by Стефан Червенков
Навремето хората и гигантите живеели почти в мир. Може би някоя битка тук, някое предателство – там, но нищо драстично. До момента, в който луд учен открил че костите на гигантите погълнати от човек могат да го дарят със свръхсили, може би дори с безсмъртие.
Настъпила война продължила с векове, и когато и последният гигант паднал покосен, хората се оказали господари на безжизнен и опостушен свят пълен с чудовища които преди това гигантите възпирали. Не само това, но след като поколения наред най-силните и умелите човеци поглъщали костите на гиганти, наследниците им се раждали деформирани, носещи както странни сили, така и ужасяващи мутации.
В това създадено от един-единствен човек тактическо RPG, вие поемате ролята на Уртук (за щастие, можете да му смените името) – смел войн станал жертва на нечовешки експеримент засилващ мутацията в организма му. В пролога на играта, който служи и за да научите основните правила на бойната система, вие заедно с двама ваши приятели трябва да избягате от подземията в които сте пленник. В последствие – да намерите лек за състоянието си, което се влошава с течение на времето. Трябва само да преровите, ами, целият свят за него.
Bad medicine
В началото на играта избирате какъв клас да бъде главният ви герой и още двама бойци от общо десет налични класа – имайте предвид че това обаче е условно. В течение на играта ще намерите начини да присъедините към групата си почти всяко създание, което в крайна сметка води до близо 40 игрови класа – някой доста сходни с други, други пък уникални с уменията и геймплея до които водят. Изборът обаче на това какъв клас да бъде Уртук е важен – първо защото заради специалната му мутация през определени интервали от време той ще придобива нови способности, и второ защото умре ли, играта свършва за вас.
Когато говорим за умиране, тук нещата са малко по-леки отколкото в игри като Battle Brothers (асоциациите с нея са неизбежни). Когато животът на даден герой стане 0 в битка, той изчезва от бойното поле, но не умира веднага а придобива статуса „Нараняване“. Имате няколко дни в които да го излекувате, при което отново се връща към нормалното. Не го ли излекувате обаче, или бъде ли ранен отново преди старата рана да е излекувана, даденият герой изчезва перманентно от групата ви (и ако е вашият главен – губите играта).
Тъй като всички живи същества във вселената на Desolation са малко или много мутанти, това да отглеждате в тях мутации които им дават специални сили е част от нормалното развитие. Да речем – искате героят ви да има умението Feast което му възвръща % от здравето всеки ход след като бъде убит противник. Няма проблеми – просто намерете звяр или блатник (две от расите в играта) който има това умение, убийте го и се надявайте мутиралия орган който му е давал умението да бъде част от плячката. После просто трябва да пришиете този орган към вашето човече…
Разнообразието от органи (наречени мутатори) е огромно, а освен това могат да се комбинират. Например Bleeding Criticals ще накара противниците ви да кървят при всеки критичен удар за повече щети. Добавете към него Blood Drinker и течащата кръв на противника ще лекува тази от единиците ви, която го ранява. Друга интересна страна е че след като използвате даден мутатор за достатъчен брой битки, ви се дава възможността героят който го ползва да го абсорбира, придобивайки идващото с него умение завинаги а не само докато го има екипиран в инвентара. И за да приключим темата с мутациите – всеки мутатор има ниво, което може да бъде вдигнато с комбинация на два еднакви. Колкото е по-високо нивото на мутацията, толкова по-голям бонус ви дава, и толкова по-малък минус ако има такъв (голяма част от мутациите в ниските си нива свалят количеството health points на единицата).
Когато говорим за traits, всяка единица си има и скрити такива, които могат да бъдат отключени при определени условия. Patient примерно ви дава гарантиран критичен удар след като сте пасували за един ход, а за да го отключите трябва три пъти поред да стоите неподвижни за ход, преди да атакувате (не е нужно да е в рамките на една битка). Poison resistance ви прави резистентни към отрова, и за да го имате даденият боец трябва шест пъти да е бил тровен в два поредни хода. Тук броят на възможните трейтове отново е огромен, а това да разберете кой как се отключва и кои са най-полезни е част от удоволствието в играта.
