Endzone – A World Apart

War. War never chang…

Опа, за малко да объркам играта, но вярвам – щом прочетете предисторията на Endzone – A World Apart, ще ми простите.
Видите ли, през 2021-а година глобална терористична организация с неясни цели започва масово да взривява атомните електроцентрали по света, в крайна сметка докарвайки ни до ядрена зима. Малцина късметлии обаче се скриват навреме в подземни убежища, наречени „Endzones”, оборудвани с всичко нужно в тях да се оцелява с векове. Няколкостотин години по-късно наследниците им излизат на повърхността с цел да заселят отново земята. Посреща ги пустош, мутирали животни и някак си оцеляла, но върнала се доста назад цивилизация. Звучи ли ви познато?

Огромната разлика тук е че Endzone не е RPG, а city management стратегия, опитваща се да копира най-доброто в жанра, къде успешно, къде – не.

Хляб и зрелища

В началото на всяко ниво започвате с шепа оцелели, малко ресурси и централна сграда, от която да командвате своите подчинени. Първоначално трябва да се погрижите за основните неща – храна, вода, дървесина и строителен ресурс. За всяка от тези дейности трябва да назначите един или повече от вашите оцелели на дадената професия. Ако направите сграда за риболов например, в нея можете да сложите до четирима рибари – не е нужно да запълвате всички позиции, но колкото повече хора работят в дадена сграда, толкова по-бързо тя ще ви носи нужните ресурси.

След като осигурите най-нужното, трябва да се погрижите всеки от жителите на вашата пост-апокалиптична утопия да е оборудван с инструменти и някакво защитно облекло, което да го пази от радиацията. За целта обаче имате нужда от нови сгради и по-специализиани ресурси като пластмаса, метал или въглища. За да ги добиете пък ви трябват още сгради и работници.

Тези от вас които са играли Banished, Kingdoms Reborn или пък Frostpunk (особено последната) бързо ще се почувстват в свои води – осигурете санитарният минимум от храна и вода, а после бавно и славно градете своето бъдеще на тези основи.

Като говорим за бъдеще, подчинените ви обожават секса и се множат като зайци, така че внимавайте – в един момент може да се окаже, че във владенията ви има много повече деца, отколкото можете да изхраните, а докато се превърнат във възрастни и започнат да работят ще мине доста време. Обратното също е валидно – отлагайте създаването на ново поколение прекалено дълго и в един момент ще се окаже, че управлявате шепа старци, които всеки момент ще умрат и вече не могат да имат деца.

Има няколко начина да контролирате прираста на населението, като най-ефективно е да внимавате каква част от хората ви имат собствено жилище, защото бездомните не се размножават.

Липсата на дом обаче, както и гладът, жаждата и други неприятни емоции, свалят морала на вашите подчинени, а колкото е по-нисък, толкова по-бавно и неефективно работят. За да го повишите, осигурете им нужното, направете градът си по-красив и защитен, и им дайте достъп до благини като алкохол, музика и цигари с джойнт (сериозно, последното е може би най-скъпият ресурс в играта).

Звучи ли ви лесно? Трябва да жонглирате с цялата тази поточна линия и несекващи нужди, докато се борите с климатични проблеми, радиация, епидемии и нападения от алчните raiders, които ще ви нападат педиодично.

По малко оттук, по малко оттам

В Endzone няма нищо наистина ново, но пък свободно са взети доста елементи от други игри – контролът на работната ръка и ресурсите от Banished, различните управленски решения и таблица с научни рисърчи от Frostpunk, и чрез така наречените екпедиции – мениджмънта на инвентар и риск/печалба от This War of Mine.

Например, ако решите, че нямате полза от тях, можете да изгоните всички старци или деца от своите владения – така те няма да ползват ресурси, но това решение ще срине моралът на близките им. Можете и да забраните почивките за храна и вода, което ще повиши ефективността на всичките ви сгради, но може да доведе до смъртта на прегладнелите и ожаднели работници.

Подобно на Banished пък, различните земеделски култури и животни които можете да отглеждате, се нуждаят от различно количество време да дадат плод, като тези които зреят или се угояват по-бързо, обикновенно дават по-малко храна. Разбира се, има един-два вида посеви, които не се балансирани и дават много храна бързо, но няма да ви издавам кои са.

На всяка карта има и определен брой точки на интерес – останки от атомна електроцентрала, военна база, болница и т.н, до които можете да изпращате мисии. За да е успешна мисията обаче, трябва да пратите достатъчно на брой, правилно екипирани и специализирани в различни професии колонисти, иначе рискувате да ги изгубите или да не успеят да намерят достатъчно плячка. До болницата, да речем, трябва да пратите поне един медик и един учен, което значи, че трябва да имате такива и да сте готови да ги рискувате. Наградите от изследването на тези точки варират – от шепа основни ресурси до откриване на нови технологии, чертежи за нови сгради или семена за някоя земеделска култура, които не сте притежавали.

Тук е моментът да спомена, че макар и тези взаимствани от Frostpunk и This War of Mine елементи да са интересни, те не са имплементирани достатъчно добре. Управленските едикти, които можете да издавате, в голямата си част са безполезни, а веднъж посетите ли дадена локация на картите, ще знаете какво ви очаква там при всяко следващо преиграване.

