Давид Мавродиев: “Новатор в България” е мисия сложна, но не и невъзможна!

Вероятно е да сте чували за Давид и на други места. Да сте го чели, да сте ползвали негово приложение, дори да сте го срещали и младежът да е станал този пример, който Ви вдъхновява. А, може би, все още нищо не знаете за него. Нека днес, в 256-тия ден в годината, обявен за Световен ден на програмиста, да разберем всички!

„Да учиш и работиш, не значи, че си луд. Мечтите се сбъдват със знание и труд!“

Давид Мавродиев вече не е ученик. Възможно е някой от Вас да се изненадат, но през юни тази година той прехвърли с цели 2 години възрастта, с която се навършва пълнолетие в България, т.е. вече е гласувал не веднъж – и на местните избори, и два пъти на парламентарните, а и му предстои нов вот на бъдещите президентски, както и на извънредните парламентарни избори. Много важно, ще кажат някои от Вас, щом е още в България на 20 години, явно няма далеч да стигне. Други, дори те ще са доста повече от първите, ще се сетят за това хлапе и споменът им за него ще провокира широка усмивка.

…Но както пътят към върха не е само един-единствен, така и ние от PC Mania днес сме на кръстопът как по-точно да представим нашия гост и на днешната празнична дата за бранша, в който той работи: Дали това да бъде Творецът, променил като ученик средното образование и правилата в IT индустрията, докато публикуват поезията и римуваната му проза дори в международни издания? Или е Талантът, който още като дете става трети в света на каратето и в същото време инициира кампании за толерантно отношение към хората от аутистичния спектър? Може би вместо това да го представим като Будителят, върнал наградата на Димитър Бербатов в знак на протест и чиято активна гражданска позиция на природозащитник стигна дори до Европейския парламент? Или пък, и защо не – Визионерът с отличия за ноу-хау и признание от световни ИТ гиганти, отказващ от 3 години медийни изяви, понеже иска разработките му да говорят вместо него? Но ние, в PC Mania, не сме като другите медии, където може да откриете подобни бомбастични заглавия, затова оставяме на Вас да решите какъв всъщност е днешният ни гост. А сега най-после даваме думата на Давид и го поздравяваме сърдечно за това, че той прие нашата покана днес на 256-ия ден от 2021-та година:

PC Mania: Давид, нека да кажем, че предизвикателството към теб започва от този миг, с първия ни въпрос и нямаме никакво време за губене. В предварителния ни разговор ти спомена, че обичаш да бъдеш предизвикван. Можеш ли веднага да седнеш пред машината си и да заредиш най-любимата си компютърна игра? Запиши ни кратко видео до 5 мин., посочвайки с няколко думи как и на какво играеш, и ни сподели защо предпочиташ точно тази игра. Нещо повече, ще се зарадваме много, ако вместо официална игра, ни пуснеш апликация, която самият ти си писал! В случай, че в момента обитаваш (физически) някое прекрасно и живописно място, ще е хубаво да го видим вместо играта. Правилото остава същото за времетраене на видеото, снимано от теб в момента, както и от къде е и защо си избрал (ти се налага) да се намираш точно там?

Давид: О, това се казва приятна изненада! Знаех си, правилно съм преценил, че няма да ме разочаровате и видно не съм сгрешил, приемайки поканата за интервю в PC Mania. Ударно начало правите, с оригинален старт, различен подход и нетипична гледна точка. Признавам си, впечатлен съм, браво! Сюрпризът ми хареса и приемам на драго сърце предизвикателството и то още на минутата. Чувствам се направо като герой от компютърна игра, или поне читател на книга-игра, на когото се предлага избор между три основни мисии, като първата е “Играч”, втората- “Творец”, а третата – “Пътещественик”. Последната няма как да избера, защото отпуската ми свърши и вече съм в София. Сега работя “хоум офис” и мога единствено да използвам богатото си въображение, за да си пофантазирам, че съм на див плаж в момента, подобен на Корал, където бях миналия месец, когато мечтаното де факто се сбъдна. Колкото до първата мисия, на нея също няма как да се спра, защото не е една, а доста са любимите ми игри, ала не разполагам с достатъчно свободно време за да се посветя на тях, колкото и да ми се иска… Все пак, сега имам възможността поне да изброя предпочитаните от мен игри, щом същите са обект на този въпрос – “Uncharted 4: A Thief’s End”, The “Order: 1886”, “Call of Duty”, “Mafia” 1 и 2, и др.

PC Mania: Давид, само за момент, преди да избереш едно от трите предизвикателства, които вече посочихме, сподели ни за мотивацията си да започнеш обучение по програмиране още в 5. клас към Детската академия на Телерик? Дали всъщност има връзка именно с това, че си геймър и като дете си обожавал да играеш на компютърни игри?

Давид: Може да се каже и така, да. Всъщност в Детската академия на Телерик имах късмета да попадна на най-добрия учител за най-малките, Явор Никифоров- Яшу, който ни вдъхновяваше с думите: “Защо само да играете на игри, след като може и да ги създавате?”, та началните ми опити да разработвам мои си 2D игри са още от този ранен период. Впоследствие се оказах и първият най-малък участник, номиниран още като ученик в 8 клас и класиран от журито на Българска асоциация по Информационни технологии за финалист на “Наградите на БАИТ”, в раздел “Младежка награда”, точно за моя компютърна игра. Нарекох я “Геометричен свят” и бе игра за децата от аутистичния спектър, която започна да се ползва в дневните центрове като учебно помагало по математика, в помощ на ресурсните учители, а и родителите на ученици със СОП.

PC Mania: Добре, нека сега да се върнем обратно на нашето първо предизвикателство и коя от всичките три “звездни мисии” на списанието ни избираш? Тази на “Играч”, “Творец”, или би предпочел “Пътешественик”?

Давид: Е, вече казах кои мисии няма как да бъдат изпълнени и по пътя на изключването излиза, че изборът ми ще бъде в полза на втората мисия- „Творец“. Обаче, за да я усложня максимално, като за последно ниво, нека не е видео представяне на каквато и да е било моя апликация, а на свързана с тематиката на Вашата медия, понеже е игра, която започнах да разработвам веднага след като завърших през август месец тази година онлайн програмата “Game Dev” на ARC Academy.

PC Mania: Да, за ARC Academy знаем, че е основана от бившия художествен директор на “Pixar” Антони Христов, който оставя зад гърба си 30-годишна кариера в Холивуд, а и не един “Оскар” за касовите анимационни филми “Уол-И”, “Търсенето на Немо”, “Феноменалните 2”, както и много други, за да се върне в България и да създаде Академията. Ти си кандидатствал в тази академия, така ли? Какво точно очакваше да научиш там?

