by Борислав ЙордановШестнадесет години.
Толкова време измина откакто видях Voivod наживо за първи път, в Каварна, където окончателно ме спечелиха като бандa и банда, която трябва да се гледа наживо, всеки път, когато имаш тази възможност. Тогава излязоха 15-ина минути по-рано, защото им се свирело и искали да направят по-дълъг сет (бяха откриваща банда). Трябваше да спринтирам към стадиона, защото интрото на едноименното „Voivod“, с което започнаха тогава, дойде 15-ина минути по-рано от обявения час.
Разбиха ни канчетата.
След години успях да ги видя още веднъж, в Копенхаген, с малко „по-модерен“ сет, където датската публика общо взето си седеше на ръцете, но не попречи на мен да си скърша врата.
За лайв дебюта им в София през 2026-а година
бях заключил кепенците и обявил „spoiler free“ подход, което ми е обичайно поведение – предпочитам да бъда изненадан със сетлиста по време на изпълнението, което понякога е нож с две остриета (Iron Maiden на ст. „Локомотив“ през 2007-а година като ярко сияещ в кафяво пример). Е, очевидно бях изпуснал доста новини, макар и информацията за липсата на Snake да се промъкна до мен, но някак си я „заключих“, поради което изненадата ми от появяването на Eric Forest на сцената, след като Medley интрото от всички интрота в дискографията на бандата приключи, беше доста искрена. Осъзнаването, че най-вероятно ще чуя нещо от Phobos или Negatron наживо изпрати тръпки по цялото ми тяло (и особено в частта на врата ми) и бях възнаграден моментално с първата песен в сетлиста – чудовището „Rise“ от Phobos.
Беше малко странно за гледане вокалът на една любима твоя банда да използва караоке софтуер, за да пее текстовете на парчетата на живо, но ето на – и това доживяхме. Не бих каал, че попречи с нещо за преживяването, но беше интересен детайл в цялостната картинка на бързо заместване по необходимост, след извънредната ситуация със семейството на Snake.
А картинката газеше и премазваше
Chewy (поддържащ здравословни килограми вече доста години, след като в Каварна бе доста поотпуснат), не спря да прави различните си физиономии и да контактува с поглед и поведение с публиката, докато изстъргваше всеки риф и всяко соло с педантична и почти перверзна перфектност.
Rocky се бе вгъбил в баса в другия край на сцената и само постоянната му усмивка подсказваше какво се случва в главата му, а Away…
Away разпука от бой барабаните. На тези години да свириш такъв вид музика, по такъв начин наживо, скоростно, прецизно… мисля, че малцина могат да се похвалят с такива умения и запазена страст да наказват барабаните по подобен начин, особено предвид лъхащата от него топлина и добродушност, около и по време на всеки концерт.
След като минахме през единствената по-модерна песен в сета им („Obsolete Beings“ от The Wake) и удариха едно изключително мръсно трио в лицето на „Ravenous Medicine“ (Исусе мили, Христе!), „The Unknown Knows“ и „Tribal Convictions“ (Дева Марио и Йосифе!!!) – лудницата бе пълна – ако бях жена щях да си скъсам сутиена и да замеря бандата с него.
След „The Prow“ и „Ripping Headaches“, лично бях награден с „Nanoman“ от Negatron. Мисля, че и някъде тук някой им протегна българско знаме с логото на бандата и прекъснаха концерта, за да се снимат с него.
Ах, горкичкото ми вратленце, защо не си като едно време?
Единствената ми малка забележка на лично основание е за избора на „Nuclear War“ от дебютния им албум, но го отдавам на „момент за взимане на въздух“, и след „Fix My Heart“ останаха две парчета: кавърът на Pink Floyd „Astronomy Domine“ (просто, винаги брутално добро изпълнение) и финалния пирон с едноименната „Voivod“, която завъртя публиката в бесни танци за последния вихър на вечерта.
Какъв фантастичен концерт!
Да, остави в мен желанието за още, за по-дълъг сетлист, но такъв зареждащ позитивизъм от група наживо, мисля, че не съм изпитвал никога преди и с никоя друга банда. През цялото време от Voivod лъхаше желание за забавление – нещо, с което съм ги запомнил още от Каварна. Те изпитват изключително уважение и любов (даже не се бъзикам) към феновете си и няма и десет минути след като слязоха от сцената, вече бяха на мърча, за да раздават автографи и да се снимат с всеки желаещ. Също чух поне две истории от познати, срещнали членове на бандата из София предния ден, като в единия случай Away дори е помахал на виновника отдалеч, тъй като е носил тениска на „Killing Technology“.
Силно се надявам това да не бъде последното им пътуване до наше село, защото заслужаваха повече от двестатината късметлии, дошли да ги гледат в Микстейп-а. Доста кофтито съвпадение с проваления концерт на Moonspell в Пловдив и провелия се по същото време на Prodigy в София определено не спомогнаха за посещаемостта, но това е, както е.
Сега отивам да си пусна Dimension Hatröss, че ме засърбя за едни „Tribal Convictions“.
HAIL VOIVOD!! 🤘
Сетлист:
Rise
Obsolete Beings
Ravenous Medicine
The Unknown Knows
Tribal Convictions
The Prow
Ripping Headaches
Nanoman
Nuclear War
Fix My Heart
Astronomy Domine
Voivod