by PC Mania
Има като че ли една особена категория игрални филми – тази на „вторите най-добри”. Това са онези „ленти”, изпипани по вече изпитаната, култова дори формула на някой мега хит. Трилогията за Индиана Джоунс, да речем, си има своята „втора най-добра” поредица в лицето на „Роман за камъка” и „Камъкът от Нил” (с Майкъл Дъглас и Катлийн Търнър в главните роли).
Battlestar Galactica (първият филм) ужасно иска да прилича много на Star Wars, и така нататък. Неслучайно кръстих претендентите за титлата (на малко счупен български) „втори най-добри”. Това никога не са просто откровени имитации, а продукции, също създадени с много хъс и майсторлък, които обаче така и не успяват да се доберат до славата (и боксофиса) на първообраза. Може би просто защото са били създадени в сянката на „по-големия брат”.
Направих този прочувствен увод, защото Uncharted адски ми напомня за коя да е от тези „втори най-добри”. Само че по-малко по-различна причина. Новото творение на Naughty Dog (точно така – създателите на Crash Bandicoot) не се опитва да подражава на конкретен „оригинал”. То се опитва да подражава на всички оригинали! Не знам какво точно се случи с тия безспорно талантливи момчета и момичета от Санта Моника, Калифорния, и как от един от най-новаторски настроените дивелъпъри те се превърнаха в откровени имитатори. Всъщност „имитация” не е точният термин, който пасва на Uncharted. По-скоро става въпрос за рецепта от сорта на „хвърли всичко най-вкусно в тигана и после само разбъркай”. В тази игра ще намерите по малко Tomb Raider, Prince of Persia, Gears of War, Far Cry и бог знае какво още. Трябва да призная, че получената „консистенция” не е никак лоша. Просто й липсва онази „а, стига бе!” съставка, която прави големите хитове.
Както вероятно си спомняте, Uncharted: Drake’s Fortune разказва за опита на някой си Нейтън Дрейк да се добере до съкровището на едни от най-известните пирати на всички времена – сър Франсис Дрейк. Нейтън е убеден, че е пряк наследник на легендарния капер. След като се добира до информация за неотбелязания на нито една карта остров, някъде в Карибите, където би трябвало да е заровено имането, нашият герой се впуска във вълнуващо приключение, обграден от тропически джунгли, тайнствени руини и останки от нацистки подводници.
Спор да няма, декорите на Uncharted са впечатляващи. Пищна растителност, искрящи водни повърхности, плажове с прекрасен бял пясък, и като цяло всичко онова, което трудещият се геймър от нашата черга иска да види по Коледа на телевизора си (просто защото знае, че няма как да се добере до това райско кътче, освен ако не го вземат, пази боже, в някое издание на Сървайвър). Naughty Dog определено не са вчерашни в занаята, а и безусловната подкрепа на Sony със сигурност си е казала думата. Резултатът? Една от най-добре изглеждащите PS3 игри до момента. Вярно, въпросният декор си е просто декор – с него почти не можете да си взаимодействате по друг начин освен като ходите, като се катерите или пък скачате от един дънер на друг.
Това обаче се оказва почти достатъчно, за да ви забавлява в една доста прилична степен, не на последно място заради перфектно изпипаните анимации на действащите лица.
Втората основна съставка на геймплея на Uncharted (ако приемем, че първата е преодоляването на препятствията на заобикалящия свят) са престрелките с конкуренцията в лицето на пиратите на новото време и техните кръвожадни босове. Отново нищо кой знае колко впечатляващо, но и нищо, което да ви издразни особено. Просто низ от „заемки” от къде ли не. Трябва също да се признае, че изкуственият интелект на противниците е ако не впечатляващ, то поне доста над обичайното ниво. Супер устойчивите на огнестрелни поражения (но не и на хедшотове) противници са малко дразнещи в нежеланието си да се преселят в един по-добър свят (особено на фона на очевадната „чупливост” на главния герой), но и с това се свиква.
Дали си струва да дадете един шанс на Uncharted? Ами да, нали се задават празници, все пак. Колцина от нас ще ги изкарат на Карибите? Защо поне да не си помечтае човек с геймпад в ръка. И както е казал народът – като няма риба, и ракът е риба.
Автор: Ивелин Иванов