Давид: Щастлив съм, че работя в компания, която от години е най-добрият работодател в страната, защото поощрява служителите си да се развиват в различни ИТ направления, предоставяйки им средства за предпочетеното от тях допълнително обучение. Всяка година избирам нова образователна инициатива и тази година реших да кандидатствам в ARC Academy, с идеята да науча повече за 3D моделирането на герои, фонова околна среда и анимирането на персонажите, че да не чакам някой художник да ми ги изготвя, след като мога и сам да ги създам, а посредством кода да разработя и своя авторска 3D игра. За наученото, което не е никак малко, съм благодарен на лекторите Самуил Станоев и Николай Найденов, както и на гостуващите преподаватели, между които и чуждестранни творци от практиката, като Пол Бирман, например, които успяха да ме “запалят” по този нов вид за мен дигитално изкуство.

PC Mania: Разкажи ни, относно записаното кратко видео от твоята 3D игра, което ще видим след малко, какво ще ни покаже клипът?

Давид: Позволих си да запиша кадър от сюжета на пилотния проект на играта ми, още в суров вариант, и с работно заглавие “Амвонът”, до където съм стигнал към днешна дата, но нарочно не представям най-интересното от действието, за да не се губи идеята за “съспенс”, ако си послужа с любимата дума на класика Алфред Хичкок. Посредством краткия откъс във видеото, на свой ред и аз ще отправя предизвикателство към всички Ваши верни читатели на PC Mania, които след като изгледат моя клип, нека се опитат да отгатнат как изглежда главният герой на играта и кой ли може да е той. Какво мислите за предложението ми, имаме ли „сделка“, в добрия смисъл на думата?

PC Mania: Става, Давид, тъй като настоящото интервю, поради повечето въпроси към теб, ще бъде публикувано в две отделни части, та във втората, която ще излезе точно след две седмици, нашите читатели ще имат възможността да видят #КОЙ е героят на първата твоя 3D игра. Следователно, до 27-ми този месец всеки е добре дошъл да ни сподели в коментар под това интервю отговора си, или направо да ни го изпрати в имейл до нашата онлайн редакция на адрес: pisma@pcmania.bg. Пожелаваме на всички читатели успех в това начинание и дано познаят верния отговор! А сега да видим видеото:

PC Mania: Колкото и да обичаме игрите, следва да продължим по дневния ред. Време е да обърнем внимание на компютрите и програмирането като “lifestyle”, или начин на живот, свързван основно със седене дълго време на едно място, пред един, два или повече монитора, както и с чести съвещания с колеги за планиране на дейностите в различни часове на денонощието, ако екипът обхваща служители от няколко континента. Но аз лично не съм особено убеден, че точно взиране в екрана е твоето нещо, Давид. Да, това определено е една престижна и отлично заплатена професия, но пък след всички красиви места, които си посетил? Чрез състезанията и първенствата по света при постиженията ти в спорта, след всички спечелени от теб шампионати и трофеи в източните бойни изкуства и награди от литературни, а дори и от журналистически конкурси, състояли се в различни кътчета на родината, защо избра ИТ сферата за своята професионална реализация? Някъде в мрежата беше цитирано, че ти си участвал като актьор в театрални постановки в Младежкия театър и да загърбиш творческото си развитие, решавайки изведнъж да се отдадеш на точните науки и инженерната мисъл? Даваме си ясно сметка, че сме списание и сайт именно за компютри и компютърни игри, но все пак – да се лишиш от всичко онова, което някога и с най-огромно желание си усвоил и практикувал? А ти реално имаш опит в много и най-различни сфери, защо се спря от всички тях точно на компютрите и програмирането?

Давид: Отново заради предизвикателството. Това е краткият отговор, но предполагам се очаква да дам по-разширен и ще го направя, макар и друг път да съм се аргументирал по този въпрос. Когато на 10 години римуваните ти творби се публикуват и печелят призови отличия, когато на 11 години си направил своя театрален дебют и си получил награда “Млад талант” за сценично изкуство, когато на 12 години си двукратен републикански шампион по карате и бронзов медалист от Световното първенство по шотокан карате-до, когато на 13 години твоите произведения се учат в неделните български училища в Италия и Испания, по предложение на самите ученици, а българската диаспора в Чикаго те номинира в конкурса на CNN “My hero: Everyday people changing the world” и когато 5 години подред си номиниран от Фондация “Димитър Бербатов” по проекта “Успелите деца на България”, като последните три печелиш плакета в направление “Благотворителен проект”, дори да връщаш последния, изведнъж постиженията и наградите губят значение за теб. А си още само на 14 години! И решаваш да избереш по-трудното, по-сложното, по-непознатото – вместо да вървиш по готови, по-широки и равни пътища, тръгваш да правиш своя си горска пътечка. Да, признанието на публиката ласкае, но и задължава, а успехът кара човек да загуби интерес, защото целта е вече постигната. Тогава той търси друго предизвикателство – за да се докаже, за да надскочи възможностите си, за да повярва, че има ли желание има и начин, или просто да покаже на света, че не е до гениалност, дарба и талант, а до много труд, постоянство и непрекъснат стремеж да се самоусъвършенстваш. Ако трябва да съм по-конкретен в изброяването на причините, поради които съм избрал ИТ индустрията за кариерния си път на развитие, ето и тях: Първо, аз съм от поколението на новия век, което е родено в ерата на технологиите и не му се налага тепърва да ги разучава, а ги разбира по-лесно, като детска игра. Лично на мен ми харесваше програмирането. Открих, че ми се отдава и бях щастлив, когато съм научил нещо ново и интересно, а и защото си е цяло изкуство да овладееш толкова трудна материя, “говорейки” си с машините чрез тяхната кодирана “азбука”. Второ, защото знаех от къде съм тръгнал и колко съм признателен, а и задължен на информационните технологии, тъй като ако не беше интернет и го нямаше Фейсбук, примерно, мислите ли, че някой щеше да е чел нещо мое? Има достатъчно сборници от конкурси, включително и международни, в които са публикувани мои творби, но колко хора знаят това, колко читатели са си купили в книжарниците тези книги? Ако на някого е познато моето име, прочел е някоя моя детска творба в стихотворна форма, информирал се е за постиженията ми в различни области или е научил за гражданската ми активност, примерно, то това е единствено и само благодарение на сайтовете и социалните мрежи. Така че исках да върна жеста, правейки всичко по силите си да съм част от процеса на развитие на информационните технологии.

PC Mania: Точно така! Дори нямаше да го има и поводът за настоящото интервю, а и логично поканата за него дойде при теб, Давид, именно чрез социалната мрежа. Все пак, как успя да откроиш всичко това при теб?

