Dark Horizon

Тъмата. Какъв е източникът й? Какво представлява и какви са причините за присъствието й в нашия свят? Все въпроси без точен отговор. Но фактът си е факт: всеки ден нова звездна система бива погълната от нея.

В мрачен свят, където краят изглежда неизбежен и изобщо не далеч, откритият начин на съпротива срещу това космическо бедствие е само един – „светлинните сфери”. Това са масивни космически съоръжения, способни да блокират напредъка на Тъмата с обхват, достатъчен, за да защитят населението на неголяма звездна система. Рояци от погромени кораби, променени и населени с извратено подобие на живот, организирано нападат инсталациите. На вас като член на Пазителите, мутирали представители на измиращото човечество, се пада честта да се изправите срещу мрака. Но всичко ли е черно и бяло и какво точно се крие в мрака…?

Това е само повърхността на нещата. Историята на Dark Horizon си е достойна за големия екран, но за съжаление изпълнението на играта не я прави много добър източник на космично забавление. Първо, липсата на поддръжка на джойстик за такава игра просто е непростимо. Съжалявам Quazar, но разпознаването на основните оси и шепа бутони, които дори не можем да нагласим според предпочитанията си, не се признава. Поне управлението с мишка и клавиатура е що-годе прилично, и веднъж като си промените настройките по вкуса, може уверено да се впуснете в боя.
Тук идва и едно от

добрите попадения

в играта – солидните опции за модифициране на летателния апарат. Шасита с различни показатели, брони, генератори, щитове оръжия и допълнителни модули… изборът е впечатляващ. Най-хубавото е, че не може просто да се натряскате с най-добрата апаратура, а ще трябва внимателно да прецените с какво да се екипирате, на базата на енергийната консумация и масата на компонентите. Един съвет – наблегнете на енергийните оръжия. Мисиите в играта са така структурирани, че често оръжията с амуниции ще ви оставят на сухо далеч преди финала.

След всяко завръщане в базата съдържанието на хангара ви се обогатява. Можете и да разнищите наличните части и да използвате чарковете им за създаване на модули по ваша спецификация.

Ако забравим за момент неудобствата с управлението, бойната система на играта е доста солидна. Идеята за термалните режими на изтребителя е сполучлива новост, която не бях срещал преди. Температурата на кораба можете да регулирате сами, като и екипировката, която ползвате, също има ефект. Докато нормалният режим не се нуждае от обяснение, в студения режим губите скорост и огнева мощ, но пък летателният ви апарат става практически невидим за противник, неразполагащ със специална екипировка. Това ви дава възможност да се приближите незабелязано и да нанесете брутален удар. За измъкване от кофти положение обаче е по-просто да се използва афтербърнъра. Топлият режим на работа има противоположен ефект: оръжията ви стават по-мощни, но пък щитовете деградират и може да си останете голи в космоса, по едната броня.

Следенето на температурата ви се струва досадно? Никой не може да ви попречи да си приготвите кораб, който изобщо не използва щитове, а вместо това е облицован с тлъста, армирана, саморегенерираща се черупка. Така може да влезете в горещ режим и да пуцате до насита. Само дето, ако положението се спече зле, толкова ще сте прегрели, че афтербърнера няма да работи, а преди да се изстудите, ще са ви превърнали в космически прахоляк.

Най-неразбираемата трагедия

в Dark Horizon е озвучението. Музиката е добра, ефектите, доколкото ги има – също, и говорът е на ниво. Проблемът е, че нещата просто не идват заедно. Понякога ще чуете реплики преди събитията, за които се отнасят. Звука на сраженията пък е по-скоро фонов трак, отколкото реална презентация на протичащото наоколо. А ако пък това, че не чувате прелитащите край вас противници, ви отчайва, е напълно разбираемо да надавате див вой, че като че ли изобщо няма звукова индикация, когато ви уцелят. Единственият начин да разберете, че търпите някакви щети, освен ако не ви гърмят право в лицето, е или да залепите поглед за индикаторите, или да превключите камерата от трето лице и да играете така.

Графиката не е точно лоша, но просто страда от фатален проблем с цветовата координация. Повечето кораби са толкова тъмни, че е трудно да им видите релефа, освен ако не се залепите за тях. HUD-ът пък е изпълнен в червено и лилаво… Познайте какъв е цветът на повечето мъглявини! Червен! А слънцето? Да, лилаво е!

Dark Horizon е добра игра, зарита под тон недоизпипани елементи и недомислици. Авторите казват, че са черпили вдъхновение от може би най-великия космически симулатор на всички времена – FreeSpace 2. Наистина базовите елементи за нещо страхотно тук са налице и ако затворите очи, почти можете да го видите. Но това, което в крайна сметка Quazar са сътворили, макар и годно за игра, е докарваща до сълзи мацаница.

Автор: Борис Цветков