Соник: Филмът

Отдавна не беше излизал добър филм по видеоигра. Миналата година излезе Детектив Пикачу, който беше твърде странен, по-миналата се появи рибуута на Tomb Rider, който просто копираше историята на играта от 2013 г., а още по-рано излезе Assassin’s Creed, който беше едно голямо meh. Последният по-интересен филм по игра беше Warcraft отпреди четири години, който изненадващо не пожъна кой-знае какъв успех (поне извън Китай). Но пък филмите по игри винаги са били особено рискови. Което ни отвежда до настоящото заглавие – Соник: Филмът.

Соник: Филмът представлява едно дълбоко разглеждане на сериозни житейски и социални проблеми, като противопоставянето на големия град срещу провинцията, свръхправомощията на развилнели се безнадзорни държавни структури и трезв поглед над психологическото въздействие на самотата и изолацията… не, шегувам се – това е детски филм. Соник е забавен и сладурест и се старае да не обиди никого – стопроцентов детски филм. Имайте това предвид, когато се насочите към киносалона – той вероятно ще е пълен с деца. Аз лично бях сам възрастен геймър, обграден  от едната си страна от самотна майка, обясняваща действието на сина си и отваряща пликове с бонбони и от другата от сумтящ (към края на прожекцията – хъркащ) баща, който играеше някаква мобилна игра на телефона си. Човек, геймърите наистина сме най-репресираното малцинство…

Признавам, че не съм запознат с историята на Соник игрите

– знам само, че бяга бързо и събира пръстени. За щастие, това се оказа напълно достатъчно, защото филмът не очаква нещо повече от зрителя – предисторията е разказана буквално за около една минута, след което се пренасяме в нашия свят и филмовият Соник заживява свой живот. Намерено е приложение и на пръстените, които доколкото ми е известно са просто гейм-механика в игрите – тук те служат като портали към различни светове, един от които е нашият, и Соник се озовава в него.

Персонажът е направен много добре – успява да предаде разбираемо различни емоции и най-важното – успява да ни накара да ни пука за него. Естествено, трябва да споменем огромната драма, която се разигра около Соник, след като беше показан първия трейлър на филма – първоначално, Соник изглеждаше… различно. Авторите бяха опитали да го направят по-реалистичен, или нещо такова, но крайният резултат се беше получил ужасно, не може да има две мнения по въпроса. В следствие на това, феновете на Соник почти се вдигнаха на бунт срещу Paramount и за огромна изненада на всички – вероятно и на самите фенове – студиото реши да се вслуша в тях! Представяте ли си, чудо на чудесата, корпорация да слуша хората, от които получава пари? Филмът беше отложен, в разработката му бяха налети още пет милиона долара, но тази промяна спаси заглавието – новият външен вид на Соник е много по-близък до този в игрите и поне аз не мога да кажа нищо негативно за него.

Та Соник се озовава в нашия свят и започва да си взаимодейства с него – само той е анимационен, всички останали персонажи са хора. Негов най-добър приятел е Майк Уазовски, пардон Лана и Лили Уашовски, пардон – Том Уашовски, изигран от Джеймс Марсдън. Двамата се забъркват в най-различни каши – първоначално можете да се запитате за какво Соник има нужда от Том, тъй като силите, с които разполага, са впечатляващи – бързината, разбира се, но тя е представена и като възможност да забавя времето когато и където си поиска. С течение на времето обаче става ясно, че пътешествието на Соник е именно към приятелството, което е и голямото послание на лентата.

Джим Кери, в ролята на Доктор Роботник,

прави една от най-щурите си роли от може би Маската насам. Просто персонажът му дава възможност да се развихри. Роботник е почти комично зъл – със Соник, с подчинените си, с всички около него. По принцип бих възроптал срещу нещо такова, питайки каква е дълбоката мотивация на героя, но в този филм? Не, идеален е. В тази връзка, опитайте се да гледате филма субтитриран, а не дублиран – дублажът не е зле, но Кери в оригинал е на друго ниво. А и така потенциално ще избегнете тълпите от деца, за които споменах по-рано.

Визуално, филмът е направен отлично – специалните ефекти са супер, без да дразнят и да се набиват на очи, а в някои по-драматични сцени успяват доста добре да подкрепят напрегнатата атмосфера.

Що се отнася до съдържанието – то също е направено добре, но си спомнете какво казах в началото: това е филм за деца. Не очаквайте твърде софистицирани шеги или заплетени интриги – все пак, малките трябва да разбират какво се случва на екрана. Историята се върти около малък брой персонажи и се разиграва на малък брой локации, което я прави стегната и праволинейна, без излишни отклонения. Разбира се, има някои странности, някои сцени са се получили малко плоски, някои шеги не се получават, но като цяло сценаристите знаят какво искат да разкажат и какво искат да внушат и го правят директно, без да се разсейват, а това е ценно умение.

Филмът завършва с подчертана заявка за продължение,

така че ако се окаже успешен (а първоначалната информация за приходите от откриващия уикенд сочи това), със сигурност след време ще получим втора порция от приключенията на синия таралеж.

В заключение, Соник: Филмът не е заглавие за хадкор геймъри, но и не се опитва да бъде – без да разчита на носталгия, лентата се старае да стои на собствените си крака. Съмнявам се, че ще се заливате от смях, ако сте над дванадесетгодишна възраст, но времето, прекарано в попиване на историята, ще мине приятно. А в крайна сметка, какво повече можем да искаме от един филм?

Автор: Terwell