Давид: При вземането на решение тогава, главно се ръководех от гледната точка на потребителя, понеже както правех игри и ги качвах за свободно ползване, така и пишех произведенията си в мерена реч и ги оставях свободно за споделяне, защото само по визирания начин те стигаха най-лесно и бързо до читателите си, без да се налага за тях да се заплаща. Вярвах, че ако искам да радвам безплатно читателите си, аз се нуждая от перспективна работа, даваща ми не само нужните средства, но и сигурността, че мога да я упражнявам без проблем в България. Тоест, третият мотив за избора ми бе, че това е професията на бъдещето, но и професията, която ми предоставя възможността да остана в родината, на което винаги съм държал. Следващата причина бе възрастта ми, погледната през призмата на ИТ кариерата. По принцип, когато кандидатстваш за работа в ИТ бранша, никой не ти гледа на колко си години, какво образование имаш, какви дипломи или колко сертификата притежаваш, а какво реално знаеш и можеш, доказвайки уменията си чрез наличните ти проекти и демонстрирайки знанията си по време на техническите интервюта. Аз се надявах точно това да е факт. Петата причина бе средата. ИТ секторът е отделна субкултура, съставена от хора с висок интелект, който може да бъде надминат само от тяхното специфично чувство за хумор и умението им да се самоиронизират. Открити са, искрени и директни в изказа, а и добронамерени в делата, затова работата в екип е качествена. Шестият мотив за мен бе фактът, че в тази професия всеки ден има предизвикателства, които не дават мира на ума ти, докато той не открие най-ефективния, а често пъти и най-креативния начин за разрешаване на даден проблем, стига да притежаваш абстрактно мислене. Освен това, няма как нещо да се превърне в рутина, или в скучно и механично изпълнение на команди, след като е нужно ежедневно да учиш, защото знанията ти от вчера днес вече са стари, тъй като технологиите се развиват по-бързо от кадровия ресурс.

PC Mania: Спомена за проблема с кадрите, който и днес продължава да е актуален, както преди 6 години, когато си решил, че искаш професионално да се занимаваш с програмиране. Как си обясняваш липсата на промяна за толкова време?

Давид: Факт е, че в ИТ сферата няма безработица, а търсенето на кадри продължава, поради развитието на технологиите, разширяването на пазарните им ниши и все по-масовото потребление на продукти и услуги, свързани с тях. Ненапразно единствената индустрия, която не претърпя загуби от пандемията, а дори регистрира по-високи печалби, бе ИТ секторът. Но нека направя уточнението, че не се търсят какви да е „кадри“, а достатъчно квалифицирани такива, с нужната експертиза. Което обяснява и отличното заплащане в бранша, защото професията е нелека и не си ли готов да се информираш и да обогатяваш уменията си всекидневно, чрез надграждане на специализираното си познание, то няма смисъл да си правиш планове за кариера в тази индустрия, само защото е високо възнаграждението, има бонус система, акции и други екстри. Но ако трябва да продължа с изброяването на причините за избора ми на професионален път в ИТ сферата, основен мотив бе обстоятелството, че във въпросната професия има място за иновации, за предприемачески дух, за стъртъп насоченост, за ноу-хау екосистема и т.н. Защото информационните технологии вече са навсякъде и не е далеч времето, когато те ще управляват света, а кой не би искал да е част от този процес? Казвам го с усмивка, но ако трябва да съм напълно сериозен, ще добавя, че ерата на Великите географски открития е минала, но не и ерата на Великите ИТ открития.

PC Mania: Да, но си остава вариантът, в който работиш и си затворен измежду четири стени, а това не е здравословна трудова среда. Твоят коментар?

Давид: Хубаво уточнение – „вариант“. Защото който смята, че в моята професия задължително винаги си сред четири стени и не виждаш красиви места по света, или че в нея няма творческо начало и тя не е изкуство, понеже и това клише съм чувал, нека знае, че е далеч от истината. Доказва го не само фактът, че мога да работя за компанията, мой работодател, от всяка точка на света, която си избера и то по всяко време, без значение на плажа ли съм или на поляна в гората, но и обстоятелството, че ми бе връчено отличието в категория “Иновации” на Art Center “Karnolsky”, макар и тогава да бях най-младият номиниран. Толкова за липсата на “art” в програмирането. За мен по-важното обаче е да имаш активна гражданска позиция и критично мислене, които ти помагат да откриваш “бъгове” в системата на управление, а и ти дават идеи как да ги отстраниш, реализирайки един или друг твой ИТ проект. Защото да си новатор в България е мисия сложна, но не и невъзможна!

PC Mania: Занимаваш се активно със спорт от 6-годишен, пишеш стихове, но изведнъж правиш рязък завой и насочваш цялото си внимание към програмирането. Разбрахме какво е породило интересът ти към нещо толкова различно, но масово е схващането, че литераторите са лишени от математическо мислене, както и че математиците не могат да пишат добре. Ти обаче оборваш тази теза не само със знанията и уменията си, а и с успешната си професионална реализация още в ученическите си години. Каква е, според теб, тайната? И има ли вече някой друг, който да е подобрил “рекордите” ти в Телерик – първият, за завършил всичките безплатни четири академии само за 4 години (започвайки от базовата “Детска академия”, през “Алго академията”, след това “Училищната академия” и достигайки до последната най-професионална и престижна “Софтуерна академия”), вторият, за най-малък кандидат, успешно издържал входните изпити за прием в “Софтуерната академия” на Телерик още на 14 години, и третия, за най-млад обучаващ се, завършил с отличие само за една година и двата трака на същата академия – уеб и мобайл, и фронт-енд, след което, въпреки че си още и едва 15-годишен ученик, веднага получаваш първите си оферти за работа? Как мислиш, днес отново ли би взел същото решение, ако можеше да се върнеш назад във времето и да направиш промяна в избора си?

Давид: Всъщност, не е далече времето, когато и аз мислех същото, относно литераторите и математиците. В основното училище никога не съм имал проблеми с българския език и литературата, ала математиката не ми беше силна страна тогава. В пети клас, както вече посочих в един от началните си отговори, се записах на програмиране в Детската академия на Телерик при Явор Никифоров – Яшу, който по достъпен и разбираем начин водеше обучението, благодарение на което разбрах, че имаш ли богато въображение, креативен ли си, то информатиката е точно за теб. В случая съм длъжен да направя уточнението, че в пети клас се записах в Детската академия, но тогава ходих само три-четири месеца, защото обучението беше през седмицата и нямаше кой от родителите ми да ме води редовно в Академията в работното си време, а сам нямаше как да се случи да пътувам с градския транспорт от единия край на София до другия, близо час и половина време, понеже родителите ми бяха против. Но от шести клас започнах редовно със занятията по 4 часа всяка седмица там, защото обучението вече се провеждаше в почивните дни.

PC Mania: Какви спомени си запазил от детската Телерик академия? И какво учехте там?

