TimeShift

Обичате ли състезанията? Да? Сега си представете, че трябва се надбягвате с времето. Трудна задача, нали? Но едва ли невъзможна. Не и ако се доверите на разработчиците от Saber Interactive, отговорни за триизмерния шутър от първо лице TimeShift. Една игра, в която патакламата, кръвта и противниковите крайници са буквално навсякъде.

Вечният сблъсък

Неоспорима истина е, че във всяка история, без значение дали става въпрос за класически роман, съвременен филм или книжка за оцветяване, има поне един добър герой и минимум един архизлодей. Е, сюжетът на TimeShift не прави изключение от това правило.
Действията се развиват в едно трудно за определяне време – някъде в близкото бъдеще, в реалност, близка до нашата, но не съвсем същата.

Причината за това объркване е една и се нарича доктор Айден Крон – злодей, който се опитва да създаде костюм-машина на времето. Когато обаче военните решават да се намесят в работата на учените, д-р Крон облича единия от двата готови прототипа и се връща в миналото, за да промени света по свое усмотрение. Мотивите на учения на пръв поглед са разбираеми – той просто иска да създаде реалност, където да може да твори без никой да му се бърка. Без правителството, военните и екологичните организации да съсипват гениалните му изобретения. В резултат на тези така човешки желания, той създава своята антиутопия – въображаемо (по-скоро алтернативно) място, където всичко е от лошо, по-лошо.
За вашия герой обаче не се знае нищо, освен че е

пълна противоположност

на злия учен и че съдбата му поднася възможността да нахлузи втория прототип на времевия костюм. В началото на играта знаете само, че сте от добрите и целта ви е да разберете какво се случва в алтернативния свят, в който сте попаднали, и да направите така, че всичко да си дойде по старому. За да се случи това обаче, ще ви се наложи да се сблъскате не само с десетки добре обучени противникови войници, а и с мегамощни роботизирани същества, които във всеки един момент с голяма лекота могат да ви освободят от бремето на тежката ви мисия.

Хаотичен старт

Разни сгради се взривяват. Някакви типове пътуват напред-назад във времето все едно си хващат трамвая от “Графа” до “Витошка”, а вие си нямате идея какво всъщност се случва. Това е началото на играта. Малко след това обаче се озовавате на едно прекрасно място – бойното поле. Намирате си оръжие и започвате да кълцате вразите на парченца. А това е приятно, особено когато го правите от неприлично близко разстояние и шлемът ви бъде обилно оплискан с лепкава кръв. Колкото обаче да се забавлявате с избиването на подчинените на злия учен д-р Крон, в един момент ще ви дойде малко нагорно. Именно тогава ще научите за

свръхестествените възможности

на вашия костюм. Те са няколко. Първо, благодарение на специалната му изработка той ви позволява да регенерирате здравето си, без да е необходимо да се тъпчете с медикаменти, храна или каквото и да било – сещате се като в коя игра. Освен това в безплатния пакет с възможности фигурира не само опция за пътуване във времето и възстановяване на здравето, а и възможност за контролиране на времето и пространството. Или с други думи – можете да забавяте действието, да го забързвате и дори спирате на пауза. В костюма е вградена и интелигентна система, наречена S.S.A.M. (Strategic System for Adaptable Metacognition). Т.е. изкуствен интелект, който се грижи за вашата сигурност – сканира околността за опасности и ви предупреждава, когато е необходимо; участва в процеса по регенериране на здравето ви и разбира се, ви съветва как най-удачно да използвате дарбата си да ръководите времето.

За да оцелеете обаче в този алтернативен и никак недружелюбен свят, са ви необходими не само уменията, които сте придобили, навличайки специалния костюм, а и много оръжия. Арсеналът е сравнително стандартен за подобен тип игра – имате пистолет, помпа, скорострелно леко оръжие с алтернативна стрелба – гранатомет, хипермощен лък, стрелящ с енергийни стрели и т.н. За малко да пропусна и няколкото вида гранати, които на моменти са от първа необходимост (когато видите повече противници накуп, просто спрете времето и им хвърлете една бомба).

Нереализиран потенциал

Определено внедряването на елементи като възможността за контрол на времето, регенериране на кръвта, различни пъзели и ситуации, в които трябва да използвате някое от специалните си умения, за да продължите, са много добра идея. Проблемът обаче е в няколко недомислици. Първо – цялостното усещане, което играта носи след няколко часа екшън е за еднотипност.

Куестовете са до болка познатите, в които трябва да прекосите цялата карта, избивайки стотици противници, за да направите нещо елементарно – да говорите с някой или да натиснете един бутон. Явно разработчиците са се опитали да разнообразят малко неспирната стрелба като са добавили различни пъзели, които обаче в крайна сметка са доста първични и елементарни. Плюс това повечето от тях имат само един вариант за преодоляване. Това вкарва играча в коловоз, който се стеснява още повече и от наличието на множество скриптирани сцени.

Нещо повече – комбинацията от уменията ви, мощният арсенал и на практика неограничените запаси от муниции снишават предизвикателството до минимални стойности. Например, винаги когато останете на малко кръв, можете да паузирате времето, да напуснете престрелката като през това време костюмът регенерира здравето ви. След това изчаквате няколко секунди да се зареди отново възможността за контрол на времето и се връщате в сражението с гръм и трясък, забавяйки всички около себе си, но не и своето оръжие, което продължава да стреля със едно кило куршуми в секунда.

И все пак

Въпреки недостатъците играта лично на мен ми хареса. Графиката през по-голямата част е наистина впечатляваща – особено когато връщате времето, докато вали дъжд или наблюдавате експлозии. Ако имате достатъчно добра конфигурация, за да можете да надуете резолюцията и ефектите, определено ще останете очаровани от това, което ще видите.

Друг силен момент е и мултиплейърът, който предлага стандартните стилове игра плюс няколко допълнителни. Интересното е, че за разлика от соловата игра, тук като че ли нещата са по-добре балансирани, а и възможността за контролиране на времето придава особен акцент върху мултиплейър усещането.

На фона на титани като Halo 3 и The Orange Box, които вече имате възможността да разцъквате, както и новите Call of Duty 4 и Unreal Tournament 3, TimeShift малко се губи. Кофти е, че играта измина дълъг път до своето излизане и притежава потенциал да се нареди до големите в жанра. За съжаление обаче не и с този опит. Може би следващият ще е по-добър, по-обмислен и по-изпипан.

Автор: Асен Георгиев