Need for Speed: Undercover

Интересно е как еволюира Need For Speed серията. След като се наложи с първите си няколко части и въведе доста иновации в жанра на рейсърите (преследванията с куките например) поредицата влезе в руслото на монотонността. Излезе от него с първия Underground, качил стрийт рейиснг културата на мониторите ни. След като с Undergorund 2 на хората взе да им омръзва да карат тунинговани резачки, Most Wanted върна обратно в играта преследванията с ченгета, за да се стигне до максимално добрата комбинация от тунинг, гъзарски возила и преследвания в NFS: Carbon.

Pro Street обаче беше леко разочароваща. Най-големият проблем бе чувството за самота в играта. Пустините бяха пусти, пистите тесни, а рейсинг ивентите – недостатъчна мотивация за геймъра да избута играта до край. Явно EA са си взели поука от чудовищния рев на дай-хард NFS феновете и Undercover, в цялата си клишираност и баналност, има потенциала да се превърне в най-добрата серия от третата част до днес. Приятно изненадващ факт, тъй като ЕА не са компания, която има нужда да следва плътно желанията на феновете си, а с франчайз като NFS може да си позволи да прави каквото си поиска, без това да се отрази поне 2-3 години на продажбите.

Банални и клиширани

От първия Undergorund насам EA прегърнаха идеята NFS игрите да бъдат водени от история. Сюжетите винаги са били изтъркани, но са вършели работа, точно като във филма „Бързи и яростни“ – дреме ти за диалога или нелепата режисура, защото мацките, колите и рейсинг сцените компенсират всичко останало. Интригата в Undercover е най-близо до филмовата драматургия в сравнение с останалите игри от поредицата. Получаваш възможност да застанеш от двете страни на закона и да поемеш ролята на кука под прикритие, внедрена в крими организация, занимаваща се с нелегални гонки. Сюжетът отново е разказан посредством визуално натруфени клипчета (преупотреба на цветови филтри), в които доминират красивите жени и коли. Именно заради тях кът-сцените, вместо посредствени и мозъко-увреждащи (като филм на Уве Бол) са доста забавни и засищащи глада ти за зрелища. Дори безумно глупавите реплики на някои от актьорите и невероятното гримасничене пред камерата, целящо да затъпи собствената им некадърност, са по-скоро забавни, отколкото отблъскващи.

Щом влезеш в подземния свят обаче, оставаш сам (без да броим сексапилната ти партньорка Чейс Лин). Полицията в града не знае за мисията ти и освен с другите рейсъри, ще трябва да се оправиш и с тях. Единственото, което ти напомня за мисията, е Чейс, наблюдаваща от къса дистанция как се справяш с разбиването на контрабандния канал. Както и сама ти казва – нейната работа е да те вкара в мафията, а твоята – да караш, нищо повече.

Йекшън!

Need For Speed: Undercover зарязва пустинния сетинг на Pro Street и те връща обратно в града и то не в един, а в цели три. В момента, в който не си в състезание, можеш да прекараш часове в безцелно бръмчене по улиците им, а sandbox пространството е доволно голямо. Трите метрополии са свързани помежду си с мили от магистрали, навяващи асоциация със столичното околовръстно, но без задръстванията и камионите. Всъщност това е NFS играта с най-малко количество трафик на квадратен километър от Underground насам.

Уви, картата е празна. Освен да си добуташ хромираната задница на колата от точка А до точка B за поредното състезание, няма никаква полза от това да разглеждаш града или да обиколиш всяка една негова уличка. Няма скрити рейиснг зони, бонуси или тайни пакети – нищо. До всяко състезание можеш да се телепортираш посредством картата, а стартирайки го, енджинът затваря всички странични пътища извън предварително начертаната писта, разкъсвайки илюзията за отворен свят, като те набутва в добре позната на феновете на жанра “тунелност”.

Доброто старо и интересното ново

Запазени са трите най-любими и познати режими на игра – спринт на дълга отсечка от града, връткане на обиколки и чекпойнт, при който си сам срещу часовника. Почти няма промяна в паричната система на играта и всяко състезание ти носи пачка (значително по-малка, ако го повториш), която както и преди, ще вложиш в нови коли, тунинг части и подкупи за полицията.

Новост са състезанията по магистралите. Ъпргейдната версия на каньон битките от Carbon, в тях се изправяш срещу един шофьор и трябва да го разпердушиниш на високоскоростния аутобан. Всъщност това е и един от най-забавните режими. Каньонинте в Carbon бяха прекалено тесни, с прекалено много завои и се изискваха десетки опити, преди да победиш, което натоварваше и стресираше. Както вече разбра – в Undercover, трафикът е между нулев до никакъв, магистралите са широки, а завоите – плавни, което ти позволява наистина да се развихриш и да изцедиш максимума от конските сили на возилото си.