Давид: Помня, че Светлин Наков откри тогава учебната година, но той не ни преподаваше, а само в по-късните години ме е награждавал в различни състезания. Яшу водеше обучението. Първо започнах да изучавам състезателно програмиране (C++) и признавам си, в началото ми беше трудно, защото нямаше кой да ми помага вкъщи (на другите деца поне един от родителите бе програмист, а от моите никой си нямаше и най-бегла представа от код). Но постепенно започнах да разбирам и се захванах и с другото направление при Яшу – приложното програмиране, и по-точно с разработката на игри (HTML5). Спомням си, че бях горд тогава от факта, че Яшу дава за пример моите игри дори на курсистите в “СофтУни”, а и че ме избра да съм един от асистентите му в този курс. Най-ярък ми е споменът когато Яшу ми гласува доверие да водя съботното обучение, което беше за разработката на игри, докато той водеше групата на по-големите ученици на финалния кръг на НОИ. А в един прекрасен ден ми съобщи, че нямам повече работа в тази група и направо да ходя в горния модул, при по-големите и по-напреднали “програмисти” на Академията.

PC Mania: Какво ти даваше програмирането, с което нямаше как да срещнеш, или да се сблъскаш в живота си по друг начин?

Давид: Честно казано, именно програмирането ми помогна да решавам по-лесно и бързо задачите по математика в училище. И ако някой тогава ми беше казал, че на матурите в седми клас оценката ми по математика ще е по-висока от тази по български език и литература, никога не бих му повярвал. Но фактите са си факти и това е тайната – програмирането ми помогна да развия математическото си мислене, а не обратното! В седми клас, след квалификациите и получения висок резултат на тях, влязох в софийския отбор по информатика, а и завърших Алго академията със сертификат. В нея изучавахме алгоритми, структури от данни и програмни техники.

PC Mania: А как продължи после напред и към Софтуерната академия?

Давид: В осми клас завърших Училищната академия, отново със сертификат, връчен ми след публична защита на моя ИТ проект, а и получих първата си най-висока оценка от състезателна надпревара по информатика – “Отличен (5,50)” на Зимните състезания. Тогава реших да попитам лекторите, които ни водеха Училищната и Алго академиите, дали мога да кандидатствам в Софтуерната академия, въпреки възрастта ми, и от отговорите им имах чувството, че направо ми пораснаха криле, защото Дончо Минков ми каза “Само така, смело напред!”, Иво Кенов отговори с “Мачкай, машина!”, а Ники Костов, ръководител на Софтуерната академия, не само потвърди с “Давай, ти можеш!”, но и направо ми изпрати линк към формата за кандидатстване, каза ми какви документи да приготвя за регистрацията и ми посочи датите за изпитите. Затова още в същата учебна година, когато бях все още осми клас, кандидатствах и след успешно издържаните три изпита бях приет в Софтуерната академия на Телерик. В девети клас завърших и двата трака на Софтуерната академия и не, към днешна дата никой не ми е минал детските “рекорди”, може би, защото Академията на Телерик претърпя промени в структурата си и днес нивата й, като брой и видове академии, не са същите, каквито бяха по моето време.

PC Mania: Да не забравяме, че днес е 256-ият ден в годината и ако желаеш, точно на днешния Ден на програмиста ти имаш възможност да споменеш поименно всички тези хора, които са ти подали ръка?

Давид: Да, но като цяло няма да ми стигне един живот, за да изброя всички, а и рискувам да пропусна някого, затова на този етап ще се огранича само с екипа от Академията на Телерик. Бих искал да изкажа благодарността си към създателите на Академията – Светозар Георгиев, Бойко Яръмов, Васил Терзиев и Христо Косев, където напълно безплатно се научих да програмирам, минавайки стъпка по стъпка, година след година, всичките й нива. И да, ако днес отново трябваше да решавам, бих направил същия избор в полза на Telerik Academy, без изобщо да се двоумя. Защото ако не беше тя, аз нямаше как да съм днес софтуерен разработчик с над 5-годишен трудов стаж, макар да съм 20-годишен. И всичко това дължа на екипа от отлични трейнъри – Явор Никифоров- Яшу, Николай Костов, Ивайло Кенов, Дончо Минков, Здравко Георгиев, Евлоги Христов, Марто Вешев, Иван Колев, Константин Симеонов, Кристиян Цъклев, Виктор Цветков и Стивън Цветков, на които съм признателен, защото повярваха във възможностите ми и ми дадоха шанс да ги развия и докажа.

PC Mania: Кой беше най-ценният урок, който научи от всички тези хора?

Давид: От тях научих кое е най-важното – че само с много учене се сбъдват мечтите в ИТ сектора, а с много труд невъзможното става възможно. Че никога не трябва да се отказваш и провалите трябва само да те мотивират, стимулират и амбицират повече, щом искаш да успееш в този бранш. Че нищо не се дава даром, а се постига с къртовски усилия, стига да вярваш, че целта си заслужава. И че дори да имаш потенциал, трябва някой първо да ти покаже звездите и чак тогава ти да се стремиш да ги достигнеш. Нужно е някой да те научи, стига ти да му се довериш и да му позволиш. Потребно е някой да ти подаде приятелска ръка, а с другата да ти посочи бъдещето. И в международния Ден на програмиста всички те заслужават не само моя поздрав, но и поклон!

PC Mania: Вече е неизбежно да разкрием и къде работиш. Да го кажем направо, ти реално си на работната позиция “софтуерен инженер”, ниво MTS-2, в една от водещите продуктови софтуерни компании в света и си сред най-младите лица в екипа на “VMware- България”, безапелационният работодател №1 у нас. Когато, във въвеждащото изложение с представянето ти за настоящото интервю, ние акцентирахме върху факта, че точно ти си променящият “правилата в IT индустрията” не се шегувахме. Твоят може би най-заплетен от всички казуси е да ти се позволи от държавата да работиш с трудов договор в компанията и то още като 16 годишен ученик. Докато цялата “тежка машина” се задвижи и изискуемата документация бъде одобрена от оторизираните агенции, проверяващи комисии и контролни органи, ти вече навършваш 17 години, но твоят казус се превърна в огромна възможност за всички талантливи и даровити деца по света. Стига се дотам, по данни на медийния конгломерат CNBS, че “Google, Apple и 13 други от най-големите IT компании в света променят условията си по наемането за работа при тях и вече не изискват диплома или степен от завършването на колеж, или гимназия”. И буквално излиза, че твоят единичен и частен случай на упорито момче от столицата на България, задейства корпоративната “артилерия” на програмната индустрия, която бързо решава да промени изискванията си за подбор на кандидатури за наемане на служители в ИТ сектора. Годината е 2018-та и от тогава са минали 3 години. За цялото това време колко подобни казуси на “наети ученици” в големи IT компании в България си срещал, колко от наетите познаваш лично и не на последно място – има ли изобщо смисъл от средното, висшето и прочее “образование” в такъв случай? Или, всъщност, условията тук ще включват и други достигнати постижения?

