Elden Ring

Като огромен soulsborne фен, това е ревюто, което отдавна чакам да напиша, и играта, която, разбира се – отдавна чакам да изиграя…
Дали колаборацията между Миязаки и Джордж Мартин е добра и дали From Software са успели да направят нещо ново, или на практика получаваме Dark Souls 4? Това ще се опитаме да разберем в следващите редове.

Историята

Като цяло игрите на From Software никога не са предоставяли историята наготово – на играчите се дават стотици малки късчета, от които те сами да сглобят цял пъзел. Elden Ring не прави изключение от тази традиция.

В Междуземието (The Lands Between) властвала кралица Марика Вечната – всесилна богиня, която управлявала всичко и всеки. След счупването на магическият елденски пръстен, обаче, кралицата е изчезнала, а нейното потомство, до един полу-богове, започнали борба за парчетата от пръстена, с които да докажат че са достойни да управляват. Настъпили времена на смут и хаос, докато ти, Играчо, никому неизвестен опетнен (tarnished) не събереш парчетата и не станеш господар на Пръстена…

Не е много, нали? За остатъка ще трябва да изиграете играта и да съберете историята за себе си.

Духовен наследник на Dark Souls

Да, не се свеня да кажа, че играта можеше със същият успех да се казва и Dark Souls 4. Макар и да има доста нови неща, всичко от първата минута ще бъде повече от познато на souls феновете. И в това няма нищо лошо, защото колкото и да има прилики, Elden Ring е шедьовър, изпипан до най-малките детайли, а когато нещо работи повече от добре, не е нужно да бъде поправяно.

Но да приемем че никога не сте чували за и играли каквото и да е от soulsborne игрите. Elden Ring е хардкор екшън-RPG, в което голяма част от забавлението идва от борбата с все по-силни и ловки противници, ползвайки огромно разнообразие от оръжия и магии. И от това да умирате, отново и отново, докато станете достатъчно добри за да победите поредния лошковец.

В самото начало имате избор между десет игрови класа, които определят началните ви умения и екипировка – от този момент нататък, обаче, можете да развивате героя си както намерите за добре, така че, тези класове са малко или много условни. Типично за игра от серията, се сблъсквате с първия бос в първите пет минути на играта, и отново типично – очаква се да загубите битката.

Какво е новото?

Всъщност Elden Ring е огромна като мащаби игра, така че да изброя всичко ще ми отнеме часове, затова нека се спра върху новите неща спрямо предишните игри на From Software.

На първо място е отвореният свят на играта – нищо не ви ограничава да се разхождате където искате из него, да правите каквото решите и дори да пропуснете области и врагове които са ви твърде трудни за момента, или просто не ви кефят. Пространството, което заемат Lands Between е наистина огромно, пълно със стотици детайли, скрити куестове и босове, малки парченца история, къде забавни, къде трагични диалози и немалко гледки, които спират дъха. Разбира се, годината е 2022-ра и добре направен отворен свят не е нещо невиждано за гейминдустрията, но определено е новост за тази поредица (и да, упорито ще продължа да вкарвам Elden Ring в DS поредицата).

Друга новост, която бързам да спомена е вашето вярно конче Torrent, което ще получите в първите 15 минути от играта. Освен че ви помага много по-бързо да се придвижвате от точка А до точка Б, добичето има и други полезни свойства. Първо, то може да скача – всъщност, може да прави double jump, помагайки ви да стигнете до иначе много недостъпни места. Второ – вие можете да се биете от гърба на коня, което не само разчупва доста битките в играта, но има противници които е силно препоръчително да атакувате яздейки – като дракона, който можете да видите на един от скрииншотовете ми.

Като говорим за скачане, героят ви също е придобил тази способност. Освен че така можете да стигнете иначе недостъпни места, скачането е намесено и в битките, чрез така наречените jump attacks – чрез тях можете да нанесете огромни щети на врага, стига да подберете правилния момент. Или позорно да се нанижете на оръжието му, ако скокът ви не е преценен правилно…

Новост са и “мини” босовете пръснати из картата, и както подобава на толкова голям свят, те също не са никак малко. Всъщност, над 100 са и макар и битките с тях да не са задължителни, всеки ще ви даде нещо полезно – я ново оръжие, я ново умение, я допълнителни златни семена, с които да увеличите количеството на колби с кръв/мана, които имате. Освен това кефът да наритате поредния бос, или пет, е едно от главните неща в играта, така че защо бихте ги пропуснали?

