by PC Mania
След като Konami дръпнаха шалтера на Silent Hills, геймърската общност беше любопитна накъде ще насочи гения си Хидео Коджима. След доста чакане научихме името на проекта – Death Stranding. И сега, след още повече време, играта е най-накрая в ръцете ни, макар и само за PS4 на този етап. Има ли нещо общо с хорър жанра, към който се беше насочил Коджима? Струваше ли си чакането? Нека караме нещата поред.
За какво всъщност става въпрос?
Death Stranding безспорно търси оригиналност в сюжета. От една страна, действието се развива в постапокалиптичен свят, но този път краят на света не е в следствие на ядрена война, нито зомби апокалипсис, нито извънземна инвазия. Причината е мистериозно събитие, наречено “Death Stranding” – поредица експлозии навред по цялото земно кълбо, след които земният свят се оказва свързан със света на мъртвите. Тази връзка има тежки последствия за нашия свят.
Двата свята се свързват посредством трети свят, наречен “The Beach” (всеки да си го превежда както желае). От него в нашия свят попадат невидими (за нас) същества, наречени “Beached Things” (BT). Освен това, ако някой попадне в техните лапи, много бързо започва да се превръща в едно от тях. Това е може би най-големият ужас на хората от света на Death Stranding, защото в своите последни мигове всеки смъртно ранен търси начин всячески да сложи край на живота си. Въпреки това, труповете представляват опасност, защото умрелите или умиращите навлизат в състояние на некролиза, при което започват да се разлагат в черна гъста теченост, а крайният резултат е привличане на интереса на BT-та и мощна експлозия, която се получава всеки път, когато тези два свята влязат в контакт. Тези експлозии са известни като Voidouts. Всичко това ще ви връхлети още в началото на играта (макар и не буквално в самото ѝ начало).
Освен тези същества, феномена Death Stranding е донесъл в нашия свят и т.нар. “Chiralium” – форма на материя, която до този момент е съществувала само в другия свят. Тя оказва основно негативни ефекти върху хората, като прекия контакт води до желание за самоубийство. Освен това оказва ефект и върху околната среда, наречен “Timefall”. Този ефект представлява дъжд, който кара всичко до което се докосне да остарява бързо. Това довежда до унищожението на цели екосистеми от флора и фауна, до ерозията на цели градове и загиването на цели държави, в това число и могъщите Съединени американски щати, където всъщност се развива действието. Оцелелите хора се събират в т.нар. “knot cities”, в които търсят убежище от масовото унищожение. Тези градове обаче не са свързани помежду си и именно тук се проявява един от положителните ефекти на Chiralium-а: чрез него може да се изгради система за далекосъобщения, която да възстанови връзката между отделните градове.
Това е светът на главния герой
Той се казва Сам Бриджес и е разносвач. Разносвачите в света на Death Stranding са единствената връзка между изолиралите се градове и изпълняват най-разнообразни задачи, свързани с прекосяване на враждебната пустош.
Ако трябва да си послужа с по-конвенционални термини, за да опиша играта геймплейно, това ще е story-driven екшън-приключение от трето лице, с много силен сървайвъл елемент, което се развива в един напълно отворен свят. Свят, който е моделиран със зашеметяващи мащаби и впечатляваща детайлност, но за тях малко по-нататък. Сървайвъл елемента в случая не се изразява толкова в ресурси, които са кът, колкото в преценката, която трябва да имате за множество различни показатели във всеки един момент, когато сте на път. Комбинацията от всички тях дава неповторимото усещане от борба за оцеляване, каквато не бях срещал до този момент в друга игра. Тук не става въпрос само за поддръжката на вашето здраве, издръжливост или други характеристики, които сме виждали в не едно и две заглавия, а за способността на главния герой да носи товар. Истински товар, с истински пропорции, чието тегло указва влияние на главния герой и той непрекъснато трябва да балансира, търсейки центъра на тежестта, употребявайки силите си по най-разумния възможен начин и в крайна сметка – изпълнявайки възложените задачи.
