by Борислав Йорданов
„Още един ход и си лягам!“
Колко ли безбройни нощи и часове съм изкарал с това мото, играейки игри като Heroes III и Disciples II? Със сигурност повече отколкото бих искал да призная. Доста повече. С течение на годините Disciples II (DII) ми влезе доста солидно под кожата и мога да кажа, че към момента сигурно ми е една идея по-симпатична от Heroes III. Намирам дори чар в тоталния провал, който беше Disciples Renaissance, провал, който определено бе позаметен с Disciples Reincarnation (доста подценявана игра, всъщност), но провал, който съсипа поредицата за цяла декада (ще наричам двете R&R). Затова представете си изненадата и трепета в сърцето ми, когато видях ново заглавие и нов релийз във франчайза.
Mobile slop vibes top to bottom
За съжаление, първото ми впечатление бе негативно и се отнасяше към графичното оформление тип мобилна игра, a ако сте играли DII, просто ЗНАЕТЕ каква атмосфера и свят, колко въображение е вложено в тази игра, какъв стил. Но, стиснах зъби, защото мярках коментари за нов Heroes, който изглежда по подобен начин, но бил изключително добър откъм геймплея си.
Уви, Disciples Domination не може да се похвали с подобно нещо.
Играта може да се нарече „недовършена идея“, нещо като Renaissance, но далеч по-лош опит от въпросната.
Отпаднали са дните – наместо това имаме таймер за кога можем да се върнем в замъка си за да свършим някаква работа като владетел (чрез разпределяне на ресурси вдигаме морала на различните фракции в Невъндаар, от които получаваме различни бонуси за юнитите на съответната фракция). Генерално сме в системата на поредицата King’s Bounty от Legend до Dark Side, минус атмосферата, сторителинга и музиката – карта, върху която тъгъдъкаме на конче и се засичаме и посбиваме с някой и друг замотал се пак юнити.
Юнитите…
Ето тук идва един от най големите шамари в тази игра: ростърите са брутално малки, имаме избор от едва 9 юнита за фракция, всички те общо взето се губят на бойното поле и не изпъкват с абсолютно нищо. Отпаднали са дори „големите момчета“, които заемаха по две позиции в предните части, което спъва още едно стъпало в стратегиите по време на битка. Като дизайн, както казах, са изключително посредствени (потърсете анимацията на Елдър Вамприте от DII, като база за сравнение), а като умения – безинтересни.
В DII качването на Броня и Уардовете бяха голяма част от битките, отровата, блистъра, фроста… тук също ги има, но някак не се усещат импактни. Може би се държи на системата за водене на боеве, която повече като в R&R, но и някак стъпка назад.
Като че ли играта е още в Алфа или максимум Бета.
Трябва да спомена, че едно от най-вбесяващите за мен неща в DD е, че имаш една „обща“ кампания и в замъка си можеш да закупуваш юнити от всяка една фракция, и да ги смесваш както си искаш на бойното поле.
Не, приятели мои, девелопъри.
Искам да играя с ЕДНА специфична фракция (по възможност Некроска), да се потопя в нея, да свърша кампанията ѝ и да мина към следващта кампания и фракция, на която да разуча и кътните зъби. Когато ми направите подобен тюрлю гювеч и ми давате „свободата“ да слагам некроси до джуджета до елфи до демони в бойните си редици, когато и както ми хрумне, ми чупите имерсията за света на Невъндаар.
Разбирам, може би сте нямали финансовия ресурс за подобен размах като няколко отделни кампании или сте се целили в „нещо по-различно“ (King’s Bounty), но това е Disciples, а вие сте ни върнали в Невъндаар.
Като положителна нота ще споделя, че можеш да ъпгрейдваш юнитите си в замъка до своето ниво – в предните части, загубеше ли се този юнит в битка, заедно с героя на картата, трябваше да вдигаш нов юнит от първо ниво нагоре, което, на болшинството карти бе мисия невъзможна, а в доста случаи и смъртна присъда, тъй като трети левъл селянчета срещу двадесети левъл нещо си свършва доста бързо и едностранно.
Но, като казах Невъндаар.
