Добрият пример: Среща с Филип Янков, оставил Силициевата долина и кариера в Майкрософт, за да се върне в България и да обучава кадри за IT индустрията (втора част)

Нашата среща с програмиста и лектора по компютърни технологии Филип Янков продължава и днес, като с него отново си стискаме сърдечно ръцете и подновяваме нашия разговор от там, от където приключихме последния път и преди една седмица. И искрено вярваме, че Филип ни е оставил най-интересното за накрая. Нека сега да поздравим програмиста отново и вече е време той да продължи…

PC Mania: От 7 септември, чрез менторската подкрепа на “x8academy”, се случва по родните ширини обучителното IT събитие “Ocado Technology Bootcamp by x8academy”, което се очаква да приключи сега през месец декември. Читателската ни аудитория ще ти е признателна, ако разкажеш малко повече за това обучение, какви са целите и задачите, които си поставяте, с какви методи ще ги осъществите, колко са участниците в обучителната програма, как са избрани и какви очаквания имате, относно тяхната реализация след полученото познание от обучителния цикъл? Не е пресилено да се каже, че подобни IT обучения се случват по цял свят, но какво е различното в случая с вашето, какво конкретно го отличава от останалите? И едно допълнение, ако позволиш – самият ти намираш ли време за себе си, или работата за теб е всичко и то 24/7, а и защото, може би, мисионерството не предполага почивен ден?

Филип Янков: Инициативи от типа Bootcamp са необходими на ИТ сектора в страната. Защо?

• Фактите говорят, че ИТ сектора е по-привлекателен от много други.
• Предният път коментирахме вече и това със заплатите в държавата, според който средното възнаграждение в сектора е в няколко пъти по-голямо, а заедно с това, за образованието пари не се дават (щом заплатата на доцент в Софийския университет е под средната за страната).
• ИТ сектора от своя страна е новосъздаден и много бързо-развиващ се, съответно расте, растат броя служители, необходимите умения и т.н. Логично е, че ИТ компаниите търсят кадри, но с нулеви инвестиции в образованието, просто е много трудно да се намерят такива…

Всичко това доведе първо, че някои компании инвестираха в собствени академии за обучения, а след това имаше и бум на центровете за обучения. Над 40 академии в София предлагат курсове по програмиране, платени или безплатни (или една трета категория – “псевдо” или измамно безплатни, тоест, има обвързващ договор, но след време се разбира това). Много голяма част, над 80%, са само обучения на език за програмиране, траещи няколко месеца. За работа в сектора, обаче, трябват познания свързани с машината, на която работи този софтуер, с процесите на работа, с процесите на изграждане на софтуерни продукти и т.н. Езикът за програмиране е само малка част от необходимото за започване. Много би ми било интересно да има данни за това, от всички хора, които отиват да се обучават в тези частни академии, каква част реално започват работа, кога започват (веднага след обучението, или още месеци наред се мъчат да донаучат още неща сами и чак тогава?), след колко години развитие в сектора са стигнали до много опитни (старши) инженери. Такива данни биха били полезни за всички, които искат да влязат в ИТ сектора.

Bootcamp е название за един тип инициативи по света, които са по-всеобхватни, отвъд просто език за програмиране, но все пак са по-кратки от университетско образование. Траят 3-6 месеца и минават само през най-необходимото за начало в сектора. Ако мога бих ги обрисувал така – ако на човек му трябват едни знания, за да влезе в сектора, да ги наречем Х, а след това още едни други знания, за да стане лидер в сектора, да ги наречем У – инициативите от тип Bootcamp са направени така, че да дават на участниците над 80% от Х и 10-20% от У (като тук е на ниво, чували са ги тези неща от преподадени слайдове и презентации).

Целта, която сме си поставили с направата на Ocado Technology Bootcamp by x8academy e:

1. да се съберем над 10 много опитни инженера (повечето с над 5, а някои и с над 10 години опит), с които желаем да предадем знанията си на начинаещи,
2. да изградим умения (тоест участниците да имат приложни умения в над 80% от Х, над 30% от У и отгоре на тях, поне още 20% от У (за да стигнем поне до 50% от У), дори и някаква част от У да е на ниво – чували са ги нещата, но не са ги прилагали нито веднъж).

