Thymesia

Ах, soulslike игрите. Тази нова мания добиваща все повече фенове и амбицираща все повече гейм студия да си пробват късмета.
И докато From Software загатват че работят по ново заглавие, а феновете на жанра чакат с нетърпение Steelrising и Lies of P, малкото и никому неизвестно студио OverBorder Studio ни зарадва със своето предложение – Thymesia.

Очевидно е, че играта черпи вдъхновение основно от Bloodborne, което в никой случай не е лошо. Викторианско-готическа атмосфера, мрачни катакомби и изпълнени с трупове и чудовища каменни улици, бърза бойна система възнаграждаваща агресивен стил на игра – налице е всичко за да се изкефим максимално на играта. Но покриването на основното достатъчно ли е в 2022-ра, когато гейм пазарът е препълнен, а играчите – презадоволени и разглезени? Нека да разберем.

Чумо, чумо…

Светът на Thymesia е свят разрушен от неспирна чумна епидемия. Изключение прави само кралство Хермес, което с помощта на алхимията се е преборило с болестта и тъне в сравнително охолство и мир. Или поне така е било до скоро.

Вие поемата ролята на Corvus – мистериозен боец облечен като гарван, който открива кралството почти унищожено. Улиците са празни и само мутирали чудовища бродят из реките от кръв и купчините трупове. Някога красивите градове са изпълнени с разложение и странни отровни растения и гъби. Небето е скрито зад непрогледни облаци. И само вие можете да оправите всичко това. А може би, пак вие сте отговорни за сегашната ситуация?

Проблемът е, че Corvus е изгубил спомените си и няма представа защо и как се е случило, и играта е разделена на фрагменти от неговите спомени – разплитайки лабиринтите които представляват нивата в тази игра, и убивайки босовете на края на всяко, вие малко по малко разплитате историята.

Или поне това е идеята – за жалост, историята е представена главно под формата на синематици и хартийки с по няколко реда текст пръснати из кралството, и дори да ги съберете доста неща не стават ясни до края. Също така, почти нищо не се изяснява и за самия герой – какъв е всъщност и за какво се бори. Може би, ако създателите бяха положили малко повече усилия в тази насока, щеше да е по-добре.

Подобно на повечето игри от жанра, в началото се сблъсквате с кратък турориъл, на края на който ви очаква огромен бос, който не се очаква да победите (все пак е възможно). След като бъдетете бити като празнична камбана от него, започва и истинската игра.

Основното ястие

Няма какво да се лъжем, главните усилия на момчетата и девойките от OverBorder Studio са били посветени на битките в играта. Бойната система хем много прилича на тази в Bloodborne, хем си има достатъчно особености за да се отличава.

Ако сте от тези soulslike играчи (като мен) които обичат да се крият зад голям щит, то трябва да ви разочаровам – щитове в Thymesia няма. Разбира се, имате опцията да dodge-нете или парирате атаките на враговете, но най-важното е да атакувате. Колкото се може повече и по-бързо. Причината за това е, че враговете имат два health bar-a – един бял с броня и един (зелен) с живот. Първо трябва да свалите бронята им, но ако се забавите, тя се възстановява – и то доста бързо.

Като говорим за парирането, тук при всеки успешен паринг нанасяте и определено количество щети на противника, и това да станете добри в парирането е най-ефективния начин да се справите с част от босовете в играта.

Като въоръжение Corvis разполага със сабя в едната ръка, и острите си гарванови нокти в другата – сабята нанася много щети на бронята, а ноктите – на здравето на противниците, така че като цяло бойния ви стил трябва да включва редуване на двете оръжия.

Като допълнените, в играта има 20-на от така наречените plague weapons – оръжия, които се използват от враговете. Когато съберете достатъчно шардове с умение за дадено оръжие, вие можете да го екипирате и използвате подобно на магиите в Dark Souls – през определен интервал, и с цената на определено количество енергия (ресурс подобен на маната в повечето игри). Тези оръжия варират от брадви и копия до пипала и облаци отровна мъгла, така че разнообразие има доста – и понякога използването на правилния plague weapon е това което прави почти невъзможната битка – тривиална.

