by Стефан Червенков
(Екипът на PC Mania благодари на Green Man Gaming Publishing за предоставеното копие от играта)
Ако трябва да съм честен, моето тестово копие на Kainga стои инсталирано от повече от година без да го пипна. Има си и причина – получих го, докато играта беше в early access, а това да не ревюирам игри в ea е едно от трите основни правила в живота ми (заедно с това да не пия алкохол който ухае на анасон, и да не осиновявам черно-бели котки. И трите правила съм ги нарушавал веднъж-дваж, все с кофти последици).
Имайки се предвид, че това е поредната игра разработвана изцяло от един единствен човек, фактът че Декември 2022-ра играта бе издадена в пълна версия малко ме изненада. Това, че тази начална версия беше почти неиграема – не толкова. Няколко пача по-късно обаче, играта вече (уж) работи и е време да се захващам за работа.
Roguelike City Builder
Мислителите може и да не са точно божества, но са доста близко до това определение. Когато не мързелуват в Небесния дом, те си играят със съдбите на смъртните, даряват ги с блага или ги водят до войни, всичко това просто за да се забавляват…
В основата на играта е Мислителят – мистична фигура, която ръководи единиците в Kainga, дарява ги с прозрения водещи до различни нови технологии и извършва магически ритуали. Казано с други думи, на всяка карта ще започвате със шепа строители, малко ресурси и вашият мислител (един от осем различни, които можете да отключите с напредъка на играта).
До тук добре – нищо по-различно от повечето стратегии, ресурси, единици, главнокомандващ който не трябва да умира. Тогава какво е новото?
Новото е, че за разлика от останалите стратегии, тук какви сгради ще можете да строите, ресурси да използвате и бойни единици да тренирате, зависи както от конкретната карта, така и до степен – от вашия късмет. Видите ли, на различни места по картата са пръснати зони от които мислителят може да черпи вдъхновение – и след като медитира там за кратко, ви се дава избор между три сгради – били те стопански, военни, научни или други.
Важно е да избирате внимателно, защото дадена технология може да зависи от ресурс който изобщо липсва на картата, или е на недостъпно за вас място. Това придава на играта приятна прилика с пъзел – често трябва да измислите как да използвате успешно това, което ви е дадено. За пример – загубих една игра, защото избрах източника ми на храна да бъдат оризища. Много хубаво, но ориза расте само на влажна почва, каквато на картата се оказа – няма.
С изпълнение на различни мисии в играта, вашият мислите ще получи до три слота в които да запамети дадени сгради и технологии, за да бъде сигурен че ще може да ги избира в следващата игра. Това е полезно, но не е 100% сигурно че дори запаметените технологии ще ви помогнат, а изборът е голям – само различните къщи в играта са 20-на вида.
Друго интересно нещо е фауната в играта. Светът на Kainga е пълен с различни шантави форми на живот, които можете да използвате за храна, за ездитни животни, като бойни единици или дори да строите определени сгради върху гърбовете на по-големите. Имайте предвид обаче, че тези животни не са никак безобидни, и веднъж ядосани могат да избият голяма част от единиците ви, или направо да сринат със земята вашето селище.
Като говорим за избиване, има само два начина да изгубите мисия в Kainga – физическата форма на вашият мислител да бъде убита (което може да стане по много разнообразни начини) или да останете без нито един работник – работниците строят всичко, размножават се, събират ресурси и се тренират в бойни единици, така че останете ли без нито един – game over. Напук на мистичните си способности, мислителите, поне повечето от тях, са бавни и напълно беззащитни, а смъртта дебне отвсякъде – например, веднъж силния вятър събори моят герой във водата, докато минаваше по мост. Оказа се – не може да плува.
За да спечелите пък, на всяка карта трябва да изпълните определени цели – да построите паметник, да изпълните даден ритуал или пък да опитомите рядък екземпляр албинос от някой животински вид. Докато изпълнявате това, винаги е добра идея да унищожите градовете ръководени от компютъра, защото те всячески се чудят как да ви пречат.
Оценка
Kainga е от тези игри, в които влизате за една карта, и можете да откарате с часове. Разнообразието от сгради, технологии и единици, елементът на шанс и нуждата понякога да напънете сивото си вещество как да преодолеете даден дефицит, се оказват доста забавна комбинация. Това че има осем различни биома, всеки с уникалната си флора, фауна и климат, както и осем мислители с различен стил на игра, също дава много много опции за преиграване.
Графиката е приятна, и по свой начин – уникална, звукът е ок, а интерфейсът е интуитивен и лесен за използване.
Но…
Казвал съм и преди, ще повторя – това да направиш игра, особено сложна и разнообразна, не е работа за сам човек. Макар и Erik Rempen очевидно да полага усилия (и пачове излизат постоянно), играта все още не е точно завършена, и може би – никога няма да бъде.
AI-то е плачевно, и това да се отървете от компютърните противници е не само лесно, но и след първите 2-3 пъти досадно – те правят по 2-3 бойни единици и спират до там. Pathfinding-a е на ниво отпреди 20 години, и редовно единиците ви ще се губят, забиват и умират, защото някак си не могат да стигнат до място на един х*й разстояние от тях.
Понякога генератора на карти прави гафове, и ви дава мисии които няма как да се изпълнят, защото нужните неща не се появяват на картата (или се появяват, но не можете да имате интеракция с тях). И да, играта е лошо оптимизирана, и понякога кадрите в секунда падат до едноцифен номер.
С други думи, Kainga е интересен и забавен експеримент, който доставя удоволствие, когато работи. И пълна скръб, когато нещо не работи, а това се случва доста често.