by PC Mania
Когато си говорим за геймърски мишки, най-голямо значение има един показател – прецизността. Дори най-красивата, най-ергономична, най-шарена мишка няма да ви свърши работа за сериозен гейминг, ако е тромава и непрецизна. За прецизността помагат разнообразни технически характеристики, разбира се, но един от ключовите компоненти за постигането на възможно най-голяма точност е теглото. А нищо не може да смъкне надолу теглото на един предмет толкова ефикасно, колкото липсата на нещо, което да тежи.
Добре дошли в света на ултра-леките мишки, чийто отявлен представител е SteelSeries Aerox 3. Тя се предлага в безжичен вариант, който тежи само 66 грама, но ние тествахме версията с кабел, която тежи дори още по-малко – едва 57 грама. От един поглед ще разберете как са постигнати тези забележителни резултати – мишката е със специален решетъчен дизайн, при който половината й тяло е буквално надупчено. Можете да видите какво има вътре в нея, а това, което виждате, свети във всички цветове на дъгата, докато мишката е включена.
Външният й вид гарантирано е това, което първо ще привлече погледът ви. В дизайнът са инкорпорирани над двеста дупки в горната и долната част на мишката, като според SteelSeries това е помогнало да елиминират 16 грама от теглото й. Въпреки това, мишокът не е точно крехък – дизайнерите казват, че не просто са продупчвали дупки където им падне, а най-крехките места са нарочно подсилени. Както вероятно ви е минало през ума, такъв дизайн е невероятно податлив на външни влияния, като замърсяване и заливане с течности. От SteelSeries са помислили и за това: вътрешността е покрита със специален спрей, като Aerox 3 разполага с IP54 сертификат за защита от прах и вода – първата геймърска мишка с такава защита, според SteelSeries. Ние лично не сме я поливали, защото тази защита е за крайни случаи, но нямаме причина да не им вярваме.
Дупчестият дизайн има и още една слабост, която не е чак толкова очевидна – статичното електричество. Без пластмасова бариера между елементите вътре и потенциално заредената ви ръка, чарколяците вътре изглеждат уязвими. От SteelSeries уверяват, че това не е така – първо, защото въздухът всъщност е изолатор, така че ръката ви реално е доста далеч от по-крехките части, а в предната част, при кабела, са сложили нещо като “гръмоотвод”, който предпазва от токов удар, идващ от компютъра. Въпреки всички тези защити, ние бихме имали едно на ум, що се отнася най-малко до почистването на мишката – с течение на времето върху (а заради дизайна – и вътре във) нея неизбежно ще се събере мръсотия, която, дори да не вреди на работата й, ще бъде доста трудна за почистване.
Що се отнася до другите й характеристики, тя има шест бутона – естествено стандартните ляв и десен, които са сертифицирани до 80 милиона клика, три пъти повече от други геймърски мишки, отново по думите на дизайнерите от SteelSeries. Те кликат със сравнително тих звук, но този параметър, разбира се, е въпрос на лично усещане. Освен тях има и два бутона в лявата странична част, колелцето и копчето за смяна на нивата на чувствителност. Всички те могат да бъдат препрограмирани чрез софтурера на SteelSeries. Настройте мишката на брат си или сестра си така, че левият бутон да е десен клик, а десният бутон също да е десен клик – не поемаме отговорност за последствията, но ще бъдат забавни. Лично за нас двата странични бутона не бяха безкрайно удобни, но това също е въпрос на поза на ръката и на привикване.
Що се отнася до чувствителността, ще отворим една скоба – в последно време стана прието тя да се измерва в единици, наречени CPI – Counts Per Inch, а мерната единица DPI – Dots Per Inch, често срещана преди, в момента се смята за неправилен показател. От SteelSeries твърдо се придържат към това мнение и дават показателите на своите мишки в CPI. Всъщност това звучи логично: CPI показва движението, на което е способна мишката – CPI от 800 да кажем означава, че преместване на устройството с един инч (2.54 см) ще премести курсора с 800 пиксела на екрана. DPI от друга страна се използва например в печатарството и показва колко точки могат да се поберат в една линия, дълга един инч, което действително е малко странна мярка за една мишка. Казваме това, гледайки стара мишка на Razer, на която стойностите ясно са описани в DPI, така че цялото объркване не е просто някакво неразбиране на лаици в интернет.
В тази връзка, Aerox 3 е способна на CPI от 200 до 8500. През софтуера на SteelSeries можете да я настроите съвсем фино на стъпки през 100, но чрез бутона в горната част на мишката можете да превключвате между пет предефинирани профила – 400, 800, 1200, 2400 и 3200 CPI. По наше мнение при CPI над 3000 – 3500 мишокът става твърде труден за управление, но ако искате – имате свобода да го настройвате. В допълнение, Aerox 3 има IPS – Inches Per Second от 300. IPS показва максималната скорост, при която сензорът може точно да следи движенията ви.
Кабелът на мишката се разкача, но това не я прави безжична – просто можете да я пренасяте по-лесно, например. Самият кабел е с удобно mesh покритие, а не с гумирано, така че по-трудно ще се закача по масата или предмети по нея. Както вече споменахме, мишката свети доста ярко постоянно, като милостиво се изключва, когато изключите компютъра, тъй като иначе не бихме препоръчали да спите в една стая с нея.
В заключение, SteelSeries Aerox 3 е една ултра-лека мишка с много добри технически показатели и доста необичаен дизайн. Дали този дизайн отговаря на стила ви е въпрос на лично усещане, но поне откъм производителност няма да има за какво да съжалявате, ако се спрете на нея.