Нашият свят се движи със скоростта на светлината. Е, ако това звучи пресилено, поне можем да кажем, че скоростта му е много близка до тази на интернет мрежите. Всеки е свързан по някакъв начин с виртуалното пространство. Рядко иновациите в информационните технологии и съпровождащите ги технологични устройства, предизвикват учудените погледи, както беше преди 10-15 години.
В постмодерния свят, в който живеем, връзката ни с технологиите е силна и необратима. До толкова сме свикнали с присъствието им в ежедневието си, че рядко осъзнаваме колко много зависим от тях. Все повече и повече сфери от живота ни биват обвързани под някаква форма с технологиите. Истинските потърпевши от това явление са нашите деца. Още преди да са промълвили първата си дума и направили първата крачка, малчуганите вече боравят умело с всевъзможните технологии, натискат цветните и интересни фигурки, появяващи се на екраните пред очите им. Децата нямат друг избор освен да посрещнат с отворени обятия технологиите, които ние буквално набутваме в лицата им. Раждат се в свят, който вече е окупиран от тях.
За да осъзнаем проблема ни е достатъчна просто една разходка в парка. Веднага ще забележим майката с количката, която се опитва да спре плача на своето дете, не желаейки да привлича допълнително внимание. Може би просто иска да открадне малко време за себе си или да поговори с приятелки по телефона. За тази цел тя прибягва до услугите на детегледачка от последно поколение – мобилен телефон или може би таблет. На пръв поглед в това няма нищо лошо. В основата си, технологиите са създадени, за да улесняват ежедневието ни, да поемат неприятните моменти от работата и задълженията ни и да ни позволят лукса да се наслаждаваме на приятните моменти от живота по-дълго и пълноценно. Проблемът идва, когато оставяме нещо толкова важно като възпитанието на едно дете, в ръцете им. Определено не е лесно да си родител, никой не оспорва това. Хилядите задължения и грижи, които съпровождат отглеждането на малчуганите, са голяма отговорност, но не бива един толкова важен момент от възпитанието им да ни се изплъзне.
Разбира се, същите неща могат да се кажат за времената, когато и ние бяхме деца. Тогава, телевизията беше нашата детегледачка, а телевизионните игри бяха наши приятели. Имаше компютърни клубове, в които много от нас прекарваха свободното си време. Телевизионните предавания и пикселизираните игри ни отглеждаха и възпитаваха по един или друг начин. Попивахме всеки кадър и дума, направили ни впечатление. Всичко това определено е въздействало върху нашето развитие и формирането ни като личности. И като всяко нещо, носи своите добри и лоши страни. Разликата е там, че ние получихме досег с тези технологии на един по-късен етап от живота си. Никой не подозираше, че технологичният бум ще се случи толкова скоро, буквално под носовете ни. И дума не може да стане за такова обсебване, каквото се наблюдава днес сред младежта и не само. Нямаше социални мрежи, в които да висим от сутрин до вечер, нямаше я и нуждата през няколко минути да споделяме със света какво ядем, какво мислим и прочие. Не бива да позволяваме младите и необременени умове да бъдат погълнати от виртуалния свят, който е толкова примамващ дори и за нас, възрастните. Длъжни сме да им дадем право на избор, да им покажем изобилието от възможности и красоти, което живия живот ни предлага с купища.
Разбира се няма как да забраним изцяло досега на подрастващите до технологиите. Последните имат прекалено много плюсове и са необходимо зло, с което трябва да се научим да живеем рамо до рамо. Непрекъснатото им внедряване в различните сфери на живота, би означавало, че ако откъснем едно дете от технологиите, ние най-вероятно ще увредим в зародиш неговата способност да се приспособи към бъдещият свят. Колкото по-бързо и лесно се научи да борави с компютър, таблет и какво ли още не, толкова по-успешно ще се справя със задълженията си и с всички неща, които бъдещето му е подготвило. Непрекъснато се говори как технологиите ще заместят учебните помагала, затова едно такова откъсване от технологичните постижения ще бъде пагубно за развитието му. Не можем да вървим срещу естествения ход на нещата, а крайните мерки рядко водят след себе си положителни последствия.
От друга страна технологиите са порок на нашето време и като всеки такъв, те водят до пристрастяване и негативни последици. Още днес можем да видим негативните ефекти на прекомерното застояване пред компютрите, конзолите и безкрайното висене в интернет. Здравословните проблеми и социалната изолация са налице. Днес, редица хора страдат от злоупотребата си с технологиите. Въпреки това, може би ще мине известно време, преди да започнем да се замисляме по-сериозно и да осъзнаваме мащабите на проблема. Всяко нещо, всеки порок трябва да си има мярка. Самите ние също сме зависими. Трябва да признаем това. Ключът за справянето с проблема се крие в осъзнаването на този факт. Намерим ли решение за нас самите, ще можем да помогнем и на децата си.
Въпрос на възпитание е да научим идните поколения как да използват правилно интернет, да прекарват здравословно количество време във виртуални забавления и да спазват хигиена при използването на техническите джаджи. Всички изброени са инструменти в нашите ръце, които са създадени да ни улесняват. Не трябва да им робуваме. Виртуалното пространство не е място, където да прекараме живота си, откъснати от всякаква социална интеракция. За да научим децата си на това, трябва да дадем личен пример. Още в най-ранна възраст трябва да запознаем рожбите си с негативите и позитивите, свързани с използването на технологиите. Също така, както в последно време се говори непрекъснато за здравословен начин на живот и опасността от прекомерното замърсяване на Земята и все повече и повече хора осъзнават важността на тези проблеми, тази и ефектите на технологиите върху здравето ни и начина ни на мислене, трябва да излязат на дневен ред в общественото пространство. И това зависи от нас.
Не можем да искаме от децата си да имат детство като нашето. Няма как да четат книги, да играят навън и да правят нещата, които ние сме правили на времето. Светът значително се е променил оттогава. Ако искаме да спечелим битката, трябва да се променяме заедно с него, за да могат решенията и разбиранията ни да бъдат актуални. Ако не го направим ще станем част от миналото и никой няма да се вслушва в думите ни. Когато един човек спре да се променя и престане да разбира заобикалящия го свят, той остарява.
Единственото, което можем да направим е да се опитаме да изстискаме най-доброто , на което сме способни от този модерен свят, който все по-малко принадлежи на нас. Длъжни сме да го направим, ако не за нас, за следващите поколения. Трябва да се постараем да им дадем възможно най-добрият старт. Битката започва с първата глътка кислород.
Автор: Петър Хайтов