Слава богу, премахнати са повечето дрифт безумия, които нека си го кажем честно – лазеха по нервите. За сметка на това във всеки режим средната скорост е скочила с около 30-50 км/ч, което е мега плюс. Въпреки това обаче играта не предлага кой знае какво ново като концепция, затова е и петицата за геймплей. Колкото и да ни харесва да папаме претоплената манджа, тази вече сме я кльопали и не ни предлага нови вкусове и аромати.

Срещу закона

За пореден път ще се изправиш и срещу блюстителите на реда. В Undercover са изшлайфани всички елементи от предишните игри и крайният резултат води до наистина изпълнени с адреналин кинематографични преследвания. Въпреки че вече в четвърта игра ще правиш едно и също (следиш нивото си на жега, от което зависи с какви коли те гонят, внимаваш за блокади по пътищата и бягаш от полицейските хеликоптери), някакси продължава да е забавно. Бонус са репликите, които прелитат из полицейския ефир, изпълнени с доста кретенизъм и чувство за хумор.

Напредвайки в кариерата и подземния свят, ще се сблъскаш с няколко по-нестандартни задачки, свити директно от Grand Theft Auto. Най-наглото е краденето на коли и транспортирането им до определена точка на града в неразбито състояние. Тук шофьорските ти умения ще бъдат подложени на истински тест, защото през цялото време трепериш да на олющиш боята, което е неизбежно при фучене с ненормална скорост и няколко патрулки по петите ти.

Присъствието на ченгетета е глътка предизвикателство, от което Undercover изпитва болезнена нужда. Без тях играта щеше да е прекалено лесна дори за начинаещите в жанра, а клавишът за ускорение е практически “IWIN” бутон.

Мулти (драма)

Винаги е забавно да доминираш (или pwn-ваш) истински хора, вместо ИИ-то на компютъра. Тази максима важи с двойна сила за Undercover поради две причини. Първо: изкуственият интелект е мил и нежен, като пролетен бриз. Чат-пат прави някоя и друга мръсотийка, но в по-голямата част от времето или е концентриран да взима невъзможни завои с над 150 км/ч или да се забива в стените. Втората е, че за разлика от Pro Street, в Undercover пистите са двойно по-широки и плавни, което прави соло играта наистина noob friendly и лесна. За колко други рейсъра можете да се сетите, в които натискате спирачката не повече от три пъти в състезание? Така че истинското предизвикателство идва онлайн.

От една страна можете да се докажете срещу седем опонента в някой от режимите. Но тъй като подобни гонки са свързани с доста напрежение (тръпката за победа, концентрация, нерви) понякога се появява нуждата от разцъкване с една-единствена цел – фън. Тук идва режимът “стражари и апаши”. Играчите се разделят на два отбора – рейсъри и ченгета. Първите трябва да доставят пратки до определени точки в града, а вторите се опитват да ги спрат. В момента везните на баланса са увиснали в посока на апашите (тунингованата резачка е по-добра и от най-добре поддържаната патрулка), но в процеса на игра отборите си сменят местата, подсигурявайки се, че няма да има недоволни в края на деня.

Гараж

Играта предлага страшно много коли, включително все още прототипния Nissan 370Z, класики като Lotus Elise и Camaro SS, както и някои супервозила от ранга на Pagani Zonda. Автопаркът, комбиниран със стотиците тунинг аксесоари, води до истинско разнообразие от коли в онлайн битките и възможността всеки да блесне с уникалния си стил на каране.

Имайте предвид обаче, че в мултивинилите не се показват. ЕА, като истински комерсиални кучета, са добавили опцията да трансферирате реални пари през Xbox Live акаунта си, които да превърнете в ингейм кеш.

Ритъм басов и слънчеви очила

Изборът на саундтрак за NFS игрите винаги е бил успешен и Undercover не прави изключение. Звуците от самите коли също няма да ги коментираме – в разработката на играта е вложен достатъчен бюджет, за да звучат по-реалистично и от оригиналите. Но визията този път леко се дъни. Имам чувството, че дизайнерите й като зациклят на една идея и не могат да се спрат след това. В случая става дума за огледалните пътни настилки и слънцето, водещи до заслепяващи лъчи светлина през 90% от състезанията. Веднага след първото състезание ще имаш усещането, че в света на Undercover асфалтът се полира с лубрикант и гланц от глутница общински работници. Същото беше положението и в Pro Street с пушека от гуми, и в Underground, където някои отсечки бяха толкова тъмни, че реално не се разпознаваше в коя посока трябва да продължиш.

Въпреки проблемите си (ниско ниво на трудност, бозещ на моменти енджин и предъвквана десетки пъти гейм концепция), NFS Undercover e завой в правилна посока, особено в сравнение с Pro Street и един от най-добрите рейсъри за РС… Но ако разполагате с конзола, предполагам, че изборът ви за коледен подарък ще падне върху друго заглавие.

Автор: Георги Панайотов