by PC Mania
Днес ще поговорим за едно заглавие, разработено от Frima Studios и
публикувано от Kalypso Media на PlayStation платформата през 21.10.2021г. Играта предлага диалогова интеракция, чрез която ние избираме посоката на разгръщане, понесени от сюжета на това приключение. Типично за този тип творчество, първите стъпки неусетно ни понасят в интригата на този магичен свят, в който ние трябва да освободим света на Невендаар от зли сили и динамични (на моменти повече от необходимото)ситуации. За целта по пътя си събираме последователи и различни елементи-
било то оръжия и доспехи, заклинания и умения, както и някои други пособия с които правим живота си “по лесен”. Не просто игра на ходове, а истински пъзел от решения, подходящи плячки и координирани команди са онова, което ни движи през цялата каша, в средата на която някак си се оказваме.
Геймплей:
Управлението е изключително интуитивно, а там където интуицията ни оставя, ни поемат перманентно отбелязаните с кореспондиращият към тях бутон разни възможности и сили. За добре дошли получаваме онези въвеждащи туториали.. отгоре.. отстрани.. отдолу.. пак отстрани и въобще изобщо- бараж от текстове и “съвети”, които няма как да бъдат запомнени с темповете на преподаване, но това не е чак такъв проблем, защото на наша страна са същите тези писания. Предполагам разбирайки обема и възможностите на играта, разработчиците са взели разумното решение всеки един детайл, да
бъде преговорен във всеки един момент. Различните бойни единици имат както активни заклинания така и пасивни. Наша е работата в процеса на създаване на бойната ни група, да определим кой е по-полезен на фронта и кой би помогнал повече в битките, пръскайки
“молитви” за защита, атака и издръжливост тактично изнесен на “тротоара” с цел наблюдение.
Впечатления:
В първия момент като пуснах играта, проведох няколко разговора с моя спътник и бях хвърлен в тялото на героя си, си казах- Ааа т’ва много прилича на DIablo!– но разбира се както в по-голямата част от случаите и този път избързах.
Докато обикалях някакви коридори из подземни тъмници, изведнъж попаднах в диалог с един доста внушителен рицар (поне на такъв приличаше). Докато му се възхищавах и триех лукаво длани една в друга, сигурен в моите дипломатични способности, тенекиената кофа нещо се разлюти и ХА.. “Готови ли сте за битка” ми съобщава играта. Готов или не първи стъпки са майка му стара.. каквото и да е ще има само опознавателна цел. Потвърждавам аз и както съм в Diablo изведнъж се озовавам в Heroes– същата карта, тип шахматна
дъска, същата концепция на разположени бойни единици от двете и страни, които дишат сякаш са качвали четири етажа на блок без асансьор, Събота срещу Неделя след дискотека в Студентски Град (без псувните и смяната на агрегатните състояния на краката им). Викам си- Това съм го играл- да ама не..
Без да знам изобщо какво правя успях да мина първата битка, съсредоточен в екрана като сърдечен хирург по средата на операция, защото гадта няма никакво чувство за хумор. Няма нов си т’ва-онова, или мислиш какво правиш, или гледаш как фигурките ти стремглаво губят жизнени точки.. и това ми хареса.
“Ясно, е с’а им майката бинарна аз на тях!” си казах поклащайки агресивно глава, повече от сигурен в уменията си.. все пак.. няк’ва такава игричка на “премести ме тук- прати ме там” ли ще ми се опъне..? Оправям я като Европейска Субсидия- от един път, без свидетели или време за реакция.
Понеже.. обаче.. съм от хората, които си вземат забележка и веднъж надценил нивото си по дадена тема, никога повече не повтарям тази грешка, можете ли да си представите..? ..случи ми се нещо, за което не бях подготвен. Оказва се, че тук освен да разнасяме фигури и (като цяло) да цъкаме два бутона, има и (пак в стил Diablo) цял сет от предмети и магични дарби, които следва да бъдат развити, за да не си блъскаме главата, чудейки се защо изведнъж не ни се получава.
Disciples-Liberation предлага една невероятна палитра от възможности и аспекти, които са тясно свързани помежду си. Всяка една стъпка напред в който и да е аспект носи доза задоволителност и веднага се усеща на бойното поле. Всеки един ход се усеща някак значим предвид различните положителни или отрицателни последствия от избраният от играча ход, като това пък
позволява изграждането на безброй тактики на бойното поле. От охраната на разрушителен бонус-ефект или ядро от жизнени точки, до проклятия и други препятствия, бойното поле предлага както залагането на капани, така и попадането в такива.
Без да съм почитател на този тип игри смея да кажа, че това заглавие
определено успява да трепе времето на деня, без да дава някаква индикация, че това се случва. От посредствен играч до “Ей ся ш’видат тиа..!!” бях неусетно заплетен в сюжета на тази изключително забавна игричка, на пръв поглед елементарна, но всъщност изобщо не (или поне за мен.. да не забравяме.. не ги играя тези попринцип). Горещо препоръчвам на онези от вас, които обичат да предизвикват мисълта си дори когато разпускат с джойстик в ръка. Сигурен
съм, че няма да съжалявате.