Mirror’s Edge

Ножът трябва да е ударил доста на кокал, за да издаде не кой да е, а Electronic Arts, не едно, а цели две оригинални заглавия, при това именно за Коледа. Което е, ей Богу, добър… не, страхотен знак! Щом и най-големите в бизнеса са принудени да се измъкнат от удобната хралупа на безкрайните поредици, значи най-после се задава сериозна промяна.
Вероятно не сте забравили, че бившите DICE (сега вече EA DICE) са именно авторите на свръх-успешната поредица Battlefield. Хитовият скандинавски дивелъпър очевидно се опитва (под напора на новия си собственик) да се превърне в мултижанрово мегастудио от порядъка на най-големите в занаята. И ако Bad Company се размина на милиметри с тази амбиция, то Mirror’s Edge има най-малкото потенциала да стане втората оригинална „марка”, която DICE извеждат до статута на мултимилионен бестселър.

Играта разказва историята на Фейт – куриер за бързи доставки в безименен град от близкото бъдеще. Не очаквайте обаче да я видите с нагласена с фуражка, униформа и голяма кожена чанта на рамото. Фейт разнася рискови поръчки, прескачайки буквално от покрив на покрив, от един небостъргач на друг, в град, в който сграда с под 20 етажа изглежда почти като кучешка колибка. И тъй като тя все пак не е супермен, то вероятно ще се досетите за магически думички като „паркур” и „фрийрън”. Да, нашата „куриерка” наистина е способна на трикове (макар и не чак толкова много на брой), които биха накарали кой да е „ямакаши” да я потупа по… рамото, да речем. Защо пратките й са „рискови”? Оказва се, че въпросният безименен, супер чистичък и супер лъскавичък град е стиснат здраво в лапите на тоталитарен режим. На неговите жители е предложено повече от комфортно, луксозно дори съществувание, като в замяна те трябва просто да се откажат от правото си на лично мнение и свободен избор. За някои това е доста добра сделка, за други – нетърпима тирания. Фейт доставя пратки именно за вторите – членовете на своеобразно ъндърграунд движение, което иска да сложи край на погазването на добрата стара демокрация.

Както сигурно се сещате, нашата храбра куриерка не е точно любимка на властта. Каква ти любимка – щом я мернат полицаите (кръстени в играта “blues”), първо стрелят, после задават въпросите. Добрата новина е, че въпреки крехката си наглед фигура Фейт далеч не е безпомощна. Играта предлага ефектен (макар и не твърде богат) арсенал от удари, повече от достатъчни, за да се види сметката на едно или друго ченге. Само не си мислете, че смисълът на упражнението е да наритате колкото може повече задници. В Mirror’s Edge „момчетата в синьо” стрелят на месо и всяка среща с дори двама или трима от тях наведнъж е обречена да зъвърши с „гейм оувър”. Виж сблъсъците „един на един”, особено когато успеете да издебнете ченгето в гръб, са друга работа. Там Фейт е повече от адекватна. Особено ефектни са техниките за отнемане на оръжието, не на последно място заради добре замисленото (и реализирано) управление.

Мога да се обзаложа, че след всичко казано до момента (стига, разбира се, да не сте виждали още скрийнове или видео от играта) вече си мислите за една съвсем конкретна игрална гледна точка. Безспорен „екшън от трето лице”, а? Нещо като Prince of Persia или Assassin’s Creed, но тоя път с мацка, нали? Е, и аз вероятно щях да си помисля същото. В действителност цялото действие на Mirror’s Edge се развива от първо лице. Когато за пръв път разбрах, за плановете на DICE да направят екшън с паркур елементи от подобна гледна точка, бях меко казано скептично настроен. Опити (макар и доста малко) да се направи нещо подобно не липсват. Някои са малко по-прилични, други са пълен провал, но досега никой така и не беше успявал да се справи с тази задача с нужния финес. Четох преди време материал, в който на дълго и широко се разправяше как хората от DICE правели специален сториборд на всеки от акробатичните фокуси на Фейт, за да могат после адекватно да ги представят от първо лице. Всичко тогава ми се стори просто маркетинг шумотевица, та затова бях повече от сигурен, че авторите на Battlefield са се устремили към ново фиаско в опита си да наложат нова собствена марка.

Естествено обаче не издържах и си изтеглих демото на играта от Xbox Live. И – о, изненада! Първите няколко минути, прекарани с туториъла на играта, се оказаха абсолютен фойерверк. Преди всичко – управлението. Просто и ако не гениално, то поне доста находчиво. Три основни бутона, всичко на всичко! Един за скок, един за обръщане на 180 градуса и един за специално действие (като например за „плъзване” под средно ниска хоризонтална преграда). Броят номера, които могат да се вържат с този уж скромен набор от контроли, не е точно смайващ, но със сигурност може да мине за приятно изненадващ. Не очаквайте от Фейт да стане шампион на някое състезание по “free run”, но усещането, че сте леки, гъвкави и отскокливи като пружинка и смели до ръба на пълната лудост е, първо, доста убедително и – второ – абсолютно завладяващо. Нарочно си врътнах няколко пъти доста краткия туториъл, плюс мини (твърде мини, уви) мисията от демото, дори след като ми беше ясно, че вече просто няма как да се издъня. Жестоко! Макар и не свръх-оригинален, дизайнът на терена се оказа едновременно достатъчно реалистичен и достатъчно ангажиращ. На места дори се прокрадваше (като че ли) намек за алтернативни решения на акробатичните пъзели, от които се състоеше „трасето”. Още нещо изключително важно – нито веднъж не изгубих за твърде дълго чувството си за ориентация, дори след „кълбетата”, предназначени да омекотят удара при скок от рискова височина. Освен това камерата през цялото време имитираше повече от убедително „поклащането”, характерно за човешката походка – назависимо дали ставаше въпрос за вървене, тичане, скок или катерене по стълба или отвесна тръба да речем.

В демото на Mirror’s Edge се намеква и за използването на огнестрелно оръжие, макар и само в туториъла. В общи линии там някъде явно ще свършват и приликите със стандартния шутър от първо лице. Не очаквам твърде много стрелба именно в тази игра, но все пак включването й в някаква степен ми се струва добра идея. Екшън от този тип щеше да изглежда твърде пацифистки без някои и друг изстрел в целта. В демото Фейт се сдоби за кратко само с автоматичен пистолет и засега не е ясно дали пълният й арсенал няма да се сведе само до него. Не бих се изненадал ако се окаже точно така. Всъщност това би било даже по-логичното решение. Как си представяте „фри рънър”, метнал на гръб М16-ка с гранатомет? Тъпо, струва ми се.

Като цяло Mirror’s Edge дава всички признаци за сериозен потенциал, дори за нещо като мини революция в екшън жанра, ако щете. В същото време демото на играта е твърде кратко, за да бъде безспорна гаранция за каквото и да било. Доста ключови подробности остават „отворени” дори няколкократното му изиграване. Така или иначе, ревюто на пълната версия е повече от неизбежно, вероятно още в следващия брой.

Автор: Ивелин Иванов