Силите на Сам обаче не са безкрайни. Ако вие се движите твърде дълго или сте пренатоварени твърде много – често ще трябва да спирате за почивка. С това трябва да внимавате адски много, тъй като никога не знаете кога ще се озовете сред врагове, а играта далеч не насърчава агресивни действия от ваша страна. Да, вие все пак можете да използвате различни способи за близък бой или огнестрелни оръжия, но е желателно да ги прилагате с цел да забавите или възпрепятствате противниците, докато се измъкнете от ситуацията. Битките обаче не са задължителни. Почти винаги имате опцията за стелт промъкване – да ходите приклекнали или да притичвате между прикрития, което е механика позната от доста хорър заглавия.
Вие всъщност не сте напълно сами в този широк, широк свят. Играта предлага и мултиплеър под една индиректна форма, наречена “Social Strand System”, която всъщност не успях да разбера как точно работи. Всички е свързано със система с лайкове, които давате и получавате на знаци, структури, предмети или сгради изградени от вас или други играчи. По колкото повече сте събрали – толкова по-вероятно е дадена сграда, построена от друг играч да се появи във вашия свят. Можете да видите отъпкани пътеки от други играчи, които вече са изпълнили вашите задачи. Въпреки това обаче вие сте сами в този широк, широк свят.
Колкото и опции да имате обаче, игра е – смъртта настъпва в даден момент. Тук обаче няма да ви посрещне обичайният надпис “Game over” – всъщност играта продължава, по идея, сходна с тази в първата Prey игра, но в една много по-развита и надградена форма.
Шедьовър – и като всеки такъв не е за всеки вкус.
Малко или много така описана играта не звучи като нещо впечатляващо, но в нейната техническа страна изглежда са хвърлени невероятни усилия. В резултат на това светът изглежда завършен и цялостен. Не е имало елемент, който да е приоритетен за сметка на останалите аспекти в заглавието. Така например качеството на лицевите изражения е просто нечовешко, а Норман Рийдъс (актьора, който играе главния герой Сам) е пресъздаден 1:1 в играта – с изражения, визия и изобщо всичко. За направата на другите персонажи е използва същия способ – компютърно пресъздадени актьори, със солиден motion cpature, така че всички техни движения и мимики да изглеждат максимално реалистични и естествени.
Анимациите и озвучението обаче са феноменални не само по време на кътсцените, а и по време на геймплея. Буквално можете да усетите как Сам се изморява докато тича или ходи, а когато товарът е небалансиран или той е изморен, започва да губи баланс и да залита на една или друга страна. Всичко това е съпроводено с невероятно плавни анимации и всяка една е точно на място, без да изглежда преувеличена или по геймърски му абсурдна.
Същото маниакално внимание към детайла е приложена и към околната среда – тревистите зелени безкрайни полета, камъните, осеяни в тях, поточетата, които прорязват поляните и насечените планински върхове, които трябва да изкачвате, за да стигнете до някой отдалечен крематориум например. Дъждът, който ви измокря, вятърът който ще ви брули, промяната на метеорологичната обстановка – всичко това е реализирано с маниакално внимание към детайла, което успява да ви пренесе там, където е героя, без да нахлузвате на главата си VR каска. Честно казано такъв технологичен скок не съм виждал от времето на първата Crysis игра.
Както посочих в подзаглавието обаче – играта е шедьовър и като такъв не е за всеки вкус. Защо? Много просто – играта е изключително story driven и сюжетът се разгръща посредством дълги кътсцени, които, ако искате да не сте “WTF се случва около мене бе?” ще трябва да изгледате. Геймплеят оставя впечатление повече за пълнеж между кътсцените, допринасяйки за изграждането на по-правилна нагласа към света на Death Stranding. Липсата на по класически динамичен и екшън-ориентиран геймплей отделно не се понрави на масовия играч и отговорът са безбройните мемета, които заляха социалните мрежи. Това обаче по никакъв начин не променя факта, че играта е Шедьовър с главно “Ш”. Ако сте собственик на PlayStation 4 и ако търсите игра, която да ви погълне със своя свят и бавно разгръщащ се сюжет – Death Stranding е перфектния избор за вас. А съвсем скоро и за PC.
Автор: Георги Кацаров