Последния инструмент в инвентара на Corvus са неговите остри пера – метателни оръжия които регенерират през кратък интервал. Те могат да ви помогнат да спрете “критичните атаки” на враговете – специални удари, които не могат да бъдат парирани и нанасят огромни щети.

Гарнитурата

Подобията с игрите на From Software не спират само до битките и неясната история. И тук убивайки врагове, вие трупате точки с които с качват нива, и тук презареждате колбите си с лекарства, развивате героя си и си “почивате” на определени места в играта наречени Beacons (които са практически познатите bonfire от DS). И тук при смърт натрупаните и неизползвани точки опит остават на мястото където са ви убили, и имате един шанс да си ги вземете обратно.

Има обаче и разлики – на първо място, липсва какъвто и да е мениджмънт на инвентара. Няма брони, оръжията се откриват по различен начин, всъщност почти няма предмети които да събирате и използвате.

Друга голяма разлика е липсата на stamina bar – Corvus може да отбягва удари, да тича и се бие колкото си иска, стига враговете да му го позволят.

Нивата са лабиринтообразни и с немалко преки пътища, които може да отключите. Последното е доста полезно, защото дизайнерите на нива не са били особено вдъхновени и всеки завой и чупка в тях прилича на останалите, ерго – лесно е да се загубите. Честно казано, всички области в играта (де факто – три на брой) са доста еднообразни и няма да оставят какъвто и да било спомен в мен – нито положителен, нито отрицателен.

Друго интересно нещо е, че имате само три статистики за повишаване когато качвате нива – сила (повишава щетите със сабята), здраве и енергия (повишава количеството енергия която можете да имате и щетите с ноктите). При всяко ново ниво до 25-то получавате и по една skill point, която може да похарчите за различните умения в играта. Повечето от тях пасивно правят всичко което правите по-ефективно, но някой ви дават и нови удари и умения (но все пак въртящи се около двете ви оръжия, парирането на удари и dodge-a). Хубавото е, че по всяко време можете да отучите избраните от вас неща и да разпределите точките наново, давайки ви безкрайни възможности да подобрите стратегията си.

Десерта

Или както можете да предположите – босовете в играта. Те за съжаление са само 8 на брой, като два от тях са по-скоро пъзели отколкото битки – трябва да стигнете до определено място, докато босът ви атакува, или пък да използвате определени елементи от нивото срещу него. Добавете към това че един определен симпатяга ще срещнете два пъти, и можете правилно да заключите че разнообразието не е голямо.

Самите битки обаче са добре измислени, донякъде напомнящи тези от Sekiro – босовете имат повече от един “пълнител” живот, и щом изчерпите първия, започва нова фаза в която противника ви почва да използва нови трикове. Освен реалните босове, в играта има и мини-такива, които без да са нещо особено, могат да ви поизпотят – като подобните на сукубуси дами въоръжени с ками за мятане, или огромните клоуни с чукове (първия от които успя да ме убие няколко пъти, преди да му хвана цаката).

Оценка

Thymesia е симпатично малко копие на Bloodborne. Играта е забавна, битките – интересни, и като цяло е добро заглавие в което да вложите няколко часа, докато чакате по-изшлайфаните игри от жанра задаващи се на хоризонта.

Липсата на опит и малкия бюджет обаче, си личат почти във всичко – графиката е на ниво отпреди 6-7 години, звукът е в най-добрия случай приемлив (няма нито една озвучена реплика), нивата са скучни и еднообразни. В играта има доста история идваща под формата на бележките които ще намирате, но някак си не успява да отговори на главните въпроси защо и как се случват нещата. Като цяло Thymesia е доста кратка – ветераните в жанра могат да я превъртят за 3-4 часа, а дори и да правите страничните куестове и да събирате всичко, едва ли ще ви отнеме повече от 12.

Надявам се добрите оценки (и продажби) да позволят на OverBorder Studio скоро да направи нова игра, вече по-изпипана и детайлна. Или защо не – DLC на Thymesia, което да доразвие историята?