Филип Янков: С тези цели, искаме да изградим едни бъдещи лидери в сектора, които да имат основите на голяма част от уменията, необходими за специалист, който е двигател в нещата, които прави. Затова в Bootcamp-a има не просто език за програмиране, малко алгоритми и да спрем до тук, а има изграждане на Backend, Frontend, ML модели, опериране на инфраструктура с работещ продукт, автоматизация на някои от процесите за разработка, DevOps, работа в екипи, с истински клиент, върху продукт, който се използва от потребители и т.н. Трябва да е ясно, че е огромна разликата между познания по един програмен език и боравене с няколко езика, за придобиване на умения в горните аспекти.

Важен момент в инициативата е, че опитните ментори работят заедно с участниците. В някои стажанства в някои фирми, това не се случва по ред причини – например, компаниите са по-малки и нямат възможност да обръщат достатъчно внимание на начинаещите служители, или компаниите нямат опит в изграждане на специалисти. Все пак първата цел на всяка компания е да се произвежда продукт/софтуер, който да се продава, а не да се обучават хора.

За да се случи качествено обучение, има доста проучвания на световните университети, като Харвард, че групата не трябва да е по-голяма от 25 човека (като до 30 е абсолютна горна граница). Ние, менторите, също имаме опит и знаем, че тези проучвания са верни, съответно инициативата цели да приеме 30 участника, които вече имат познания по програмиране и програмистки език, и това се проверява в селекционния процес. Не можем за кратките срокове на инициативата (15 седмици) да си позволим да започнем от самата нула и да стигнем до там, докъдето сме дефинирали в целите си. По друг начин казано, приемаме начинаещи, но не на нулево ниво, а на такова, че да могат да програмират свободно, малки и прости програми. Участниците не са обвързани с никакъв договор, защото това е безплатна инициатива. Въпреки това, целта е, който успее да я завърши, да започне работа в сектора (по възможност в топ компания, за да надгражда наученото), веднага след края на инициативата.

Инициативите от тип Bootcamp са се наложили в света, като еквивалент на формалното образование заради бързината, с която се придобиват знания. Ние, менторите, искаме да използваме този бърз формат и да го надградим с изграждане на повече опит у участниците, като дадем част от нашия.

А относно въпроса за мисионерството и моето лично време, моето мнение е, че каквато и мисия да изберем, тя няма как да е успешна без три съставки:

• силен екип, изграден от добри и опитни специалисти
• “точно” време за реализация
• достатъчно време за почивка

Ако следваме трите съставки, няма как да няма начин един добър екип от опитни специалисти, да не може да измисли начин да балансира нещата така, за да има достатъчно време за всичко и процесът на работа да е “точен”, тоест, когато е необходимо да се работи много и здраво, а когато е време за рутинна работа, да има достатъчна доза свободно време. Да, образованието, преди всичко, трябва да е мисионерство. Но всеки трябва да има достатъчно време за себе си. Моето лично мнение е, че човек не може без спорт, защото той е храна за тялото, но друг тип храна, такава, която да генерира енергия, необходима за всяко занимание в живота. Другото занимание, което генерира енергия е почивката от всякакво естество. Няма как да се прави нещо в живота без енергия. Всеки си мисли, че е необходимо само храна, за да имаме енергия, но не е само това – добър сън, спорт и време за любими занимания, също са в уравнението.

PC Mania: Екипният проект, за умната ръкавица “Валкирия”, в който и ти участваш, получава през 2015 г. първа награда в категория “Най-добро приложение на хардуер” в International Space Apps Challenge на NASA. Би ли ни представил повече детайли за въпросния студентски проект, ако обичаш? А ние обещаваме, че към твоя отговор ще добавим видеото, в което Мартин Куванджиев разяснява на английски език приложението на уникалния, дори футуристичен, продукт за употреба в бита. Как смяташ, лесно ли се правят иновации в България и какви са пречките те по-често да са факт в IT индустрията ни?