Разбира се, като във всяко RPG вашите бойци също така могат да екипират и различни брони и оръжия, както и да разпределяте бонус точки към статовете им при вдигане на ниво.
Като говорим за битки
Именно те са главното и най-забавно в играта. При всяка от тях можете да разположите максимум шестима ваши бойци на съставено от шестоъгълници бойно поле, изправайки се срещу определено количество врагове. По бойното поле има различни препятствия и капани, които могат да се използват тактически – например да накарате огромната група противници да мине през тесен коридор между скали, за да се биете с тях един по един. Или да блъснете противник в стената зад него, зашеметявайки го и карайки го да пропусне ход. Или пък да го метнете в яма със шипове, убивайки го мигновенно. Тактическите възможности са много и правилното им ползване позволява да надделявате над много по многобройни врагове, но внимавайте – компютъра също ще се опитва да използва тези номера срещу вас. Друго което е от значение, е височината на дадено поле. Ако атакувате противник който е по-ниско от вас, ще му нанасяте бонус щети. Обратното, ако сте по-ниско той получава бонус срещу вас.
Правилното позициониране е важно и за други цели. Ако заклещите противник между две ваши единици например, всеки удар по него ще бъде автоматичен критикъл за 150% щети. Далекобойните ви единици пък стрелят по различна парабола според зависи какво оръжие ползват, така че ако между тях и целта има прекалено много препятствия те може да пропуснат, или дори по-лошо, да уцелят съотборник.
Всяка от единиците ви, според зависи какъв клас е и кое ниво, освен нормален удар ще има и по няколко специални умения. Guardian например, може както да пази околните съотборници със своят щит, така и да го използва за да избута противник две полета назад (което е много ефективно ако зад противника има яма с лава, да речем). Javeliner може да копае дупки или да издига възвишения, което ви помага да контролирате бойното поле във ваша полза. Blood Knight може да се засили към противника, нанасяйки му по-високи щети, или да използва унищожителният удар Mansplitеr който често убива враговете от раз. За да използвате което и да е умение обаче, единицата ви трябва да не е изхабила своята stamina, което е показател за действията които може да извърши за ход (независимо контролирани от вас или автоматични). В лявата част на екрана ще видите портретите на вашите единици, показващи последователността на ходовете.
Освен битки, играта има и карта по която избирате къде да отидете и какви мисии да поемете, но честно казано тази част от играта не е особено развита и малко куца откъм изпълнение. Някак си ще простим този грях на създателят и обаче, защото битките са наистина много, много готини.
Графика и звук
Като стил на рисунъка, Urtuk доста наподобява Darkest Dungeon – фигурите са деформирани и покрити с тумори и рани, движенията им гротескни, броните и оръжията сякаш са сглобени от подръчни материали (което върви с постапокалиптичния сетинг), а кръв и черва се леят на килограм.
Особено силно впечатление обаче прави музиката – саундтракът е епичен, изпълнен със симфонични опуси и дори хорове, с класи над това което бих очаквал от игра правена от един единствен човек. Малък минус е че според мен David Kaleta доста е взаимствал, да не казвам – преписвал, от музиката в WoW. Но какво пък, тя е яка.
Финална оценка
За краткото време от излизането на Urtuk – The Desolation прекарах десетки часове избивайки върколаци, зверове, прегърбените дребни Forsaken и високите и мистериозни Valdors. Опитвайки се да накарам секретните босове да се появят, за да ги победя и кой знае – може би да ги убедя да се присъединят към мен. Създавайки перфектният боец Berserker само за да позволя да го ухапе вампир, и в последствие да го направя дори по-силен щом получи и вампирски способности. Останал само с полу-мъртъв Guardian да убивам десетина противника, използвайки максимално тактическите предимства на позицията си.
Да, препоръчвам я силно. Urtuk:The Desolation не е перфектна игра, има своите минуси и колкото и да е талантлив като гейм девелопър, сам човек не може да направи безкрайно много, но…
Ако големите фирми влагаха толкова страст и внимание към детайла, толкова разнообразие в геймплея и развитието на героите, то RPG-тата които играем щяха да са на съвсем друго ниво. С други думи – пробвайте я, няма да съжалявате.