Тук идват и така наречените Ashes of war – това са специални предмети, с които можете да промените вашите оръжия и щитове, давайки им или нови активни умения (подобни на weapon art-овете от DS3), или пасивни такива, правейки ги по-подходящи за различни неща. И разбира се – spirit summons. Чрез тези предмети можете да призовете различни NPC-та, които да ви помагат в битка. Броят тук също е огромен – от диво куче до трио атакуващи вълци, от няколко зомбита до огромен рицар с два меча, от медуза която бавно обстрелва врага с отровни спори до ваше копие, повтарящо атаките и магиите, които правите. И макар и да звучи странно, почти всеки от тях си има своето приложение и място в играта. За пример – медузата ми помогна да сваля първия story boss Margit the Fell Omen – докато аз търчах и се мъчех да намеря дупка в бойния му стил, за да нанеса 1-2 удара, медузата бавно и славно си го отрови и го уби с poison damage.

Защо играта не е с отлична оценка?

Не ме разбирайте погрешно, Elden Ring е шедьовър, игра която ще преигравам отново и отново, игра за която бих казал че е достойна за GOTY.
Но въпреки всичко, перфектна игра не съществува и тук също има малки проблеми, които трябва да споменем:

Първо – перформънсът. Независимо дали играета на конзола от по-старото поколение (като мен), или на мощно PC с последен модел видео карта, играта не е перфектно оптимизирана. Има моменти, в които насича, има и моменти, в които кадрите падат главоломно и засега няма индикации, че бъдеща кръпка ще оправи това. За щастие, нито е неиграемо, нито се случва чак толкова често, но определено дразни.

Друг минус са контролите, особено ако се опитвате да играете с мишка и клавиатура. Просто не е предвидено да се играе така, и ако не искате да сте един от хората определящи Elden Ring като “слаб конзолен порт“, може би, е добра идея да инвестирате в контролер.

Критика която отправят част от играчите е, че Elden Ring е прекалено лесна, макар и да не мога да се съглася напълно. Да, за разлика от предишни заглавия, новата игра е малко по-благосклонна към нови играчи, част от новостите като кончето и призоваването на NPC-та правят част от съдържанието по-достъпно, но въпреки това Elden Ring далеч не е лесна игра. Казвайки това, няма как да не се съглася, че има и малки недоглеждания, които правят определени моменти прекалено лесни…

За пример – биете се с някой от малките босове по картата и оставате без колби кръв. Кофти, нали? Да, обаче, ако избягате достатъчно надалече, босът се отказва да ви гони. Когато почнете да избивате нормални врагове, колбичките ви почват да се пълнят (това се случваше и в DS3). Когато ги напълните, вие решавате да се върнете към боса и о,чудо – той е на толкова живот, на колкото сте го оставили при позорното си бягство. Не е нужно да казвам, че използвах това за да сваля няколко противника доста по-рано, отколкото може би се очакваше. За друг от “малките босове” – Crucible Knight се оказа, че комбинацията от движение назад + скок и силен удар, докато той прави летящото си движение, е сигурен начин да преминете през втората му фаза без щети. А това малко или много обезмисля иначе забавната битка с него (която се повтаря няколко пъти през играта, нещо като The pursuer от DS2).

Оставяйки настрана тези малки минуси, с риск да се повторя – играта е шедьовър. Красива, интригуваща, забавна, предизвикателна, мога да изреждам още дълго. С нетърпение чакам всеки работен ден да свърши, за да седна с контролер в ръка и да пречукам още няколко боса. Да кача ниво или две. Да намеря ново оръжие, или пък просто да се полюбувам на гигантските огнени дървета. Със своя необятен свят, завъртяна но интригуваща история, страхотни битки и величествена музика, Elden Ring е повече от игра, истинско произведение на изкуството. И аз силно я препоръчвам на всеки!