by Стефан Червенков
Когато преди пет години първият Darkest Dungeon излезе, бързо се превърна в тотален хит. Страхотната атмосфера, стилната графика и убийствен геймплей превърнаха играта в заглавие, което всеки себеуважаващ се геймър трябва поне да пробва, и породиха върволица от модове и игри опитващи се да копират оригинала. Няколко години и четири DLC-та по-късно Red Hook Studios обявиха и втората част, чиито Early Access най-сетне е достъпен.
Изцяло нов геймплей
Вместо да ни предпожат още от същото (което можеше и да е успешна стратегия) създателите на играта ни предлагат напълно нова формула – вместо RPG с ресурс мениджмънт елементи, втората част е пълнокръвен roguelike, при който ролевата част е съвсем леко застъпена.
Докато първата част ни предлагаше да дълбаем все по-дълбоко в недрата на най-тъмното подземие и околните местности, втората част ни предлага пътешествие в търсене на източника на злото, което малко по малко завладява всичко.
Казвайки пътешествие, го имам в предвид напълно буквално – вашите герои се возят на файтон пробиващ си път из обречените земи, избирайки своя марширут по карта наподобяваща тази в Slay the Spire, избирайки какви препятствия ще срещнете и за какви награди ще се борите.
Друга промяна е, че вместо отбор от герои, към който постоянно да можете да добавяте свежи попълнения, сега разполагате само с четирима. Умре ли някой, това е перманентно и щом загубите и четиримата си персонажи, играта приключва. Загубата обаче ви носи и дивиденти – на края на всеки рън, спрямо постигнатите от вас резултати, вашият профил трупа опит и вдига нива, които ви дават достъп до нови предмети, умения и герои. Така че, може да се каже – с всяка загуба, вие се приближавате до победата.
Обичайните заподозрени
Макар и да има много промени откъм геймплей, героите от първата част се завръщат с няколко изключения. Всъщност, от оригиналните класове липсват доста, но на мен ми липсват само Vestal, Houndmaster и Abomination, а на тяхно място се появява новият клас Runaway. Голяма част от уменията им си остават същите но има и промени – Plaguedoctor сега е успешен лечител а Man-at-arms нанася немалко щети, освен че все още има и защитните си умения. Не успях да играя много с новия клас, но е хибрид между демидж дилър с огнени атаки и съпорт – може би когато финалната версия на играта излезе и тръгна да пиша ревю, ще му дам повече шанс.
Изцяло нов елемент са отношенията между героите – те могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Когато вашият Grave robber е приятел или любовник на Man-at-arms то на случаен принцип тя може да го лекува в битка, да му дава бъфове или дори да поеме удар вместо него. Станат ли обаче врагове, тя ще му се подиграва и ще го обижда, сваляйки показателите му и качвайки нивото на стрес. Трудно е да се поддържат добрите отношения в отбора, така че е добре при всяка възможност да ги повдигате – било то с правилни избори при различните евенти или използвайки специални нови предмети, създадени с тази цел.
Стрес механиката отново се завръща, но доста променена – вместо да получат инфаркт от страх, достигнат ли максимален стрес героите ви претърпяват нервен срив, който сваля много здравето и показателите им, с други думи отново менажирането на стреса е едно от най-важните неща в играта.
Какво липсва, какво е добавено
Изцяло е премахната частта с развитие и ъпдейт на вашето село – село всъщност напълно липсва, защото както казахме – вие сте на път. За лечение и сваляне на стреса сега се ползват странноприемниците, които ще срещате на края на всеки отрязък от играта. В тях можете да лекувате героите си, да подобрявате техните отношения и техните умения. Също така, това са местата, на които можете да пазарувате и да подобрявате вашият файтон с различни допълнения – като по-голям инвентар или шанс за разкриване на местностите пред вас.
Битките като цяло си остават същите като в първата част, като главната промяна е добавянето на множество нови предмети за използване – различни лекове, отвари, бомби и газове. Играта всъщност ви зарива с предмети, така че ги използвайте щедро – безсмислено е да си ги пазите.
Играта е разделена на пет големи области, с по един бос накрая, като в early access-a е достъпна само първата от тях. Щях да ви предоставя и скрийншот от битката си с първия бос (която позорно загубих) но успях някак да го изтрия преди да публикувам статията – та да знаете, прилича на огромен обкован с вериги мозък и е доста неприятен
Впечатления
Дори в този си недовършен вид, Darkest Dungeon 2 е добра игра. Казвайки това, няма как да не добавя че е добра, но не и страхотна. В променената и формула нещо липсва, изгубила се е голяма част от уникалността на единицата. Приликите със Slay the spire и други подобни роуглайкове са огромни и оставят леко неприятен вкус в устата.
Да се надяваме че в оставащото време до пълния рилийз, авторите ще успеят да променят достатъчно неща, за да стане Darkest Dungeon 2 страхотното заглавие на което се надявам.