Hell Architect

(Екипът на PC Mania благодари на Leonardo Interactive за предоставеното прес копие на играта!)

Това ревю е закъсняло с няколко месеца. Казвам го предварително, за да знаете какво следва. Причината за това закъснение е, че колкото и пъти да пусках Hell Architect, толкова пъти бързо си намирах нещо по-добро за правене, или по-интересна игра за ревюиране.

Но поетите ангажименти са си поети ангажименти, а и играта в момента е намалена, затова да започваме.

Ще си изкарате АДСКИ!

Hell Architect е colony management simulator, в който поемате ролята на млад дявол, тъкмо започващ своята кариера като управник на малко кръгче от Ада. Вашата цел е да менажирате грешниците, да копаете ресурси и да изпълнявате заръките на старшите дяволи – кой знае, може би след хилядолетие или две, някой от големите шефове ще ви забележи?

По принцип съм фен на игри от този тип (което може би си личи по това колко често пиша за такива) и имам претенциите да твърдя, че разбирам доста от тях. Затова не се свеня да кажа че Hell Architect е твърде елементарна и простовата, за да си струва отделянето на повече от няколко часа за нея.

АДСКИ лесно

Започваме с първия грях на играта, а именно – нивото на трудност, което в общи линии е нулево. Независимо каква точно цел ви е поставена, бъдете спокойни – ще се справите, просто ще отнеме време.

От основните ресурси по картата има в огромни количества, а от по-сложните такива можете да си произвеждате в доволни количества. Отгоре на това слагаме и липса на какъвто и да е логистичен елемент – ресурсите, произведени в единия край на картата, тутакси се озовават там, където са нужни. Може би пък това е бонус на дяволското поприще, кой знае.

Врагове и битки няма, така че можете да бъдете напълно спокойни за своето кътче от Ада. И просто да изчакате, докато поредната мисия се изпълни.

АДСКИ бавно

Втори грях на играта – колко бързо се случват нещата. А те се случват адски бавно. Дори когато пуснете Hell Architect на най-висока скорост, имате време да пиете едно кафе, докато подопечните ви души свършат и най-простото нещо…

Като добавим към това, че голяма част от мисиите са от рода на “съберете еди колко си от този ресурс” или “постройте това, за което ви трябва еди колко си от онзи ресурс” а ресурсите макар и в големи количества, се събират бавно, на вас ви остава само да – познахте – чакате! Все пак, ако мисиите бяха разнообразни и даваха някакви награди, да, тогава това чакане, може би, би си струвало…

АДСКИ досадно

Само че не е така. Изпълнението на дадена мисия води до няколко реплики диалог (макар и понякога – забавен) и нова мисия. Когато изпълните определено количество от тях, минавате нивото и на следващото ви чакат още от същите мисии. Йей!

Като прибавим към това липсващото ниво на трудност и пълзящата скорост на действията в играта, се получава продукт, който дори да забавлява за кратко, омръзва изключително бързо.

А, да, и музиката е отвратителна. Добре, че тазгодишните албуми на Cradle of Filth и Moonspell са някак си по-подходящи за адската атмосфера и дори са налични в Spotify!

Добрите страни на играта

…са малко, но все пак си струва да се отбележат:

Първо, играта изобилства от хумор. На моменти плосък, на моменти гнусничък, но със сигурност хумор. За пример – душите на грешниците ожадняват. Най-лесния начин да задоволите жаждата им е да им предоставите мръсна вода, която се получава чрез изцеждане на изпражненията, които тоалетните произвеждат като ресурс. Както казах забавно. И гнусно.

Не мога и да не отбележа, че голяма част от сградите и уредите за мъчение (защото страданието е най-ценният ви ресурс) са измислени и нарисувани с огромна любов и внимание към детайла. Явно поне някой в екипа, правил играта, е изпитвал истинско вдъхновение.

И в общи линии това е – мисля че ще се прецакате адски, ако си купите Hell Architect. Но, както е модерно да се казва, всеки сам си преценя 🙂