Давид: Преди да отговоря на конкретните въпроси, нека кажа няколко думи във връзка с въвеждащата част преди тях. Така е, и аз същото бях чул от познати, работещи в бранша ни, но честно да си призная не подхождах сериозно към въпросната информация, понеже не я приемах за истинна, тъй като ми звучеше просто невероятно. Докато не започнах да получавам оферти от доста компании и то по едно и също време. Меко казано, бях изненадан от възникналия внезапен чуждестранен интерес към моята личност и реших направо да попитам представителите на корпорациите за повода да изберат да се свържат точно с мен и да ми предлагат примамливи оферти, при условие, че не търся нова работа, след като съм вече част от VMware. По този начин за първи път разбрах, че информацията идва от CNBS, както и че името ми е било споменато в телевизионен материал. Не ми беше удобно да искам от хората да ми пратят линк, още повече когато любезно им отказвах офертите, затова се заех да направя проверката сам. В нета намерих публикацията, но понеже не знаех какво да търся, относно телевизионния материал – интервю на ръководител на корпорация, репортаж със служители, или кандидати за такива в някоя от изброените лидиращи софтуерни компании или друго, а и си нямах представа коя точно американска телевизия го е излъчила, както и в предаване ли е било, в новинарска емисия ли и прочее – затова и няма как пряко да потвърдя дали точно моят казус е бил представен. Ако разчитам на думите на служителите, които ме потърсиха тогава с офертите, това са фактите.

PC Mania: Разкажи ни по-скоро за компанията, в която работиш. Ти ли бе най-младият служител?

Давид: От първо лице мога да пътвърдя единствено достоверността на обстоятелството, че във VMware бях най-малкият и го зная със сигурност, защото преди да подпиша договора трябваше да попълня една от регистрационните форми на сайта на компанията, ала след като написах рождената си дата, системата не ми даде да продължа, защото според съобщението нямах 18 години, което показваше, че в американската компания, с над 30 000 служители, нямаше друг, който да е под тази възраст. И само за ден това бе променено, 2001 година бе добавена в платформата и чак тогава осъзнах, че VMware действително се интересува от мен и държи да съм част от нея. Следователно, по мое мнение, ако някой има заслуги в промяната на условията за избор на кадри в ИТ индустрията това е по-скоро компанията, мой работодател, и определено не го казвам от излишна скромност, а действително мисля, че тя е не само глобален лидер в сферата на облачните инфраструктури и новатор в технологиите за бизнес мобилност и киберсигурност, но и визионер, що се касае до подбора й на служители.

PC Mania: Хайде сега да се спрем по-конкретно на темата има ли смисъл “образованието”, когато явно е възможно да започнем работа в сектора и то още на 17 години?

Давид: Нека правим разлика между знания и образование, защото ти можеш да имаш първото и без хартийката с печат, издавана от държавата. Темата за българското образование е изключително важна и многопластова, та бих искал да й отделя специално внимание и в продължението на интервюто, понеже имам много какво да кажа по нея, от гледна точка на личен опит, преки наблюдения и борбата ми през годините за реформи в сферата. На този етап ще отговоря на въпросите с въпроси и то риторични, като изводите за “смисъла” оставям всеки сам да си ги направи. Първо, за висшето образование: Ако достатъчни бяха знанията за новите технологии и имаше практическо обучение в най-предпочитаните от кандидат-студентите български университети, защо ли колегите ми в Софтуерната академия на Телерик бяха повечето студенти от СУ, ТУ и др. университети? Защо все повече младежи, след като завършат училище, отиват да учат в чужбина и твърде малка част от тях се връщат да работят в родината? Нима България не може да има своя MIT, щом Кирил Петков и Асен Василев доказаха, че и тук може да се ситуира успешно моделът Harvard Business School? Как да станат студенти работещите вече в ИТ сектора, след като трябва да избират между работа и учение? Малцина знаят, че единственият български университет, предлагащ официално дистанционно обучение по “Информатика и компютърни науки”, е Варненски свободен университет, с ръководител на Катедра „Информатика“ доц. д-р Галина Момчева. А реално само тази форма на обучение е подходяща за работещите в индустрията млади хора. Не напразно в най-голямата ИТ общност в социалните мрежи, ФБ-групата “DevBG”, периодично се обсъжда проблемът с българското ИТ образование и даже научният ми ръководител на последната моя разработка за НОИТ, Филип Янков, инициира конкретни активности, с цел поне част от проблемите да бъдат решени, след като българската ИТ индустрия се развива с бързи темпове, пазарът се разраства и има нужда от все повече квалифицирани кадри. Надявам се в скоро време да се осъществи Девкаста по темата, понеже в дебата се включиха и администраторите на групата Борис Симандов, Росен Генчев и Георги Иванов, както и доста колеги с утвърдени имена в сектора, което показа актуалността на проблематиката. Второ, за средното образование: Ако в едно от елитните училища и най-желано, според броя отбелязващи го ученици като първо желание при кандидатстване след седми клас още от моето време, а и в което се влиза с най-висок бал, Софийската математическа гимназия, се преподаваше информатика и ИТ качествено и със същия брой часове, колкото математиката, аз дали щях да кандидатствам в осми клас в Софтуерната академия на Телерик? За по-голяма нагледност, ще дам пример. В осми клас информатика в СМГ ни преподаваше учителят по химия. За срочната оценка трябваше да направим конкретно задание. Изготвих го в час и когато дойде ред учителят да види моята разработка, направо ми заяви, че ще ми пише слаба оценка, ако не го направя като останалите, използвайки готовото приложение, което той е дал за шаблон, а не аз да си го кодя. Нямаше как да се съглася и бях “наказан”, че имам повече знания за преподаваната материя от него, поставяйки ми 5-ца за срока и годината, макар първият срок да имах 6. Всички мои съученици получиха отлични оценки за годината, а единствено аз бях с “Много добър”. Никой от бившия ми клас не работи в ИТ сектора, нито някога в ученическите си години е учил информатика извън СМГ, но ако днес се гледат дипломите с оценките от средното образование, ще излезе, че съм най-малко знаещият по предмета.

PC Mania: И в девети клас ли беше същото положение? Или имаше разлика?

Давид: В 9. клас, по негова инициатива, дойде да ни преподава истински учител и то на доброволни начала, защото не си получаваше заплатата, а я даряваше на гимназията. Казваше се Петър Пламенов Петров от SAP Labs Bulgaria, който аз лично познавах още от участието ми в SAP Geeky Camp и знаех, колко много може да се научи от него, както и от заместника му – Марин Шаламанов, който не само познавах също от camp-а на SAP, но той ми беше и научен ръководител на ИТ проекта “Е-горски” (онлайн платформа за подаване на сигнали за закононарушения в защитени горски територии в реално време), започнат именно в Geeky Camp-а и който в последствие бе отличен на “Софтуниада” от SoftUni и успя да влезе в топ 10 на IT-разработките от Националния есенен турнир “Джон Атанасов”, но определено получи най-голямото си признание с номинацията от Българска асоциация по информационни технологии на “Наградите на БАИТ”, чиято журираща комисия го направи финалист в категория “Младежка награда”. А дали платформата получи практическо приложение и как конкретни министерства и агенции реагираха на нея, надявам се да имам възможност да споделя с уважаемите читатели във втората част на това интервю.

