Beholder 3

“Възход за Най-великата страна! Просперитет за Най-готиния лидер!“

Когато разбрах че симпатягите от Alawar подготвят трета част на тeхния “симулатор на ДС” – Beholder, зачаках с нетърпение. Първите две части ми доставиха доста удоволствие с тяхната мрачна атмосфера, прост но зарибяващ геймплей и тежки морални избори.

Вместо да измислят нещо ново обаче, в Beholder 3 са смесени геймплей елементите от предишните две игри – и до каква степен този микс работи е въпрос с по-скоро негативен отговор.

Запознайте се с Франк

Франк Шварц е успял да постигне всички на което човек може да се надява в измислената тоталитарна страна Бория – има добра работа в Министерството (с главно М), симпатична къща в предградията и любящо семейство. Всичко обаче се променя за миг, когато незнаен зложелател слага на служебния му компютър файлове с революционна пропаганда.

Копоите на Министерството бързо арестуват Франк, той бива прогонен от службата и домът си, а цялото му семейство бива заплашено с доживотен принудителен труд в урановите мини. Освен ако, Франк (т.е – вие) не се съгласи да стане агент на министерството следящ за предатели и подривни елементи сред съгражданите си.

За да сте по-близо до хората, вие получавате и нова работа – домоуправител на нова кооперация. Официалните ви задължения са да следите за реда и чистотата, да се грижите за добруването на наемателите и намирането на нови такива, в случай че някой от апартаментите се освободи.

Доста по-интересни са вашите “неофициални” задачи – а именно да следите и докладвате за всяка особенност от живота на наемателите, особено за незаконните такива. Като казвам незаконни – изключително лесно е да нарушиш законите на Бория. Дори прости неща като яденето на риба (защото Бория няма морски граници), консумацията на алкохол или носенете на дънки са обявени извън закона, да не говорим за тежки нарушения като проституция или пък това да си хомосексуален.

Освен чрез разговори с наемателите и наблюдаване с просто око, вие имате и други способи да съберете информация – като монтирането на скрити камери в домовете им, или пък претърсването на същите докато живущите са навън.

Понякога обаче, даден комшия може да се окаже неудобен на властта и без да има явни провинения. Тогава е ваша работа да изфабрикувате такива. Бързо посещение при контрабандиста който се навърта около кооперацията вечер, поставяне на забранения предмет в дома на жертвата и доклад пратен от вас – оттам нататък милицията си знае работата.

Разбира се, не всичко е черно и бяло (освен, очевидно, графиката на играта). За пример сравнително скоро след като заемате новата си позиция, получавате сигнал че някой от съседите ви продава контрабанден пеницилин. Това разбира се, е строго нарушение на законите и трябва да се пресутанови. Хубаво, но в страната ви бушува епидемия и контрабандния пеницилин е единственото което може да спаси стотици животи. В интерес на истината, детето на друг ваш съсед е тежко болно и само пеницилинът може да му даде шанс. Както може вече да сте се досетили, имате доста варианти как да постъпите в случая и от вашите решения зависят животи.

Подобни тежки избори се срещат често в играта и на моменти могат да обтегнат до краен предел вашите нерви и морал.

Където има корупция – няма конкуренция

Ако сте едно добро и послушно колелце в системата на Министерството, скоро ще ви предложат да се върнете на работа там. Разбира се, без заплащане и като допълнение на задълженията ви на домоуправител, но хей – поне отново имате офис (малък и затънтен).

Като говорим за Министерството, скоро ще разберете че то се разкъсва от вътрешни борби за власт между различните му подразделения. Има няколко “началника” всеки с различна визия как трябва да се развива Бория, и напълно лишен от скруполи относно премахването на опонентите си.

Ако сте достатъчно изпълнителен и послушен, имате шанс за стремглаво издигане в кариерата, пост след пост. Просто трябва да намерите начин предишният заемащ поста да бъде сполетян от определено нещастие (пакетче трева подхвърлено в нечий офис прави чудеса). И никой да не разбере че сте отговорни за случилото се.

Семейство мое любимо

Ако непрекъснатото тичане по ръба на острието, докато се мъчите да угаждате на различните началници в министерството, да поддържате кооперацията годна за живот, и да заделяте по някоя пара за черни дни (каквито, обещавам ви, ще настъпят) не ви затруднява достатъчно – спокойно! Най-близките ви ще се постараят ежедневието ви да се превърне в ад.

Съпругата ви например е взискателна, дудне непрекъснато и за всичко, и явно не е особено доволна от отношенията ви – например, ще настоява да получи скъп подарък за годишнината ви, но без да даде ясни подсказки какво би я направило щастлива.

Щерката тийнеджър, ах, тя е цяло богатство. Слуша забранена пънк музика, използва наркотици, ходи по антиправителствени протести и май нещо си пада по ласки от собствения си пол. Ще се налага да измъквате хилавия и задник от много неприятности, само за да загази още повече съвсем скоро след това.

Малкото ви момченце пък…е, то носи редица от други неприятности, част от тях изключително скъпоструващи. Тъй като парите в Бория са кът (притежанието на ножове е незаконно – все пак в страна в която няма хляб, защо ви е имате нож ако не планирате нещо съмнително?), ще се наложи да извършите не едно и две съмнителни дела, за да запазите наследника си жив и здрав.

От какво не съм доволен?

Трудно ми е да определя какъв точно жанр са игрите от поредицата Beholder. Имат и мениджмънт елемент, и сървайвъл такъв, и силно застъпена прилика с някой класически куестове. Приемете че е “Симулатор на Държавна Сигурност“, иначе ще изпратя репорт в Министерството за вас.

И тук идва голямото разочарование от третата част – това че трябва едновременно да движите нещата в блока (геймплея на Beholder) и в Министерството (геймплея от Beholder 2) е малко ту мъч. Непрекъснато трябва да тичате и да цепите всяка секунда, за да се справите с всичките си задачи навреме. Друго което не ми харесва е че колкото и да искате, няма как да направите наистина “морален” playthrough. В няколко случая се налага да съберете баснословни количества пари за да решите даден проблем, и единственият начин да го направите е да изфабрикувате доноси срещу невинни хора, и после да ги изнудвате за да не стигнат до властите.

Всяко повишение ще е резултат на едни и същи действия от ваша страна, просто с различна жертва. Първия път е забавно, втория не толкова…след това става досадно.

В играта има няколко добре създадени образа (и няколко мили и човешки истории, балансиращи изключително гадната реалност) но повечето NPC-та са отвратителна измет, пълни с всякакви отрицателни черти. На моменти тягостната атмосфера и нихилизма в играта стават доста трудни за преглъщане.

В последната си част Beholder 3 ще ви предложи няколко разклоняващи се пътя и различни финали, но преди да стигнете до тях ще трябва да изтърпите дълга поредица от куестове в които или нямате избор, или той не повлиява по никакъв начин на основната история.

Няма да коментирам графиката и озвучението на играта. От една страна и двете са доста постни, от друга – някак си странно подходящи за общата атмосфера.

Beholder 3 не е слаба игра. Просто не е толкова добра, колкото можеше да бъде. Цялата поредица не са игри които биха харесали на всеки (което си личи и по ограничената известност на поредицата) но и първата и втората част са по-забавни. Крайно мнение – избягвайте ако не сте фенове на предните части и не искате още от същото.