by PC Mania
Ето как един по-малък екип от Blizzard може да пусне по-качествен продукт за по-кратък период от време и на по-ниска цена. Това е историята на Torchlight II – най-доброто хек-енд-слеш-RPG, което съм играл от Titan Quest насам. Да, Diablo III не влиза в този списък. Точка по въпроса.
Изминаха няколко години,
откакто група приключенци се спуснаха под дълбините на града Торчлайт и унищожиха Ордак. Покварата, излизаща от неговото сърце обаче, успя да достигне Алхимика, който, на свой ред, унищожи града и започна да сее повсеместен хаос. На вас се пада честта да го спрете. Очевидно е, че историята не е основният коз на Torchlight II. А кое тогава?
Спомняте ли си готиния стиймпънк арт стил на първата част? Е, той си е все същият, че и по-добър.
А светът и всичко в него – много по-голямо
Няма да странствате само в огромни подземия (макар че с такива също е пълно), а ще пътувате от град на град из обширни открити и красиви местности, изградени перфектно с рандъм генератора на карти. Нито една част от света на Torchlight II не изглежда пуста, а блика от детайли, живот, тайни и цветове.
Преди няколко месеца Runic показаха колко точно е набъбнала втората част в сравнение с нейния предшественик, но си заслужава да си го припомним. Вместо в 7, сега ще странстваме в 44 уникални местности, вместо срещу 47, ще трябва да се справяме с 148 различни умения на чудовищата, вместо 9 боса, ще се наложи да унищожим 27. И т.н. и т.н. И всичко това – на абсолютно същата цена, на която се предлагаше и оригиналния Torchlight. 19 евро. И това, ако не е сделка.
Сухата статистика обаче не е нищо, ако не е подкована от железен и забавен геймплей. За щастие обаче
Torchlight II те впримчва още от самото начало
Това е една от тази игри, в която си казвате „Само да разкрия и онази част на картата и свършвам! Само да убия и това чудовище и ставам! Само да достигна до следващото ниво на опит, за да екипирам новата си синя пушка двуцевка и си лягам!” И така до сутринта.
Въобще, играта прави всичко възможно, за да ви кара да се чувствате мощни и страхотни още от самото начало. В Torchlight II няма нещо, което да застане по пътя на забавлението ви. Искате да пребягате през кампанията, избирайки само онези умения, които ви изглеждат готино? Няма проблеми. Предпочитате да посветите часове наред, изследвайки всичко, убивайки всеки и подобрявайки и най-малкия аспект от екипировката си до съвършенство с камъни в сокетите и допълнителни enchantments? Възможно е. Нямате желание да изигравате играта първо на Normal, за да се хвърлите в по-високите трудности като Veteran и Elite? Runic са помислили и за вас. Внимавайте обаче – на Elite определено ще се поизпотите и ще трябва да внимавате буквално на всяка крачка, която правите.
Важно е да отбележим, че
Torchlight II е класическо екшън-RPG в пълния смисъл на тази дума
За разлика от Diablo III, тук имате пълен контрол над статистиките си като сила, ловкост и др. подобни. Нещо повече – веднъж щом сте избрали кои умения искате да изучите, връщане назад няма. Е, играта не е напълно безмилостна. Имате възможност да преразпределите последните три skill точки. Но нито повече, нито по-малко. В края на краищата обаче ще оцените факта колко различен герой сте създали след убиването на последния бос в сравнение с друг човек, играещ със същия клас като вашия. С други думи – красотата на различните билдове действа с пълна сила в Torchlight II.
Що се отнася до класовете, в Torchlight II може да избирате измежду
четирима герои – embermage, outlander, engineer и berserker
всеки един от които разполага с три коренно различни дървета с умения. И активни, и пасивни. Embermage е магьосник в пълния смисъл на думата – с огнени, ледени и електрически заклинания. Outlander е нещо като хънтър, който освен лък и арбалет, може да носи и чифт пистолети или пушка, и да прави различни дебъфове, да трови противниците си и т.н. Инженерът пък, както предполага неговото име, е технологичен експерт. Той може да използва на бойното поле различни механизирани джаджи, които да му помагат, да специализира в носене оръжия за две ръце, да се въоръжи с гигантско оръдие или да придобие допълнителна защита с щит. Що се отнася до Berserker – е, това си е типичен варварин. Свиреп и безмилостен меле клас, който призовава духовете на животните на помощ и се възползва от силите на ледените и електрическите заклинания.
Всеки един от тях може да бъде оформен по пол, цвят на кожата, лицеви характеристики и коса, и допълнен от един домашен любимец. Сега изборът между животинки е доста по-голям. Откриваме както пантера, така и орел, вълк и какво ли още не. Освен че ще ви помагат в битка, домашните любимци могат да бъдат екипирани със специални нашийници и медальони, да научават магии (както и вие самите в този ред на мисли – допълнителни заклинания, различни от основните ви умения), да носят екипировката ви и дори да ви купуват еликсири, скролове за идентификация и Waypoint Portal Scrolls от магазина в града (или да продават конкретни предмети), ако вас лично ви мързи.
Плячката, която извира постоянно от всеки убит противник,
преобърнат камък или отворен сандък пък, е меко казано в изобилие. Намирането на правилния предмет, който най-добре пасва на вашия стил игра пък, е съпроводено винаги с огромно чувство на задоволство.
Някои уникални оръжия дори могат да ви “обещаят”, че ще станат по-добри, ако изпълните определено предизвикателство – например да убиете с тях 10 шампиона. Гениално, нали?
Целият този treasure hunting пък е допълнен от един интуитивен интерфейс. Всичко се контролира с изключителна лекота и бързина. Искате да затворите прозорец? Просто натиснете Space. Всички прозорци са затворени и искате да видите инвентара и героя си – Space отново и готово. Трябва да превключите между едно от двете си активни за десния бутон на мишкта умения – Tab.
Може би най-големият проблем на първата част бе липсата на мултиплейър. Е, това вече е поправено.
Сега може да странствате със своите приятели (до 6 души наведнъж)
из необятния свят на играта и да избивате групово безчетните орди, пъплещи из нея – както в LAN, така в интернет. Включването и излизането от игра е детска работа, а както обикновено – трудността се увеличава в зависимост от броя на геймърите, така че съвместната работа е задължителна.
Веднъж щом превъртите играта, приключението не свършва. Ще се сдобиете например със специална карта, през която може да отключвате нови изигравания на конкретни подземия със злато. Ако сте търсачи на силни усещания, имате възможност да се пробвате и в Hardcore режим, в който смъртта е перманентна. А защо не се пробвате и в New Game+ режима? Това е еквивалентът на Nightmare и Hell в Diablo, но с тази разлика, че в рамките на него ще отключвате и ново съдържание – например още области.
Въобще – това е истинско бижу
Получавате едно страхотно геймплей изживяване, неопорочено по никакъв начин от каквато и да била конзолщина, с висок фактор на преиграване и на изключително ниска цена. А най-важното – не е нужно да сте винаги онлайн, за да играете в сингълплейър. Убедих ли ви?
Автор: Петър Йорданов