Deus Ex: Mankind Divided | Преди 5 години

[game_info]

Преди N години е рубрика, с която ще се опитаме да попълним пробойните в огромния архив от ревюирани заглавия на PC Mania.

………………………………………………………..

Не годината не е 2077…, но също така не е и 2021, тя е 2029 и разделението на обществото е актуално, както през която и да е година… Но ние разполагаме с Адам Дженсън който е отново тук, за да спаси човечеството в Deus Ex: Mankind Divided. В тези бурни за cyberpunk жанра времена, ще ви припомня една игра, която за мен, все още си остава най-добрата в този жанр (въпреки излязлата наскоро „Cyberpunk 2077“.)

 Както вече знаем от Human Revolution, Адам е въвлечен във война за власт и пари („I never asked for this“), губейки любовта, губейки значителна част от своето тяло, но за сметка на това печелейки най-добрите модификации. Да, може да се каже, че той е по-голям „bad ass“ от колкото преди и няма какво да губи. Затова се е заел да изчисти улиците на Прага от гадните терористи, дето се мислят за по-голяма работа от него.

От къде и до къде?

Действието в Mankind Divided започва две години след края на Human Revolution. „Sarif Industries“ е фалирала и агент Дженсън започва работа за Интерпол, като основната му задача е преследване на „augmented“ терористи. Основният акцент в поредицата е разделението на хората на такива със и без модификации, като в Mankind Divided нещата са излезли извън контрол. По улиците се разхождат аугментирани полухора, полицията е навсякъде, непрекъснато се провеждат масови проверки за самоличност, с които (с досада) ще се сблъскваме често. Самата обстановка ни оставя с редица въпросителни и ни кара да се питаме дали сме на правилната страна или не. Освен преследването на терористи, историята ще ни изпрати и по петите на Илюминатите, също така играта отделя внимание и на личната история на Дженсън, който се впуска в търсене на мистериозен предмет заключил подобренията в тялото му, за които разбираме в хода на играта. За мен историята е все така напрегната и хора любители на мистерията и инспекторската визия ще останат доволни.

Новото жълто

Основно впечатление в началото прави атмосферата, която е наистина освежена. Жълтият цвят на Human Revolution, от който ни боляха очите, е вече в историята. Няма я и мрачната обстановка, като част от действията се развиват и през деня, под слънчеви лъчи. Общо взето графиката е зашеметяваща, детайлите са изпипани доста добре и на моменти просто имаш нужда да спреш и да се насладиш на гледката. Обаче, звукът и лицевите анимации между които има значително разминаване, са едни от големите минуси, които развалят донякъде удоволствието от играта и ще ви оставят без думи, питайки се какво точно каза Милър и защо устата му просто се движеше хаотично. Емоцията на персонажите също остава неразбрана за мен, някак роботизирана, предполагам отново дължаща се на звука и анимацията. Може и това да е желан ефект, но като цяло Адам е вече по-безчувствен и по-хладнокръвен отпреди, което лично на мен не ми допадна.

Старото ново?

В Mankind Divided отново е възможно да изберем да играем стелт или да избиваме всичко на пътя ни, като този път разполагаме със значително разнообразие от опции, какъвто и игрови стил да изберем. Изборът на стил на игра е основен акцент през по-голяма част от времето, като още в самото начало на играта, преди първият скок на Адам от хеликоптера, Милър ни пита какъв арсенал ще изберем. Няколко кратки мисии и идва моментът, в които ще започнем да избираме кои модификации да използваме и кои да изключим напълно. Избори от този сорт са основна геймплейна механика в играта. След взривяването на гарата, при пристигането ни в Прага, в системата на Дженсън се появява повреда, която в последствие се оказва, че е отключила скрити подобрения, които не са никак малко.

През цялото време, докато играех за първи път Mankind Divided си мислех, че тези избори на аугментации са, за да оформят стилът ми на игра. Но след като заредих new game + разбрах истината, а тя е – да накарат хората да преиграват отново и отново с други подобрения и с различен начин на минаване на дадено ниво. Да си призная, не успях да играя само в изцяло един стил. Където и да се промъквах все ме хващаха, а пък ако имах желанието да убия всички в дадена мисия, впускайки се в брутално меле от куршуми и гранати, то тогава пък все не ми достигаха я патрони я аптечки…

Интересна е и опцията за контрол на вербалната комуникация, като този път имаме възможността да сме по-дръзки в искането на отговори или да бъдем по любезни, което в повечето случай върши по-добра работа. Както споменах, Mankind Divided ни предоставя немалко възможности за избор, но промените които настъпват впоследствие не са кой знае колко драстични и ако не внимавате в историята на играта, навярно няма да ги забележите.

Едно от „старите умения“ е хакването, което е доста преработено и доста зарибяващо на моменти, като те кара да пробваш отново и отново, любопитен да разбереш какво се крие зад тази или онази врата, дали оръжие, “praxis points” или нещо друго…. Към умението да разбиваме врати, охранителни системи, камери и т.н е добавено и отдалеченото хакване, което при стелт режим на игра е доста полезно, но не само.

Общо взето, всичко общо е взето.

Да, Deus Ex: Mankind Divided е продължение, да нова е (вече на почти 5 години, но все пак), но ако преди това изиграете Human Revolution, най-вероятно няма да усетите значителна разлика. Играта е подобрена, но не бих казал с нещо значително ново. И двата стила в един момент от играта се оказват леко скучни и ще почувствате необходимост да ги съчетавате. Финалът също е някак си никакъв. Останах с доста въпросителни, но я нямаше и тръпката да ги разбера на всяка цена, сякаш и на Дженсън не му се занимаваше да ги търси… Като цяло играта е добра, вярно е, че има своите проблеми, като за феновете на жанра я препоръчвам да се играе веднага след превъртане на Human Revolution! В днешни дни и двете игри вече са изчистени от бъгове и можем да им се насладим максимално. Аз лично очаквам продължение и се надявам и вярвам, че то ще е още по-добро, но бъдещето е неясно и мистерията е винаги актуална. 🙂