Давид: След “лиричното” ми отклонение, да продължа с вече започнатата от мен тема за девети клас и надеждите ми, дошли с промените в учителския състав. И Петър Петров – Пешо, и Марин Шаламанов бяха ентусиазирани и с желание преподаваха, но като виждаха масовото ниво в класа и нуждата да се започне от самото начало, то отлично разбираха моето положение и никога не са ми правили проблеми, защо ходя в Софтуерната академия на Телерик, за разлика от други учители и ръководството на гимназията. Точни и коректни с мен бяха и в десети клас, с което показаха разликатата между специалистите в индустрията, които могат да оценят веднага знанията и уменията на един ученик, а и да го поощрят за извънкласния му труд, в сравнение с редовия учител, който си няма представа от материята, на която уж учи учениците, само защото се е заел да преподава нещо далеч от специалността му на химик, несъобразявайки, че това води до последици както за учениците, така и за преподавателите след него, които трябва да започнат в следващата учебна година от базата, компенсирайки неговите пропуски и стремейки се да наваксат за една година материал, който би следвало да бъде взет за две учебни години.

PC Mania: Разкажи ни как точно те откриха и ти предложиха работа във VMware и то още на 16 години? Някой учител ли имаше принос, или друг?

Давид: Откритие съм на Благовеста Ангелова – Беги от VMware, която всъщност не познавах, защото на мен не ми преподаваше в СМГ, а на други класове. Също практик като Пешо и Марин, работещ безвъзмездно като учител по информатика и ИТ, тъй като и тя даряваше възнаграждението си на гимназията. Някъде по това време вече стана достояние на цялата гимназия моят казус със стажа и пречките от страна на временно изпълняващия длъжността директор на СМГ, за да се случи реално практиката. Разбрала за случая, който бе достигнал и до нея, Благовеста Ангелова – Беги се свърза с мен и ме покани да кандидатствам във VMware, ако желая. Няма какво да крия, не отговорих веднага, защото исках да си помисля дали има смисъл, след като все още бях на 16 години и знаех каква бюрокрация чакаше компанията, ако решеше да ме наеме, при успешно представяне на интервютата. Честно казано, мислих няколко месеца и после реших да пробвам, за да не съжалявам след години, че изобщо не съм опитал. Де факто това се оказа най-доброто ми решение в моя живот до този момент. Но нямаше да стигна до него, ако не бе се появил моят откривател за VMware Беги, на която думите ми не стигат за да изкажа благодарността си и моята искрена признателност за жеста, който направи за мен, без дори да ме познаваше тогава.

PC Mania: Сподели ни сега, има ли други “наети” ученици като теб към днешна дата?

Давид: Категорично ще заявя, че зная за случаи на наети ученици в 11.-12. клас в стартъпи и по-малки фирми, някои лично познавам, даже имам и роднина сред наскоро подписалите договор, но не разполагам с нужната информация нито за наети в по-долните класове ученици, нито как стои въпросът при по-големите компании в страната. Известно ми e единствено за компанията, мой работодател, че след мен няма друг нает на 17-годишна възраст, вероятно поради голямата бюрокрация, бавния процес на одобрение и издаване на разрешителни от разни упълномощени служби, съобразно българското законодателство.

PC Mania: Да не би всичко да става заради неуредици на държавно ниво?

Давид: Пословична е тромавостта на държавната ни администрация, излишната номенклатурност, която е редуцирана и минимизирана в развитите европейски държави, при нас продължава да е налична. Няма го нито пълното дигитализиране, нито отворения програмен код, който би гарантирал липсата на течове от лични данни, както бе в случая с НАП, понеже ИТ експертите в страната не само биха сигнализирали за пропуски, но и ще ги остранят бързо с доброволен труд и екипен дух, подобрявайки качеството и сигурността, а оттам и ефиктивността на е-системата. Не напразно колегата от VMware Константин Спиров се обърна към властта с апела “Покажете ни кода!”, а аз и други колеги го разпространихме по медиите, но повече от две години минаха оттогава, ала не е настъпила промяна в това отношение, уви. И връщайки се към темата за наетите ученици в България, това ми е предположението, защо се избягва наемането на кадри, които не са навършили пълнолетие – усложнената процедура, продължаваща месеци.

PC Mania: Би ли ни споделил дали и къде си работил преди компанията VMware?

Давид: Работя в ИТ сектора от 15-годишен. Стартът бе даден със стажа ми на 4 часа в “Енерговиа” ЕООД, с управител Тодор Ангелов, като във фирмата стажувах по-малко от година, мисля 10 месеца бяха общо. Ментор по проекта GETIX (енергийна онлайн платформа) ми беше Михаил Ковачев. А първата моя официална работа на договор, граждански именно заради възрастта ми, бе в “A-triks” LTD, с управител Едоардо Кадийски, където работех на половин работен ден преди или след училище, в зависимост от смените в СМГ и така година и два месеца. Ментор по екипния проект Sitetriks CMS ми бе Павел Павлов. Мога само да кажа, че и на стажа, и на първото работно място за мен бе чест и привилегия да работя рамо до рамо с прекрасни професионалисти. Те са първите в ИТ бранша, които ми подадоха дружеска ръка “на терен”, без изобщо да ме познават, и след интервютата ми дадоха редкия шанс да се докажа в практическата дейност. Благодарение на тях притежавам началния си професионален стаж по специалността и трудов опит, за което съм им много задължен и никога не ще забравя първите си “стъпки” при тях. Няма как да не призная, че в кариерното ми развитие съм имал огромния късмет да попадам на стойностни и читави хора, ярки и авторитетни личности, което се отнася не само до мениджърите, но и до екипите. Такъв е случаят и с хората от настоящия ми екип във VMware. Няма да ги изброявам поименно, защото поне част от тях мога да покажа чрез снимката, дори и най-същественото да е “невидимо за очите”, според Антоан дьо Сент-Екзюпери. И после как човек да не остане в България, щом има до себе си такива чудесни колеги, с които е удоволствие да се работи и на които може да се разчита във всеки един момент. Да им е Честит днешният празник на всички колеги и от мен!