Филип Янков: Изключително съм благодарен, че имах шанса да работя в силен екип, с който заедно да спечелим тази престижна световна награда, както и българската награда БАИТ, в конкуренция с много други. Въпреки, че в това състезание редовно участват екипи от много от топ университетите по света, участниците не се ограничават до студенти. Например – след като бяхме наградени и имахме шанса да гледаме изстрелване на совалка от Космическия Център „Джон Кенеди“, както и да се запознаем с другите победители, разбрахме, че измежду тях има и хора, които професионално се занимават с някои от нещата, които бяха направили, за да спечелят наградата в своята категория. А по същество, спечелихме наградите с прототип на “умна” ръкавица, която може да замени много от обектите в ежедневието, чрез които се извършва някакъв контрол върху нещо:

• дистанционни – контролиращи уреди
• управляващи панели с копчета – управляват дадени уреди, като печки, хладилници и др.
• ключове – за заключване(отключване)
• кредитни карти
• електронна идентичност и др.

Доколкото виждам, били сме на прав път с някои от нещата, защото вече 6 години по-късно се вижда, как някои джаджи стават масови, например вграждането на кредитните карти в мобилни приложения. Продават се също и дигитални ключалки за домове и коли, но все още не са масови. Нашата идея беше точно такава, да направим заготовка на хардуер и платформа, чрез която да дадем примерен вариант на създаване на такова устройство, което да контролира други. С нашия прототип успяхме да контролираме телевизор, както и роботизирана ръка. Заради финия контрол, който успяхме да постигнем, тоест да пренесем движенията на човешка ръка, в дигитални такива, доказахме, че подобно устройство може да се използва не само за домашна и клиентска употреба, а и в промишлена среда. Представете си как някои заводи с поточни линии за производство на каквото и да е, са пълни с роботи в наши дни, а тези роботи са направлявани от оператори, стоящи зад компютърни пултове, за да се избегне сблъсъка на човек с роботите, с цел да не пострада от грешка в движенията на робота. Много по-лесно би се осъществявал контрол чрез такива “умни” устройства, а не само с операторски пулт. А дали е ръкавица, или е пръстен, гривна или подобен обект, то такива функционалности за контрол могат да бъдат реализирани чрез него.

Важното, което разбрахме, след срещата си с няколко от служителите на НАСА е, че не сме наградени само заради добрата идея, която наистина ще намери реализация, а и заради качеството на изпълнението на хардуера в комбинация с технологиите, които използвахме. Уви, в България, няма среда, за реализиране на такива иновации, нито има достатъчно достъп до квалифицирани кадри, нито до среда, в която те ще се използват. Неслучайно Силициевата долина е люлка на страшно много иновации в нашето съвремие. Това е така, защото там има кадри – там са два от световно силните и известни университети – Станфорд и Бъркли (които в тази класация са на 2-ро и 32-ро място в света). В следствие, там са създадени много от компаниите на съвремието, първо заради достъпа до кадри обучени на световно ниво, а на второ четене, това създава среда, в която лесно се внедряват иновации – има много клиенти за тях, необходимата култура, начин на мислене и начин на работа, за да бъдат внедрени. Уви, в България, това е невъзможно да се случи на това ниво и с такъв мащаб, както е в Силициевата долина, например. Логично е, че след като няма такива кадри, съответно няма и такива компании и среда за реализиране. Трябва да бъдем благодарни, че все повече компании избират България, за да направят развойни центрове (тоест, да бъдат правени проучвания и продукти базирани на тях – R&D), защото така чужд опит идва в нашата страна. Кадрите, обучени от университетите в държавата, могат да продължат развитието си в такива “чужди” компании в страната и да станат специалисти на световно ниво. Благодарение на това, страната става все по-благоприятна за иновации, като натрупваме част от необходимата среда и специалисти. Този път в Силициевата долина е извървян за около 40 години, а ние сме някъде между 10-тата и 20-тата.

Не ми се иска да споменавам и други пречки за развитие на иновации, но няма как да не споделя и очевидните, защото трябва да работим и по тях, по тяхното минимизиране или премахване, за да имаме силна среда за иновации:

• корупция
• народопсихологията от последните 600 години, на народ, който е ограбван, поробван и т.н. – всеки да се страхува, да си пази личното
• народ, който заради горните е забравил какво пише на герба ни, а гледа някак да оцелява, след като данните показват, че всеки 4-ти живее под линията на бедност, докато, за сравнение, в Калифорния само 16.4% са под линията на бедност.

