Разработена от Airo Games и публикувана от Daedalic Entertainment и “проплакала” за пръв път на 13.01.2023 г. (сравнително скоро, та навреме се включвам) ,”Life of Delta” е една интересна и нестандартна клик-базирана пъзел игра, разказваща историята на едно сервизно роботче, отсеревизирано от своят спасител, точно преди окончателното му “пенсиониране” в един пост-апокалиптичен свят. Макар и хората вече да ги няма, тотално избити в последната “Велика Война”, драмите из клетият свят не секват, а Майка Природа така тактично продължава да гледа с бялото на очите, какви ще ги свърши и последната инертност останала след човеците.
Изрисуваните на ръка и в последствие анимирани нива и персонажи, ни дават поглед над и отвъд съзнанието на своите автори и Бог ми е свидетел, някои от тези създания са си копирани като с индиго- директно от кошмарите на тези хора (света продължава да пренебрегва важността от стабилното психическо състояние на човека).
Всяко ниво представлява поредица от “лесни” но пък за сметка на това логични пъзели, които лека полека ни придвижват напред през тези разнообразни и някак еднакви пейзажи (ама то и света е свършил.. поне от гледна точка на аеробните му населници, та разнообразие може да се нарече и различен цвят пясък, но както и да е).
Някои от пъзелите ги решавахме с мой приятел, а за някои ползвах YouTube. Все пак съм възпитаник от краен квартал и единственото ми познание в сферата на кабелите и това как работят те, се простира до там, докъдето мога да разклоня “кабеларката” от комшията към мен. Както може да се досетите тези ми почти Харвардски умения, не ми помогнаха особено, когато трябваше да направя късо съединение, като намеря най-краткия път между две точки, ЗАЩОТО късото съединение наистина трябвало да е късо по целия му смисъл. Аз цял живот съм си мислил, че това по-скоро е изразно средство… от къде да знам че там където има цифри, наименованията и резултатите, трябва да са точни.. пфф.. кой би се сетил.
Геймплей
Хмм.. геймплей.. какво е геймплей, интересна чуждица (една от все по-малкото в булгериън ленгуедж-Ъ) имаща за идея, да опише цялостното преживяване на един играч из дебрите на дигиталното предизвикателство пред което сам се поставя. Съвкупност от това доколко ситуацията наистина е в ръцете ни (да, това е Dad-Joke) и доколко онова което “разлистваме” играейки, оправдава инвестицията към автора на така наречените произведения. Понеже очевидно гравитирам около нещо конкретно, но с ловкостта на шестокласник пред поредната си стажантка по Английски език, направо ще карам директно.
Това приключение започва с контролите- в първите 10-ина минути единственото което обсебваше цялото ми внимание беше нечуждото за аудиторията “кое за к’во е” упражнение, в което каквито и възлови сцени да се разиграват на екрана, аз бях вперен в джойстика като французин пред платно с петно в Лувъра- странна гледка за околните, но аз си знам какво си гледам. След като покорих тази концепция дойде и второто упражнение, а именно “и с’а к’во”, което пак отне минути от живота ми, които никога няма да си върна обратно (можех да си правя нови акаунти в платени приложения заради пробните периоди през това време). След като на ден втори седнах отново да правя контрол.. пардон, да играя на игричката, вече изпълнен със знания по темата, успях да изляза от помещението дало начало на този епос и вече горе-долу запознат с механиката на играта, започнах бавния си прогрес през това, което се развиваше със скоростта на “Дързост и Красота” (това май още го дават, представете си след време като пуснат повторението му).
Впечатления
Офф.. много смесени чувства ме обливат в този сегмент от коментара.. може би това е усещането да си в критическа.. ту ти е топло, ту ти е студено, ту си кротуваш, ту скапваш живота на околните.. шантава работа. Докато елегантно мрънках в горните редове за общото ми преживяване из дебрите на света след човеците, (нищо кой знае какво, прилича ми на квартала, в който съм израснал)припознах някои от персонажите с хора от квартала (да.. да.. да.. знам.. всяка прилика на лица и събития от реалния живот е напълно случайна..). Даже водния басейн от който вадят нашия смел герой, много напомня езерото две преки по-нагоре от мен.
Но ако изключим всички тъжни истини за текущото състояние на прогресивната ни цивилизация и просто анализираме онова, което представлява “Life of Delta”, с ръка на сърцето мога да кажа, че това е игра с уникален стил на моделиране. Красотата с която е изрисуван този свят е зашеметителна и макар да е поредица от двуизмерни творби, съчетани чрез паралакс ефект, в една интересна “триизмерна” перспектива, крайният резултат е толкова идеален, че единствено периодичното ми осъзнаване, за това как всеки обект е ръчна изработка, ме спираше във възторг. Пъзелите са комплексни и същевременно логични и веднъж осъзнал това играча определено ще се чувства като Айнщайн всеки път, в който пребори някой от тях, а такива определено не липсват. Никога няма да забравя онова паякообразно “нещо” което не смеех да доближа в продължение на минути, спорейки с моя човек, че “трябва да има и друг начин”.. ами ако имам арахнофобия к’во правим.. “текста четоха”, това правим..
Ако искате да ни помогнете по по-личен начин да запазим легенда PC Mania жива, станете наши поддръжници в Patreon .Станете наш фен във Facebook .Следвайте ни в Twitter . Следвайте ни в Instagram . Станете наш абонат във виедо канала ни в YouTube . Гледайте ни скоро и в TikTok . Може да четете всичко ново в linktr.ee/Pcmania
Благодарим на нашите патрони : The Gaming Beehive (Little B), Zdravko Verguilov, Алескандър Занков и Cveti Ivanova
Ако желаете можете да ни подкрепите еднократно с избрана от вас сума чрез PayPal – на reklama@pcmania.bg