PC Mania: За да съчетаем приятното с полезното и да сме в помощ на младите хора, тръгнали по твоята трънлива пътека, следвайки целеустремено стъпките ти, би ли ни разказал колко време ти отне да се подготвиш за техническите интервюта на VMware, колко на брой бяха тези импровизирани “изпити”, имаше ли някакви специфични тестове или предизвикателни задачи, които са ти направили впечатление и помниш до днес, макар оттогава да са минали повече от 3 години? Сподели също с нашата читателска аудитория чувстваше ли се изтощен от целия процес, имаше ли я умората, а и напрежението в очакване на отговор, както и каква беше спонтанната ти реакция, когато те информираха, че си одобрен и започваш работа в компанията, въпреки твоята възраст и липсата на диплома за завършено образование? И като за край на първа част на интервюто ни, може би ще кажеш имаш ли някое ново твое приложение, с което да ни изненадаш приятно, а и дали скоро ще те видим във видео поредицата на компанията “The Complete U”, както и какво си пожелаваш в деня на професионалния ви празник?

Давид: Разбира се, ще разкажа с най-голямо удоволствие, но ако говорим за целия процес, в отговор на първия въпрос, в такъв случай ще е от полза за драгия читател да научи, че преди да стигна до интервюта съм минал през предхождащите ги етапи. Ще започна оттам, откъдето бях стигнал по темата- приетата от моя страна покана на Благовеста Ангелова – Беги, да кандидатствам във VMware. Тя ме информира, че компанията има програма “Talent Acquisition” и ми даде имейла на HR Нора Стайкова, на който да изпратя две неща – CV и линк към проектите ми, като Беги вече бе й пратила линк към представянето на поредния ми номиниран проект на сайта на “Наградите на БАИТ”, класиран за финалист. Понеже ново CV не бях си правил, пък и не бях свалил оригиналното от платформата на Enhancv, което от Telerik Academy ни бяха дали възможност да си направим безплатно, завършилите успешно обучението си, а моето съдържаше и отлична препоръка, дадена от екипа на Софтуерната академия на Телерик, и въпреки че не беше актуализирано с вече наличния ми професионален опит в двете фирми, аз просто ги посочих в имейла и дадох линк към това мое интервю, в което бе позиционирано и първото ми и единствено дотогава CV- https://enhancv.com/blog/david-resume/.

Давид: Предоставих също така и линк към моите близо 20 проекти в GitHub, макар той да бe наличен и в представеното CV- https://github.com/David-Mavrodiev. Никой не ми е искал да нося уверения, дипломи, удостоверения, та дори и сертификатите, изброени в резюмето, което включваше обученията ми до 15-годишна възраст, а към тях вече имах и други (в общи линии, според мен, по-важните от наличните ми над 10 тогава сертификати бяха от двата трака на Telerik Software Academy, от Microsoft, от SAP и от Blockchain цикъла на SoftUni). По спомен мога да кажа, че ден след като изпратих имейла получих отговор, в който Нора Стайкова ме поздравяваше за опита и постиженията, и ме информираше, че предвижва кандидатурата ми напред, затова да очаквам да се свържат с мен Таня Рухчева и Диана Гиндева. След ден получих друг имейл, от който стана ясно, че ми пише Таня Рухчева, от екипа на Talent Acquisition, питайки ме кога е удобно да ми се обади. Отговорих й и на другия ден изключително учтиво бях информиран от нея по телефона за алтернативите, съобразно възрастта ми, а после ме попита с какви възможности разполагам за работно време, с оглед на факта, че все още съм ученик. Поговорихме си и по някои акценти от CV-то, с фокус на раздела с проекти. На следващия ден имах вече и имейл от ръководителя на програмата за подбор на таланти Диана Гиндева – University Relations at VMware (Talent Acquisition), която после ми се обади и проведохме информативен и много полезен, вярвам и за двете страни, разговор, относно стажантската програма, понеже въпреки наличието ми на трудов стаж от близо година и половина, всеки, дори студент или завършил вече университет, ако бъде одобрен след етапа на интервютата, започва първите 6 месеца като стажант в компанията. Направи ми отлично впечатление любезното и коректно отношение на телефонния ми събеседник, с който разговаряхме доста време по различни теми с професионална насоченост, включително и за информацията от резюмето, съдържаща се в двете категории за умения. Беше ми обяснено, че техническите интервюта са в две части и се провеждат едно след друго, а последното интервю е с мениджъри на проекти.

PC Mania: И какво се случи след това? Разкажи ни историята по-нататък в последователността, с която се разви?

Давид: След почивните дни получих имейл от Диана Гиндева с часовете, времетраенето на трите интервюта и имената на представителите на компанията, които ще ги провеждат, като датата бе след броени дни. Преди това трябваше да направя тест в HackerRank, решавайки няколко задачи. В интерес на истината, бях много приятно изненадан от динамиката на случващото се в рамките само на седмица, както и от прецизното и отговорно отношение на трите дами. Направих задачите, а за интервютата не съм се готвил специално. Първо, защото вече бях минал две, при стажа ми в “EnergoVia” и на първата ми работа в “A-triks”, та като цяло имах си известна представа какво представляват този вид интервюта. Второ, защото нямаше смисъл да гадая какво конкретно ще ме питат, за да наблегна на него чрез преговаряне. Трето, защото смятам, че или знаеш и можеш нещо или не, и при последната хипотеза колкото и да се стараеш, то за два-три дни със сигурност няма как да запълниш дефицитите в познанието или уменията си, затова вярвах, че съм в първата хипотеза – с трайните знания, тъй като вече бяха затвърдени чрез практиката. Четвърто, защото започнеш ли да се съмняваш в себе си, значи предварително си се предал и със сигурност няма как да успееш, и по мои наблюдения това важи за всяка една сфера на действие, а не само за работно интервю. Пето, защото съм от хората, които са честни, открити и искрени, затова бях сигурен, че не знам ли нещо, веднага ще призная тази истина директно, а и ми бе ясно, че едва ли някой очаква от един ученик да е изучил всичко от компютърните науки. И последно, но не по важност, защото съм на принципа на поета “пък… каквото сабя покаже, и честта, майко, юнашка!”. Или ако обобщя, служейки си с думите на моята любима баба, “каквото е писано, ще стане и където е текло, пак ще тече”.

PC Mania: Как избегна “подводните камъни” с въпросите за заплата?

Давид: Определено единственото ми по-сериозно притеснение в случая бе дали ще ме питат какво заплащане очаквам, защото на този въпрос нямах отговор – просто идея си нямах какво се очаква да отговори един 16-годишен ученик. За да съм сигурен дали ще има подобен въпрос, реших да питам мой бивш колега от Софтуерната академия на Телерик, Георги Каров, който бе студент в НБУ и по това време му изтичаше вече 6-месечният стаж във VMware. Той веднага ми отговори утвърдително и ми стана ясно, че над този въпрос най-дълго ще мисля в оставащите дни до техническите интервюта.

PC Mania: Разкажи ни сега повече и за самите входни интервюта?