Не може, с наличието на горните условия да се правят иновации. Дори не искам да започвам темата как се раздават европроекти – данните показват, че само под 3000 компании са получили еврофинансиране от над 400 000 компании в България – тоест под 1% (например, под 12% от средните фирми са получили някакво финансиране в даден период). Не казвам, че всички трябва да получават финансиране, а това са по-скоро доказващи горните проблеми. Бях чел интервю на изпълнителен директор на българска компания, която има офиси и в няколко чужди държави, да отговаря на въпроса защо държи офиса в България, след като е нерентабилен икономически – отговорът, който ни даде беше, че основателите на компанията са родолюбци и заради това искат да подпомогнат държавата. Това е положението, това говорят фактите. Ако не запретнем ръкави дружно, няма никой да дойде да ни оправи положението в държавата, нито за иновации, нито за по-добър живот. Изборът, чрез действия от наша страна, е отново наш!

PC Mania: Разбрахме, че си работил в Майкрософт, в офиса на компанията в Силициевата долина. Би било много интересно за нас да ни разкажеш твоя поглед над това какво е да работиш за компания от такъв ранг, какво е да работиш и живееш в Силициевата долина, какво си научил от престоя си там?

Филип Янков: За мое щастие, успях да получа предложение да работя в офиса на Майкрософт, който се намира в Силициевата долина, а не в този, който е в централата в Сиатъл. За сравнение, офисът в Долината беше с размер около 3000 програмисти, а този в Сиатъл – над 40 хиляди. Всяка компания би предпочитала служителите да са на едно място, заради по-лесното управление, повечето свършена работа, вместо координация на няколко офиса в различни географски локации. Съответно Майкрософт би трябвало да предпочитат всеки или повечето да работят в Сиатъл (затова и там са в пъти повече служители). Въпреки това, заради уменията си и съвместимостта им с един от проектите, който бива развиван в офиса в Долината, имах шанса да работя там. Като страничен бонус това ми даде възможност да попия от културата и начина на живот на хората в точно това място на света, което и разбрах защо се счита за люлка на световните иновации (заради университетите, манталитета и струпването на почти всички световно силни компании там, както обясних и по-горе). Тук може би е момента да цитирам колега, българин, в съседния екип на нашия продукт, но работещ в централата, който определяше Долината по следния начин – “Европа, а и останалият свят, е сателит на Силициевата долина” – тоест, каквото бъде направено и разработено в компании и офиси там, след това е внедрявано и доразработвано почти навсякъде по света. Има световни статистики, мерещи процента на иновации, значимостта им и местата, от които произлизат, и разбира се Силициевата долина, не просто е на първо място, а е с над 50% от всички световни иновации…

Капитала за иновации, манталитета, клиентите, а и всичко необходимо го има в изобилие и в пъти повече отколкото на всяко друго място по света, било то Ню Йорк, Лондон, Берлин, Токио, Сингапур и т.н. Майкрософт си личаха, как имат наслоени и надградени 40 години опит във всичко което правят (а не например 40 пъти повторена първата година – ако беше така, сигурно нямаше да съществуват отдавна). Например, още от интервю процеса, те се различаваха и до ден днешен, не съм присъствал на такова интервю. Знам, а и всички опитни специалисти знаят, че всички компании от този ранг правят еднотипни интервюта, но опитни колеги могат да забележат малки детайли, които правят разликата. Това разбира се продължи и далеч след интервютата, а го имаше и при работата ми с различни колеги от всякакъв опит и националност. Компанията е толкова голяма, притежаваща толкова различни продукти, че човек няма нужда да я напуска никога през професионалната си кариера. Това и се поощрява – ако някой прецени, вместо да напусне екипа си и компанията, да реши да смени продукта, за който работи, както и екипа. Това реално развива всички като специалисти, но запазва специалистите в компаниите, както и знанията, които имат (затова е и надградено с десетки години знание в тази компания). В нашите ширини нямаме такъв избор, компаниите са с такъв размер, че една такава смяна означава напускане на текущата компания и търсене на нова. Това разбира се си има и плюсове и минуси. Моят избор винаги е бил да се фокусирам повече върху плюсовете на всеки избор.

PC Mania: Разбрахме за твоята мисия, видяхме те и в различни роли, позволи ни в тази връзка да отправим едно предизвикателство към теб, поставящо те в две нетипични роли. Първата е на министър на образованието. Представи си, че ти оглавяваш МОН, какви промени би направил в учебните програми за средното и висшето образование? И след като ни отговориш на този въпрос, е време да си представиш, че си ръководител на световна IT корпорация, с филиал в България. Какви кадри би желал компанията Ви да наема и ще има ли тя своя обучителна програма, или направо ще търси стажанти, както и опитни специалисти?