Трудно е да бъдеш…кмет?

Мениджмънта на множеството ресурси, професии и нужди в играта може да доведе до лудост по-неопитния в жанра играч.

Да речем – трябват ви специализирани ресурси. Първо си строите Scrapyard, в който работници да събират останки от разрушените сгради наоколо. После ви трябват няколко Recyclers, в които други работници да сортират метал, плат и пластмаса. Всички тези работници е добре да се обучат поне малко, за която цел си строите училище. Всеки от тях има нужда от поне някакво защитно облекло и инструменти, за които ви трябват отделни работилници, и всички те трябва да ядат и пият вода – за чиито набавяне пък ви трябват още работници. Отнема известно време, докато човек се научи как най-ефективо да започне играта, за да има шанс в по-късни етапи. Свикнете ли обаче с основното, оттук нататък всичко се повтаря отново и отново, и това е един от главните минуси на играта.

С цел да разнообразят малко геймплея, разработчиците от Gentlymad Studios са добавили странични мисии, които могат да доведат до различни резултати. В една например, медиците ми казват че са на прага на медицинско откритие и им трябва еди-какво-си количество лекарства, произведени за еди-какво-си време. Първият път, когато получих тази мисия и се справих, медиците ми без да искат създадоха нов вирус, който изби немалка част от популацията.

В друго преиграване отново получих същата мисия, и отново успях да я изпълня – този път като награда получих дори повече лекарства и временно повишен морал на всичките си граждани.

Имайте предвид че дори да сте научили основното, или да сте ветерани в жанра, играта понякога може да ви изненада неприятно – няколко поредни сезона суша, последвани от тежки киселинни дъждове и пясъчни бури, една-две атаки от райдърите и дори старателно подготвената ви инфраструктура може да рухне.

Като говорим за атаките, тази част от играта можеше да види малко повече любов от авторите на играта – за момента можете или да платите определено количество ресурси, за да ви оставят на мира, или да се защитавате. В играта обаче има само две защитни сгради – аларма и защитна кула. Освен това, можете да решите дали бойците на защитната кула да ползват бойни или халосни патрони за защита, но честно казано полза от вторите просто не видях – може би е просто морално решение за по-миролюбивите геймъри (има ли изобщо такива?).

Not great, not terrible

Нека започна с това, че играта е красива, поне ако я подкарате на High настройки. Често градоустройствените стратегии са доста компромисни откъм графика, та детайлните сгради и ефекти в Endzone заслужават похвала. Ако приближите достатъчно камерата ще видите дори дребни елементи като кръпки по дрехите и къси рога по главите на мутиралите зайци. Не мога да кажа същото обаче за стилистиката – абсолютно всички сгради изглеждат като извадени от произволно ромско гето, и докато това е донякъде обяснимо със сетинга на играта, е трудно да ги различите една от друга. В контраст с графиката, музиката е досаден микс от електронно и фолк мотиви, който омръзва след точно едно прослушване, и докарва силно желание да спреш звука на третия час.

Откъм геймплей, макар и доволно да е копирано от най-доброто в жанра, нещо липсва в имплементацията на всяка от тези системи. Липсва страхът дали прекалено много родилки няма да починат по време на раждане от Banished, няма го моментът в който даден ресурс по картата може наистина да се изчерпи. Няма го ограничението с ефективността на сградите – макар че една болница, според описанието, може да поеме до 50 пациенти максимум, аз успявах да излекувам по над 300 пациенти по време на епидемия.

Има и сериозен дисбаланс относно ефективността и „стойноста“ на дадени ресурси – спокойно може да минете и само с най-скапаните инструменти и защитна екипировка, ползвайки по-сложните такива само когато са изрично нужни за някоя мисия. Радиацията, която би трябвало да е една от най-сериозните заплахи в играта, е лесна за овладяване. Има сериозен дисбаланс при дадени ресурси – лекарствата например, напук на всякаква пост-апокалиптична логика, са най-лесният и евтин за набавяне ресурс. В играта има и търговия, но тя е крайно неефективна – търговците идват рядко, имат ограничен лист от стоки които продават и купуват, и търгуват в много малки количества.

А това което е най-неприятно – играта бързо става досадна. Успеете ли веднъж да стигнете до края на една мисия, вече сте видели абсолютно всичко в играта. Няма вариации, дори разликите между няколкото налични сценария са минимални.

Финална оценка

Не мога наистина да я препоръчам дори на hardcore феновете на жанра, освен ако не я закупите с голяма отстъпка по време на някоя разпродажба. Има своите добри моменти, но можеше да е изпълнена и доста по-добре.

Въпреки минусите си, Endzone е приятна игра – може да ви забавлява за известно време, и е възможно да ви се прииска да се върнете към нея след седмица или месец. Ако беше излязла преди две години, когато имаше глад за подобни игри, бих й дал доста по-висока оценка, но в момента има и много налични заглавия в жанра, и много в early access, които чакам скоро да станат напълно достъпни.