. С мъка се изправяте и оттук нататък ви очакват тридесет и четири мисии, групирани в осем части.  Първата е да се измъкнете от Long Beach (отново паралел с Bay Watch ;]).
Koгато успеете, ви предстои да излезете от Wislow Bank, където за първи път се срещате мaйор Jones, попадате в лапите на FBI. Te ви арестуват, наричат ви  странно, и ви лепват

обвинение за убийство на американския президент

И това е само началото на вашите приключения с име и татуировка XIII. С напредването в играта намирате предмети, досиета и документи, които помагат да разберете кой всъщност сте, наистина ли сте убиец, кой и защо иска да ви премахне, както и дали това не е една гигантска конспирация.
Ще трябва да минете два пъти през военна база, високи снежни планини, строго охраняван затвор в пустинята и като за финал – да проникнете в най-секретното и добре охранявано място на на света – SSH1.
Мисиите, макар и да звучат тривиално, са страхотно разнообразни, интересни и с възможности за различно отиграване. За да се премахне shoot’em all елементът, има такива, в които не трябва да убивате определени категории хора, и други, в които да направите саботажи, да осигурите защита или на вас да ви осигурят такава. Имате възможност да вземете и заложник и да го ползвате като жив щит, за да не стрелят по вас. Страхотно приятно впечатление ми направи моментът, в който аз съм хванал заложник и се мъча да се измъкна, а враговете вървят на три крачки след мен и само чакат да се открия леко (например за да се огледам) и започват да стрелят с точността на Clint Eаstwood във филма “За няколко долара повече”. При това заложникът остана жив, а аз за една бройка да се гътна.
Въобще за интелекта на противниците може да се кажат само добри думи.
Арсеналът, с който разполагате, е много обширен и може да сравни единствено с този на Каte Archer и James Bond. XIII борави със станалите вече стандартна екипировка нож, няколко вида пистолети и пушки, автомат Калашников, базука, харпун, два вида арбалети, снайперска пушка и картечница. Това обаче е само част инвентара, с който разполагате. Разбира се, на определени моменти имате карти за достъп, военно-алпинисткото пособие самохват, лопата, ключове и всякакви подобни джаджи. Готино е пресъздаден и проблемът с тежестта им. Когато сте с пистолети, няма промяна в свободата на движението ви. Ако обаче ползвате тежката картечница, движите се по-бавно и не може да скачате…
Но това е само началото на

леките RPG елементи

които присъстват в играта. След като поиграете, се откриват допълнителни възможности. Е, нямате никакъв контрол върху тях – те просто се появяват, а вие ги ползвате или не. Такова е например умението да употребявате подръчни средства (шишета, пепелници, столове, пожарогасители…), да разбирате къде са хората, преди да се появят в полезрението ви (на екрана ви през стената се появяват ТАР-ТАР) и т. н. т. н….
Енджинът, на който играта се базира, е модифициран Unreal II с вградена поддръжка за физика Havok. Подобна графична машина ползват и America’s Army, Devastation, Magic: the Gathering – BattleGrounds, Men of Valor: Vietnam, POSTAL 2, Thief 3, Tom Clancy’s Rainbow Six 3: Raven Shield, Tribes: Vengeance, Unreal II: The Awakening, Unreal Tournament 2003 и Unreal Tournament 2004. Модификациите са главно заради гореспоменатия cell shader.
Музиката, спецефектите и останалото аудио на XIII са на същото върхово от технологична гледна точка ниво. Всичко е подходящо озвучено. Няма дори и една излишна нота или звук. Всичко си е на мястото в точно необходимия момент.
Другото нещо, на което са наблегнали авторите на играта, е
 
позабравеният напоследък стандартен мултиплей

В XIII може да играете класически режими като Captue The Flag, Deathmatch, Team Deathmatch, както и нововъведените Sabotage и Cover Мe. Всеки един е интересен, зарибяващ и – колкото и да е изтъркано – си е страхотен фън да се поиграе.
Когато свърша играта XIII, със сигурност ще съжалявам, но имам доста голям избор – да я започна отново на по-висока трудност, да поиграя мултиплейър или просто да си почина. Аз ще избера първото, за вас – не знам.

P.S. Ако сте се запалили по оригиналния комикс на официалния сайт на играта, освен другите екстри, може да разгледате първия му брой онлайн.

Автор: Пеню Дачев