Филип Янков: Относно образованието, изпитвам трудност да разбера какви цели се постигат в държавата по отношение на образованието, защото думите, които се казват, не отговарят на действията, а и на резултатите, през световната призма. Ето малко данни по темата:

• по данни на Евростат, над 40% от 15-годишните в страната не се справят добре в Науки, Математика и Четене/Възприемане, а по друго изследване на PISA 46% от децата са функционално неграмотни
• данни за 66 хил раждаемост през 2002
• данни за завършили средно образование през 2020 са около 44 хил.

Данните показват, че има деца, които имат средно образование, а по световни изследвания и статистики, те са функционално неграмотни, или с недостатъчни умения по математика, науки, четене/разбиране. Излиза, че в страната ни липсва реална и точна преценка за нивото на децата, след като оценките в училищата явно не отговарят на световните оценки.

“В 38 държавни висши училища могат да бъдат приети над 43 000 нови студенти” (по данни на Mediapool), през същата година, от която са и горните данни – 2020 г. Това означава, че държавните университети са готови да приемат почти всички завършили 12-токласници. Разбира се, има и чуждестранни студенти, но те едва ли са в стотици хиляди, за да има поне по 3-ма борещи се за 1 място в нашите университети, тоест – конкуренцията е много ниска. В страната има 51 висши учебни заведения и ⅓-та от населението има висше образование.

Няма как да ми харесват горните данни, съответно бих си мечтал за промени по следните направления (и казвам “мечтал”, защото виждам, че от години проблемите са ясни не само на мен, а и на много други, но реално нищо случващо се, тоест истински резултати не се виждат, освен, че се правят промени):

• да се взаимстват обучителни програми, както за средното, така и за висшето образование, от работещи образователни системи, които имат желание да си колаборират с нас.
• да се въведе външно оценяване и на учениците и на студентите, защото е очевидно, че в страната няма такова.
• учителските заплати да бъдат базирани на резултати, тоест истинските оценки, дадени на тези ученици, от други чужди специалисти, дали са научили децата наистина на нещо, или е много малко и недостатъчно.
• да се дава избор на децата да учат различни предмети и дейности, от много ранна детска възраст – за момента, децата нито имат право на избор какво да учат всяка година, нито наистина да го научават. А ако да кажем има центрове/кръжоци в големите градове, в които има специалисти по почти всички предмети, ще се окаже така, че много деца биха пробвали да учат различни неща през годините, за да намерят своето призвание, както и да са се научили да избират и поемат отговорност за изборите си. Примерно – едно дете да може да каже – тази година искам да уча еди си кой предмет при специалист и като не му хареса, следващата година ще смени, но като минимум ще е научило достатъчно за този предмет, както и, че не е за него.
• да се наблегне на спорт, игри и такива активности, които да изградят у децата двигателна култура, (в сегашното дигитално съвремие, това е важно).
• програмите за основното, средното и висше образование да бъдат съгласувани, така че да има логическо следствие и развитие през тях – виждам как за едни деца завършили 12-ти клас, няма как да се развиват в страната, а трябва да учат навън, в сферата, която искат.
• освен напасване на програмите, на края им да има подготвени специалисти за работа в различните сектори, като компаниите в страната участват активно в образователния процес, за да го подпомагат така, че след завършване на образование да има готови кадри за различните сектори, а не тепърва да се нуждаят от 2 години стажове, за да започнат да вършат някаква работа. Казусите, по време на висшето образование, да са практически и екипни.
• прекалено много се пишат оценки на база знания на фактология по всички предмети в училища и университети – по-доброто е да се обучава човек да се научи да мисли и да има апарат, с който да достига до верни отговори чрез разсъждение, а не със знание на факти наизуст; съответно бих сменил програмите в образованието да се обучава предимно на мислене, а не на факти.
• след като няма достатъчно средства за да се поддържа висококачествено образование в над 50 направления и над 50 университета, да се изберат държавни приоритети, за да бъдат засегнати в образованието от колкото се може по-рано, а за останалите – винаги опцията е развитие навън. Например, математическите гимназии в момента обучават много голям процент деца, които емигрират за да учат навън и съответно не се завръщат. Тоест, математическите гимназии, спрямо обучителните им програми, не са много пригодени за секторите в страната, а обучават кадри за чужбина. По друг начин казано, данъците на данъкоплатците се инвестират в чужбина, след като образованието не следва ясно и точно държавната стратегия по няколко направления и в няколко университета, а не да имаме голям брой университети, както и голям брой специалности, по които нямаме специалисти и реално/световно оценяване.
• образованието е важно, за да функционират добре компании и да се създават около добре функциониращи училища и университети. Има 16 града в страната с над 70 хил жители, като минимум в тях, трябва да има добри училища и добри университети, а не компаниите да са съсредоточени в 2-3 града в страната (да не кажа, че е само столицата).

