Битката за Балканите – Ерата на Калоян

Наскоро ви разказахме за “Битката за Балканите – Ерата на Калоян“, нова настолна игра от сдружение “Българска история”, в която играчите ще влязат в ролята на владетели на пет могъщи държави – включително България, разбира се – борещи се за надмощие в началото на тринадесети век. Играта се разработва от Ал Торо, небезизвестен гейм-дизайнер и автор на книги-игри – ние направихме едно кратко интервю с Ал, което можете да гледате, ако желаете.

Явно работата по проекта за игра се е развил много бързо, защото тя е почти при нас – очаква се да излезе в началото на декември. За да прецените дали е за вас, решихме да направим кратко превю – имайте предвид, че нямаме при себе си прототип или нещо такова, а само правилата, но за настолни игри това често е достатъчно.

Правилата започват с кратко въведение

в историята и представяне на петте игрални нации – България, Латинската империя, Никея, Епир и Венеция. Целта на играта е или да достигнете до определен брой точки “влияние”, или да унищожите враговете си.

Компонентите в играта са няколко тестета карти, както и комплект от маркери, индивидуални за всяка фракция. Всички компоненти са картонени – не се използват пластмасови или дървени фигурки за армиите например. Това е разбираемо предвид обстоятелството, че авторите със сигурност са искали цената на играта да остане разумно ниска, а всякакви по-нестандартни елементи без съмнение щяха да я оскъпят. Предполагам, че ако се зарибите, можете да използвате други фигурки на мястото на войските.

Любопитното е, че играта всъщност има два набора правила –

едни за начинаещи играчи и едни за опитни такива. Предвид много широката аудитория, до която искат да достигнат от “Българска история” – а, трябва да го признаем, повечето хора не са геймъри – това е разумен ход. Когато има разлики между двата режима, стандартните правила са отбелязани със зелено в книжката, а тези за напреднали – в червено: съответно, ако играете първия режим, игнорирате оцветените правила за втория и обратното.

Играта се играе върху карта на Балканския полуостров, както и част от Мала Азия, разделена на различни територии. Тези територии се контролират от някоя от петте фракции или са независими. В долния ляв ъгъл на картата има нещо като календар, отбелязващ четирите сезона на годината. Всеки сезон без зимата е един ход за играчите, а цялата година е един рунд. Всеки рунд е разделен на три фази – Планиране, Изпълнение на заповеди и Разбор, като основното действие става във втората. В нея, играчите изпълняват различни действия, като местене по картата наемане на нови армии, или купуване на ъпгрейди (само във версията за напреднали).

Книжката е изпълнена с примери

за това как работи всяка механика, така че ако имате поне малко опит с настолните игри извън неща като Dixit ще се оправите лесно, поне с версията за начинаещи. По-опитните от вас ще забележат, че играта има ясно изразена прилика с една друга настолна джитка – Игра на Тронове от Fantasy Flight Games, която дори я има преведена на български. Самият Ал Торо не отрича наличието на някои общи механики, но смята, че финалното усещане ще е доста различно. Силата на играта изглежда ще е в тестетата с карти, част от които са общи, а други са конкретно на даден играч.

Принципно Игра на Тронове е отказала не един и двама души от хобито на настолните игри с тежестта си – много хора, които изобщо не са геймъри, но са фенове на сериала или книгите я виждат на рафта в някоя книжарница, купуват си я и изпадат в шок от дългата 30+ страници книжка с правилата. Надявам се това да е избегнато тук с правилата за начинаещи. Поражда леки опасения и фактът, че играта е тествана само в затворени групи – с цел играта да остане тайна максимално дълго и да бъде изненада. Обикновено големи настолни игри се тестват с години от максимален брой различни хора, които биха могли да намерят различни счупени механизми, но в случая разбирам и позицията на “Българска история” – те не са в бизнеса с правене на настолни игри, това е страничен проект, чрез който да популяризират темата.

Ще очакваме с нетърпение своето копие в близките седмици, а след това ще можем да кажем дали Калоян е велик владетел, или най-великия владетел.

Автор: Terwell