Ново начало
Винаги изпитвам едни определени трепети, когато пускам за първи път RPG от напълно нова поредица. Дали няма да е следващата ми любима игра? Дали няма да похарча едни 1000 часа, решавайки куестове и вдигайки нива?
Когато говорим за Astria Ascending, трябва да вземем предвид две неща. Първо, тя е отроче на младото студио Artisan Studios (преди това създали само недооценената Super Neptunia). Второ, в екипа им се подвизават бивши членове на Square Enix, отговорни за заглавия като FF X и Nier Automata. С други думи, имам и на какво да се надявам, и от какво да се опасявам.
Избраните осем
Множество разумни раси живеят в земите на Орканон, пазейки крехкия баланс с помощта на полубоговете (известни и като избраните осем). Могъщи войни и магове, те получават огромни сили и привилегии, но на скъпа цена – три години след стъпването им длъжност, те неминуемо умират.
Вие поемате ролята на Ulan – командир на 333-тите полубогове, които са толкова успешни в ролята си, че имат статута на супер-звезди. За съжаление, остават само три месеца до края на службата и животите им. В този момент странни инциденти започват да се случват навсякъде, появяват се невиждани чудовища, а тъмните сили пробиват дори стените на Harmonia – сърцето на Орканон. Дали ще можете, заедно със своят екип, да се справите със заплахата? И дали ще имате време?
Astria Ascending е класическо JRPG с походови битки, емоционална история и прекрасна рисувана на ръка графика. Добавете към това и музиката писана от Hitoshi Sakimoto и на хартия, получаваме нещо страхотно. На практика обаче има и нещо гнило в Дания, което пречи играта да се превърне в потенциален хит.
На ваше разположение
По всяко време (с изключение на един-два куеста) имате достъп до всеки от осемте героя, като в битка можете да използвате четирима от тях.
Ulan – главният ви герой и единственият танк в екипа. Развивайте уменията и за провокиране на противниците и защита на съотборниците.
Eko – русалоподобният тинейджър е най-добрият лечител, който можете да имате, като бонус разполага и с нападателни магии правещи light damage. Почти сигурно е, че винаги ще бъде един от вашите избрани четирима.
Dagmar – огромното мускулесто създание е всъщност много силен маг и с правилно развитие и избор на професии, може да нанася недостижими за никого щети. Също като Улан и Еко, почти автоматичен избор.
Arpajo – възрастния крадец върши страхотна работа, когато искате да откраднете рядък предмет от някой бос. Извън това, аз поне избягвах да го ползвам – първо че има по-добри избори за damade dealers, второ че е неприятен расист и сексист, който ме изнервя с почти всяка своя реплика.
Alek – младият човешки боец не предлага нищо особено, нито като умения, нито като персонаж – внимание заслужава само неговият Multy strike, който на случаен избор удря 3 до 5 пъти (различни цели, така че ако сте срещу единичен бос е добро burst умение). Като цяло, не го използвах много.
Kaydin – невротичната крилата жена-мечоносец бе най-честият ми избор за нанасяне на физически щети. Като бонус – тя разполага и със силни магии правещи darkness damage. Като друг бонус – явно изразените и психични проблеми я правят интересна.
Alassia – милата стара Аласия е пълна противоположност като характер на съпруга си Арпахо. Като умения – можете да я развиете като по-слаб Еко, или по-слаб Дагмар. Уникалното при нея са уменията и на призовател, които обаче не са достатъчно силни по мой вкус.
Kress – дори след десетки часове в играта, не съм убеден на какво създание точно ми прилича. Като умения, тя е физически боец, който може да атакува само единични цели, но можете да я развиете и като по-слаб танк. Поне аз не и обърнах много внимание.
Имайте предвид че всеки от героите има базов клас, който не можете да избирате, но в последствие се отключват и главен, вторичен и съпорт класове, правещи разнообразието от варианти как да развиете своите герои огромно.