Има и много други промени, които бих изброил тук, но те са производни на тези и в някакъв аспект, второстепенни. Ако има значителен прогрес по предходните, то имаме шанс да се развием доста.

Филип Янков: Относно ръководенето на клон на световна IT корпорация – на първо място ми се иска, тя да е избрала страната ни, за да отвори своя клон, но не заради ниски данъци, ниска цена на труда и подобните неща, а да е дошла тук, защото има висококвалифицирани специалисти. Иска ми се да имаме образование в страната, такова каквото сме го имали преди десетки години, в които сме били на едно от първите места по метрики/показатели на световното образование. За справка може да се види на международните олимпиади по математика, информатика, физика, астрономия, биология, химия, философия и др., какви са ни били резултатите преди и какви са сега. Нямам желание да управлявам компания, която има за цел да наема хора на по-ниски заплати и да ги подбива в някакъв аспект, за да съществува. Не би трябвало и на никой да му харесва това, да му дават по-малко отколкото заслужава, само защото е роден в страната, страдал е заради образователната ни система и заради всички други условия в страната. А на въпроса дали този клон ще има собствена обучителна програма – на компаниите целта им, както вече казах, е да правят продукти и услуги, които много други ползват и заплащат подобаващо. Следвайки основния приоритет, трябват едни специалисти и умения, които са по-различни от тези, необходими да се направи добро обучение. Затова обученията трябва да са в образователната система. Мечтата ми е компаниите да са по-свързани и интегрирани в тази образователна система, за да може тя да е по-добра в обучението на истински добри специалисти и хора. Оттам нататък, всяка компания си има част от умения, които и дават конкурентни способности. Заради тях успява да удовлетворява клиентите си и съответно е важно всеки новопостъпил в компанията да научава тези умения и всички служители заедно да се развиват с по-голямо темпо от развитието на сектора. При липса на такова развитие клиентите на компанията ще предпочетат в някакъв момент други услуги.

По принцип, стажанствата в ИТ сектора, смело мога да заявя, че са направени, за да може компанията, която ги позволява, да си наеме следващи служители, а не за да научи някой на нещо. А съответно, е необходимо да ги има, защото голяма част от постъпващите в сектора не могат да свършат каквато и да е работа в повечето компании, заради нивото на образованието ни, както и отношението ни към него (заплата на доцент да е няколко пъти под заплата в сектора). Би трябвало стажанствата или да ги няма (а вместо тях компаниите да подпомагат образователните институции с опит, ресурси и казуси), или да имат за цел да научат някой на нещо, за да може да има специалисти в сектора, а не първи приоритет да е наемането на този човек (тоест – да го научим само на неща, които ги има в компанията, която сме). Опитен специалист се изгражда само с добро образование и добра кариера след това, като в нея той самият е научил много от всички, с които е работил.

