by PC Mania
Далечно бъдеще и интелигентни машини – по-банално от това накъде?
Август е месецът на посредствените заглавия. Нищо интересно, нищо особено ново, нищо качествено. С една дума – нищо. Затишие пред есенната буря от хитове, която ще се развихри съвсем скоро и ще премине в коледен порой. Какво правим по време на подобно мъртвило? Принудени сме да играем на заглавия като A.I.M. 2 (съкращение от artificial intelligence machine) – поредното руско творение на постапокалиптична тематика с може би най-умопомрачителното управление, на което наскоро бях попадал.
Еволюцията на машините
По традиция започваме от сюжета. Действието в играта се развива на една далечна, далечна планета, наречена Полигона и ръководена изцяло от машини. Всичко започва малко след края на последната мисия в A.I.M. Ако не сте играли на първата част, не очаквайте да прочетете в ръководството на двойката каквато и да било информация за случилото се до момента. Така че спокойно бих могъл да се обзаложа с който и да било от вас, че историята, която е доволно плоска и на моменти не особено ясно разказана, няма да е основният зарибяващ фактор в A.I.M. 2.
Общо взето идеята кажи-речи е следната – супер PC-то (не питайте повече за него), ръководещо планетата, вече не контролира всичко и всички. Нови възможности изгряват на хоризонта. След процеса на Реформацията старите мехове вече не са същите. Появяват се т.нар. мехмайндове, които успяват да отворят нови сектори и дори да ги изследват. Те сформират организации, които са готови на всичко, за да изпълнят своите подмолни планове, включително и да унищожат всеки, който реши да им се противопостави. Така много от старите и по-слаби кланове биват изтребени. Настъпва хаос, започват войни за ресурси, за оцеляване…
Точно тогава Изчислителите – един от най-древните кланове на Полигона – решават, че някой трябва да намери най-първия и отдавна потънал в забвение пето поколение мех – воин с ненадминати бойни умения, който би могъл да спре тази лудост. Да се изправи сам дори срещу цял клан. Именно на вас се пада тази чест. Открийте го и възвърнете старата слава на вашите Изчислители.
Пътят на героя
Вашият глайдър е основното средство, с което ще се придвижвате из Полигона. Това е бойна и особено бързa машина, способна да левитира над почти всякакви повърхности. Тя може дори да подскача – идея, която честно казано, поне на мен, ми се струва леко дебилна. Но кой ме пита. Нейното управление е изключително неадекватно, както вече стана въпрос по-горе. Освен ако не намалите чувствителността на мишката си от настройките, рискувате да се претрепете сериозно още в самото начало.
Дори и след това обаче ще имате значителни проблеми по време на първите битки, докато успеете да свикнете с всичко и някак си забиете първата партида от куршуми във вражеския глайдер.
Преди началото на вашето сай-фай приключение ще трябва да изберете и своята специализация – воин, търговец или куриер. Това на практика означава, че авторите са решили да ни дадат възможност да постигнем целите си и по друг начин, а не единствено посредством силата на оръжието. В зависимост от решението ви ще получите специфичен на вид глайдър, който по-късно може да ъпгрейдвате с всевъзможни джаджи или направо да замените за някой по-добър. A.I.M. 2 предлага внушителния брой от тридесет и шест различни реещи се във въздуха машини, които могат да бъдат ваши срещу съответната сума, разбира се.
Войната на клановете
В сравнение с първата част светът на A.I.M. 2, населен отново с всевъзможни обитатели и кланове с различни цели, е с една идея по-голям. След A.I.M. в Полигона са се отворили три нови сектора на повърхността и един допълнителен под земята. Някои от старите зони обаче са вече недостъпни. Въпреки това разполагате със завидна свобода на действие и огромен брой куестове за изпълнение, някои от които се генерират на произволен принцип.
Макар и да не можете да изследвате абсолютно всяко едно кътче на света още от самото начало, имате възможност да се присъедините към който и да е от съществуващите кланове. Може би най-съществената новост спрямо първата част е възможността да създадете свой собствен клан. За тази цел трябва да убедите достатъчно на брой мехмайндове да се присъединят към вас. След това, с тяхна помощ разбира се, може да превземате сгради, бази и дори цели сектори.
С други думи, подобно на своя предшественик, и A.I.M. 2 залага на успешната комбинация от ролеви елементи с екшън, типичен за шутърите. Най-точно бихме могли да оприличим играта на Freelancer и Privater с малката разлика, че действието протича на повърхността на планета, а не в открития космос.
Шаренията на света
Във визуално отношение обаче заглавието не впечатлява с нищо. Дори и на максимални настройки светът не изглежда особено детайлен. На места той е твърде пуст, въпреки че насам-натам постоянно шават някакви глайдъри, а шаренията, която преобладава, не се връзва особено с цялата тази тема за всевластни и суперинтелигентни машини. Експлозиите са може би най-лошият елемент от визията, но ако се придържате към по-цивилизовани средства за преживяване като търговия и куриерство, за щастие ще виждате по-малко от тези отчаяни подобия на жълти петна.
Що се отнася до аудиото, и то не е сред най-добрите качества на играта. За щастие авторите са решили да не озвучават която и да било от репликите, което до някаква степен ни спестява слушането на отчаяните стенания на треторазредни актьори с руски акцент. От друга страна, и преводният текст на английски (играта е правена от братушки, да не забравяме) на места е под всякаква критика. Подбраните думи често са смислово неуместни, а начинът на изразяване на места е сравним с този на десетгодишно хлапе.
Време за обобщение
Може би след всичко, написано дотук, сте останали с впечатлението, че съм изключително недоволен от A.I.M. 2, което няма да бъде напълно вярно. Не че това е много лоша игра. Просто не предлага нищо кой знае колко особено. Аз лично не бих си губил времето с нея, по-скоро бих потънал изцяло в утопичната атмосфера на една от най-добрите геймки на годината – BioShock.
Но ако сте се изкефили на първата част, определено има какво да откриете в A.I.M. 2. В противен случай бих ви посъветвал да изчакате появата на нещо по-стойностно или да последвате моя пример и да решите съдбата на Рапчър и малките сестрички, пазени от големите лоши татковци.
Автор: Владимир Тодоров