Светът е превзет от Borderlands 3 симптома – сюрия крякащи и врякащи, сърдити на света и себе си жени. Кралицата-кралица на този свят, на която всички трябва да се кланят, но почти никой не разпознава, Авияна е… господи, какъв ужасен дизайн, господи, какъв неадекватен персонаж.
От една страна прилича на лудата, бясна комшийка на средна възраст от втория вход и второ, жената, която са наели да я озвучава, звучи като екзалтираната тийнейджърка от горния етаж, при което звук и образ се срещат в челен сблъсък и се пръсват на хиляди парчета, оставяйки те с пробити тъпанчета и кървящи очи.
Няма да спра да се връщам към DII за съпоставка:
Пуснете си играта и се заслушайте в нараторите, в one line-ърите на всеки юнит и всеки герой там – изпипани, стилни, разпознаваеми измежду всяка раса, ЗАПОМНЯЩИ СЕ. Тук това го няма. Всичко е равно, като правата линия на кардиограф, заделен за служба в моргата.
Битките, това което трябва да е солта на играта, са в най-добрия случай „meh“. Опитали са се да вкарат нещо от R&R, като появяващи се рандъм бонуси по терените или някакви катаклизми от типа на падащи камъни или метеоритен дъжд, цунами, но самият сблъсък между юнитите е лаклъстър. Има някакви резистенции, има някаква броня, уж умения, но я няма спойката. Усещането за тези битки е кухо. „Давай да приключвам по-бързо“, предполагам, не е нещото, което един девелопър иска да чуе от някой, който му играе играта.
Пиша това и си мисля, с кисел вкус в устата: „Битките в Expedition 33 са това, което трябваше да бъде едно ново продължение на Disciples.“ За съжаление, тук сме получили нещо дженерик, няма нищо иновативно, нищо, което да те захапе и задържи. Дори системата за различните артефакти, с които можеш да се кичиш, и което може би е най-доброто нещо в играта, е спорна. Всеки артефакт идва с няколко слота, където на колелото на късмета се молиш за ролл, който да ти бустне правилните статове: Мана, Инициатива, Интелект или от каквото там имаш нужда. Проблемът е, че веднъж падне ли ти нещо наистина добро, всеки следващ артефакт общо взето не става за нищо и губиш интерес дори да им хвърляш по едно око. Добре е, че можеш да ги претопяваш за ресурси.
В почти всяка битка може да следите за специфичен куест, появяващ се на случаен принцип („спечели до трети рунд“, „не използвай герои/спътници“, „не използвай юнити на повече от две раси“ и т.н.), който, ако изпълниш, в края на битката получаваш случаен артефакт и евентуално някакъв ресурс. Вероятността обаче е да попаднеш на изключително по-добри артефакти при мърчанта в замъка, който се рифрешва на 15-ина минути или може да рифрешнеш сам срещу 5000 злато и да закупиш Епичен артефакт с някой изключително приятен пасивен бонус, какъвто след битка нямам спомен да ми е падал. Има някоя и друга бос битка, едната е с дракона Малекит (намигане към HIII), но усещането ми бе, че идеята за цялата битка с него, специфично, бе взета от един специфичен бос-паяк в KB, а самият Малекит напомняше повече на Феери Драконите от HIII.
Мислех да пиша за магическата система, но наистина там няма какво толкова да описвам, най-вече поради това, че билдът ми отиде в друга посока и почти не използвах магии. Нужно е да се отбележи, че кастването върху врагове на Световната карта e орязанo, всичко е сведено до дженерик бойни магии и бустове и дебустове. Щеше ми се да ползвам Corpse Explosion по-често, но куулдаунът от два рунда не предразполага за нещо подбно (поредно гениално решение, което, да, може да бъде леко туширано с някой артефакт за намаляване на куулдауни, но пак – RNG!).
За финал, каква оценка да дам?
Графика: 2/6
Керъктър дизайн: 1:6
История: 1/6
Музика: 2/6
Войсоувъри: 1/6
С най-голямо съжаление ще кажа, че играта е слаба и ще и напиша Слаб 2/6.
И може би в случая съм щедър.
ПП Ако ви се играе нещо подобно и сте пропуснали името, ви съветвам да се върнете назад в годините и да проверите за Blackguards 1 и 2 (сетих се за този бисер в процеса на писане и трябваше да вмъкна името му някъде).