• 

• 

• 

Нашата среща с ментора и съосновател на “x8academy” Филип Янков е на път да приключи, но ние, от PC Mania, си позволихме да запазим най-важния въпрос за самия край на интервюто. И така, Филип, на финалната права сме с теб, но преди да достигнем финиша ще си поговорим за… България! За родината ни, но не като дестинация за “спагети код” и “количествен аутсорсинг” като Индия, Китай или Украйна, а за място на “картата на света”, в което се раждат, откриват и прогресират IT талантите на бъдещето. Да, точно таланти, чийто потенциал бива развиван чрез качествено и ефективно обучение, което е най-ценното предимство на локацията ни. Лично ти вече имаш това разбиране, щом от всички места по света, на които можеше да бъдеш, да преподаваш и работиш, си избрал да си полезен на родната ни страна. Поздравяваме те за този осъзнат избор! Ето и последният ни въпрос: Какво е посланието ти към всеки млад човек, решил да се отправи към Терминал 2? Едва ли ще го спираш, щом вече е взел това решение, а и билетът му стърчи в джоба, макар и вероятно ще го посъветваш един ден да се върне, ала моля, аргументирай се в твоя апел към него защо да го прави? За да предаде знанията, уменията и опита си на новото поколение, защото България се нуждае от повече IT специалисти? Или защото дърво без корен не може, а и камъкът винаги си тежи на мястото? Вярвам, че е ясен нюансът на визираната “дилема” във въпроса ми, а сега ти пожелаваме да си здрав и да продължаваш да вдъхновяваш студентите си с добрия личен пример!

Филип Янков: България е личен избор за всеки, по неговите собствени критерии. Не можем да си изберем къде да се родим, в какво семейство и в каква държава, но ако имаме добро образование и право на избор, то може да си изберем къде и как да живеем. Това обаче са клиширани фрази, зад които стои сериозна работа, проба-грешка, житейски опит, за да се еволюира до там, че да се вземат тези правилни решения. Аз лично съм избрал да работя тук, за да помагам на обществото тук, а не на някоя чужда държава. В чужбина, каквото и да си говорим, винаги ще сме чужденци и винаги ще има различно отношение към нас. Освен ако не изберем държава, град, съсловие, което да ни приема без значение къде сме родени, а на база на това какви хора и специалисти сме. Това е рядкост да се случи! Не бих молил никой да се връща, или да не направи това, което е решил. Личния избор е много важно нещо. Поемането на отговорност за личния избор – също. Съответно – нека отиде, нека пробва, да види със собствените си очи, да пробва с всичките си възприятия за да знае какво му носи България и какво му носи този избор, който е направил. Ако е доволен от направения избор и се чувства на мястото си – нека стои там и нека бъде добър човек в това съсловие, което си е избрал. Ако пък се окаже, че ще избере да се върне, то той самия ще знае причината защо се връща, което дава огромна лична мотивация и гориво да си изпълни личните цели, включително и креативизъм как да го направи. Ако тръгнем да убеждаваме някой на нещо, особено от такава важност, то може и да успеем, но винаги ще остане един привкус на съмнение, дали взетото решение е правилно. Затова – нека всеки сам да си избира решенията, да пробва и да знае, лично за себе си. Много хора могат да му дадат доводи и аргументи, които той ще осъзнае много по-добре, когато пробва. А и ако човек се завърне от живот в чужбина, няма как той да не е научил неща там за начина на живот, културата и т.н., които ще са му полезни на него, в България, както и на хората около него. България е народ, който е оцелял хиляди години, придобил е много от културите, с които се е сблъскал и само така имаме шанс да сме по-добри, да намираме по-лесно място в световната картинка, като я познаваме добре, а не да сме като затворен хамстер в клетка, незнаещ нищо за външния свят. Изборът е наш, да решим дали да следваме какво пише на герба ни и по какъв начин да го направим, или да се спасяваме сами “немили-недраги”…

С благодарност за интересните отговори се разделяме с Филип, пожелавайки му да бъде здрав, за да има още дълги години сили да продължава да бъде вдъхновение за студентите. Тъй като добрият личен пример е заразявящ, последователи и в бъдеще няма да липсват, а все повече ученици и студенти ще бъдат увлечени от вълнуващата му, но и отговорна преподавателска дейност. Защото хора като Филип носят надеждата за ефективно обучение на качествени кадри в ИТ индустрията. До нови срещи си пожелаваме както с него, така и с неговите ученици, студенти и курсисти, понеже вярваме, че не е далеч времето, когато ще са на неговото място и с гордост ще разказват на страниците на PC Mania за своите лични постижение и творчески успехи в дигиталния свят!

За да продължим Легендата PC Mania, имаме нужда от Вашата помощ – подкрепете ни в Patreon! Абонирайте се за нашия канал в Youtube, последвайте ни в facebook, twitter и instagram, вашата подкрепа е важна за нас и ни дава сили да продължим.
С уважение: Задругата за PC Mania