Давид: 30 април дойде и моите интервюта започнаха в уречения в имейла час. Цитирам по памет, но мисля, че не греша – от 10 до 10.45 ч. бе първата част на техническите интервюта, проведена от Владимир Великов и Тихомир Матеев, а от 10.45 до 11.30 ч.- втората част, с Васил Чомаков и Станимир Пеев, като тогава не знаех, че в следващите 6 месеца точно той ще ми бъде ментор. И последната част, от 11.30 до 12 ч., бе интервюто с мениджърите Андрей Николов и Любомир Иванов, който всъщност щеше да ми е мениджър на проекта. Няма да е правилно да изпадам в конкретика относно естеството на интервютата, а и към днешна дата не помня всички въпроси, по които бях питан, но няма как да забравя със сигурност два- единият, на който се колебаех и дадох грешен отговор, та днес и от сън да ме събудите, няма начин да не дам веднага верен, точно защото по-мъдри от нас са казали, че “човек се учи от грешките си”, и другият, на който като отговорих бъдещите ми колеги ме попитаха дали съм сигурен, че съм на 16 г. и ходя на училище, тъй като въпросната материя се преподавала в трети курс на ФМИ. Казах, че съм го учил в Академията на Телерик, но никога не съм бил по-благодарен на Яшу от този паметен за мен миг, защото именно в Детската академия той по достъпен начин ни бе обяснил абстрактното понятие – чрез кебапчета и кюфтета, колкото и невероятно на някого да звучи. Изведнъж осъзнах каква солидна основа ми е дал и че разбирането на сложна материя не е до възраст и години, а до учителски подход.

PC Mania: Читателите с нетърпение очакват да споделиш дали и какво стана с най-трудния от всички въпроси за теб – този за заплащането?

Давид: В последното интервю с мениджърите, след обясненията на темата на проекта, по който ще работя, бях попитан за възнаграждението, което очаквам. Отговорих честно, казвайки, че мотивацията ми да кандидатствам за работа във VMware не е заплащането, а желанието ми да се уча и развивам професионално в сферата, в която компанията е един от световните лидери. Всъщност това бе последният въпрос, с който интервюто приключи.

PC Mania: И така ли се оказа изведнъж, че си нает от VMware, какво се случи?

Давид: По-късно бях уведомен, че съм преминал успешно интервютата и да очаквам да получа имейл с линк към системата, в която да се регистрирам и да попълня лични данни и информация от моето CV. Разбира се, малко е да се каже, че се зарадвах на новината, но честно казано по-видима емоцията бе при семейството ми. Умора при мен не е имало, нито съм се чувствал изтощен, а напрежението, в очакване на отговор, е било налично май най-вече при моята баба Дони, която направо се просълзи, щом разбра за получения положителен отговор.

Давид: Напрежението от неизвестното по-скоро дойде в следващите 3-4 месеци, в очакване дали държавният апарат ще разреши на един непълнолетен да работи на трудов договор. Службата по трудова медицина, Инспекция по труда и още знайни и незнайни органи трябваше да дадат своето съгласие, а аз междувременно навърших 17 г. Ходех регулярно да подписвам изискуемата от комисии и институции документация, носех и декларации от родителите ми, та постепенно цяла папка се напълни по моя казус при Павел Михайлов и Петя Танева (Centralised HR Services). Задължен съм им на тези хора за труда. На 9. август подписах договора и на 13-ти вече бе първият ми работен ден в компанията.

PC Mania: Как ти се стори в началото “фирмената” култура в офиса?

Давид: Като доста други и аз предубедено съм мислел, че в големите компании няма как да има задружност, сплотеност и индивидуално внимание, както е в малките фирми и стартъпи. Оказа се, че дълбоко съм грешал, защото още от първия ден менторът ми на проекта Станимир Пеев и мениджърът Любомир Иванов ме поканиха с тях на обяд, заедно с другите колеги, и това продължи до самия край на стажа. Изключително непринудено и дружелюбно отношение в приятелска среда. А когато си ангажиран с работа, времето неусетно минава и така стажът вече бе към своя край.

PC Mania: Може би ще разкажеш как е приключил стажантският ти проект? Със защита, състезание, презентация или нещо друго?

Давид: Проектът е “KATRIN” – Keyboard Assistance TRaversal and InspectioN. Тук е мястото да уточня, че в компанията има два вида състезания. За “Боратона” разбрах по-късно от Дончо Ангелов. А тогава за стажантската надпревара научих от Диана Гиндева, понеже преди това смятах, че с публична презентация се представя проектът, но не и че за него се гласува и после следва класиране. В случая „KATRIN“ спечели второто място сред стажантските проекти. В края на стажа мениджърът Любомир Иванов бе дал отличен отзив за мен и работата ми, а менторът Станимир Пеев дори препоръка бе написал, в полза на моята кандидатура, за продължаване на работа в компанията и след стажа, за което съм им много признателен.

PC Mania: Да не искаш да кажеш, Давид, че започнаха още интервюта?

Давид: За мен не е било неочаквано и имейлът от Диди Гиндева, с покана за ново интервю, не закъсня. В него се посочваше датата и отново начало и край на трите му части, както и кой ще ги проведе. По спомен мисля, че от 13:30 до 14:30 ч. бях интервюиран от Кирил Александров (Technical interview), от 14.30 до 16:00 ч. интервю имах с Деница Цветкова (Coding Task) и от 16:00 до 17:00 ч.- с мениджъра на екипа Борис Стоицов (Manager Interview), тоест работното интервю бе по-дълго от това за стажа и ми донесе истинската наслада от резултата, когато получих положителната вест, защото в рамките на 6 месеца, два пъти минах интервютата, след което два пъти съм подписвал трудов договор – първия път като стажант и втория път като пълноправен служител на компанията.

PC Mania: Какво ти донесоха, освен професионален успех, тези интервюта?

Давид: Най-голямата награда, смея да твърдя, бе за мен фактът, че си попаднах на точното място – прекрасен екип, ръководен от Борката, чудесни хора и отлични професионалисти, които приeмам като мое второ семейство, с което вече трета година “живея” в работна среда и се чувствам повече от добре. Пък както казва Мечо Пух “колкото повече, толкова повече”, така е и при мен – колкото повече години минават, толкова по-близки ми стават колегите. Радвам се, че и те са с моето мислене и нито веднъж не ме попитаха защо работя, като мога само да уча. Понеже да учиш и работиш, не значи, че си луд. Мечтите се сбъдват със знание и труд!… И накрая да се върна на въпроса какво си пожелавам- ако питате в личен аспект, то нека си остане тайна, а ако иде реч за по-общо пожелание, тогава ще заявя най-отговорно, че мечтая за времето, когато думите на младите хора ще отекват във всяка институция по света. За да бъдат чути.

PC Mania: Да благодарим на Давид Мавродиев за изчерпателните отговори на въпросите. А на всички наши читатели и негови фенове напомняме, че втората част на интервюто, в онлайн списанието за електронни и видео игри PC Mania, ще излезе на 27 септември, понеделник. Бъдете с нас и ни очаквайте отново и тогава!