Походовите битки
Без съмнение най-добрата част от играта. Освен това – главната, защото макар и да има пъзели и една-две мини игри, те са по-скоро за разнообразие.
Битките обаче са изпипани в детайли по най-добрите традиции на JRPG жанра. Имаме осем различни типа щети, към които враговете могат да бъдат резистентни, или пък да са им слабост, десетки различни умения и буквално стотици различни противници. Нанесените щети, критичните удари и последователността, в която ще изиграе даден герой своят ход зависи от статовете му, така че не е зле да прочетете кой за какво отговаря преди да се заемете сериозно с играта.
Новост са така наречените фокус точки – ресурс, който получаваме когато използваме слабостите на врага, и губим, когато се опитаме да го нападнем с елемент, към който е резистентен. При всеки ход можем да похарчим от една до четири фокус точки, вдигайки ефективността на следващото използвано умение за до максимум 200% повече щети, или повече лечение. Правилната употреба на фокуса може да е ключа към победата в някои по-сложни битки, но внимавайте – враговете също имат свои фокус точки, и макар да се сещат да ги ползват рядко, ефектът може да е унищожителен.
Тук е моментът да спомена нещо, което ме дразни – прекалено много от противниците използват умения като stun и berserk, които ви карат да губите контрол над своите персонажи. Обичам предизвикателствата в игрите, но когато са честни, а тук понякога врагът вкарва партито ви в перманентен стън/берсерк/mute от първи ход и просто не ви оставя да се съвземете. Поне за мен ако такива врагове се срещаха по-рядко, или уменията от този тип имаха някакъв cooldown, би било доста по-честно, а и по-приятно, защото често единственият начин да победите в тези битки, е да ги преигравате докато противника реши да не ползва тези си умения (или да свалите нивото на трудност. Ние обаче сме истински геймъри и не правим така, нали?).
Оставяйки това настрана, битките са приятни и като дизайн, и като сложност, до степен че нямах против да направя няколко допълнителни, за да изфармя повече опит или пари в играта…
Всичко останало
За съжаление, има неща в Astria Ascending, които могат да се обобщят с коментара – “ами можеше и по-добре”.
Да речем, графиката – местностите са красиви, детайлни, магически. Доставя удоволствие да се разходиш малко повече из нивата, само за да видиш поредния въздействащ пейзаж. Дизайнът на различните раси и противници също заслужава похвала. За съжаление, нивото на детайлност на персонажите е доста мързеливо – можете да сменяте десетки брони, щитове и тринкети, но единственото, което се променя, са оръжията им – и то не всички. Друго, което искам да критикувам. са емоциите на лицата – те просто липсват, независимо каква история за изгубена любов или геноцид върви в момента. Няма как да не спомена и бедрата на героините – такива балдъри вадят, че Chin-Li от Street Fighter изглежда като недохранено девойче от прогимназията. Сериозно, чувал съм за жени рубенсов тип, но Ulan крачи върху два дънера вместо крака – и това важи за всички по-хуманоидни героини в играта.
Друго, което не мога да не осъдя, е озвучението. Музиката е прекрасна, но репликите на героите поне с английското аудио звучат, меко казано, вяло и неуверено. Японски не разбирам, та ми звучеше по-добре и се принудих да играя играта с японско аудио.
Освен споменатите от мен минуси в уменията на враговете, няма как да не се заям малко и с количеството фармене, нужно за да прогресирате в Astria Ascending. След края на всеки чаптър се сблъсквате с врагове, които трудно може да победите, освен ако не се върнете за час-два във вече разчистените области и не избивате слаби противници, докато не качите няколко нива. Колкото и забавни да са битките, това е признак за лош дизайн.
Ако игнорирате тези минуси обаче, играта е добра и си заслужава както парите, така и времето (около 50 часа). Особено в момент, когато няма много добри нови JRPG-та, Astria Ascending е заглавие което може да ви достави доста приятни моменти.
п.п – Сериозно, имате нужда от Еко и Дагмар в почти всички битки!