Ghost Recon Breakpoint

Far Cry Breakpoint е онлайн тактически шутър в отворен свят… Извинявам се, Far Cry ли казах? Разбира се, имах предвид Ghost Recon Breakpoint. Та, Ghost Recon Breakpoint е единадесетата игра от Ghost Recon поредицата, но ако не погледнете в Wikipedia, едва ли ще го разберете. В предишното си издание, Ghost Recon Wildlands, поредицата претърпя такава промяна, че реално Breakpoint може и да е втората игра от серията.

Изглежда с течение на времето всички игри на Ubisoft се приближават все повече и повече една към друга. Представете си игра с отворен свят, в която NPC-та ви изпращат на мисии, до които трябва да се придвижите с някакъв вид транспорт, да маркирате всички противници в базата, след което да ги избиете и да вземете нещото, за което сте изпратени. За коя игра говоря? Може би е Far Cry, може би е Assassin’s Creed, а може пък и да е Watch Dogs… В настоящия случай обаче е Breakpoint.

Действието в играта се развива през 2025 г.

в Ауроа, архипелаг в Тихия океан, дом на технологична мегакорпорация, работеща по множество проекти, сред които и дрони. Островът обаче е превзет от частна военна компания, което принуждава американското правителство да изпрати елитния отряд Ghost. Играчът влиза в ролята на Антъни “Номад” Периман, който между другото е напълно къстъм и може да се окаже Антоанета. Той (или, както споменахме, тя) се оказва и единственият боеспособен член на отряда, след като хеликоптерът им е нападнат от рояк дрони. Сега Номад трябва да се изправи не само срещу полуделите високотехнологични оръжия на острова, а и срещу група бивши Ghost-ове, наричащи себе си “Вълците”, които сериозно са набрали на Чичо Сам.

След това започва същинската игра в Division Breakpoint. Ох, май пак се обърках, естествено исках да кажа Ghost Recon Breakpoint. А тя се състои в получаване на мисии, до които трябва да се придвижите с някакъв вид транспорт, да маркирате всички противници… Това май вече го декламирах веднъж. Идеята е, че играта е типичният екшън в отворен свят на Ubisoft. Честно, това е бариера, която ми е трудно да преодолея. В първата Ghost Recon, излязла през невероятно далечната 2001 г., играчите дори не управляваха конкретен персонаж, а цял екип от командоси, които изпълняваха предварително начертан план и само в определени моменти се налагаше да се “вселим” в някой от тях, за да извършим някое по-пипкаво действие. Почти 20 години по-късно, най-новата част от серията е неузнаваема. Разбира се, ако проследим еволюцията на поредицата през всичките ѝ части, еволюцията е по-лесно смилаема. Но ако гледаме само първия и последния епизод, разликата е стряскаща.

Не, че авторите не са се постарали.

Като чисто артистично изпълнение, в играта е вкаран много труд. За създаването на архипелага, дизайнерите са скицирали цялата му история осемдесет милиона години назад, за да са сигурни, че всяка скала изглежда реалистично (или поне така твърдят). Части от острова са били създадени процедурно, след което само са били пипнати финално от дизайнер, което е разбираемо предвид гигантския размер на картата, надхвърлящ този на игралното поле в Wildlands.

Различни NPC-та ще ви дават мисии, чрез които да изследвате този огромен свят, но проблемът е, че тези мисии не са особено интересни. На практика, голяма част от тях се свеждат до “иди до мястото, застреляй всички и вземи нещото”, което бързо писва. Да не говорим, че гигантският свят може да се усеща и празен, докато летите с минути към следващата си задача (реало хеликоптерът е единственото превозно средство, което си заслужава да ползвате). Имате опцията да играете с приятели кооперативно и при наличието на такива е силно препоръчително да го направите, защото в противен случай тишината може да ви оглуши. Тук дори нямаме контролирани от компютъра съюзници, те трябва добавени в някой бъдещ пач, което никак не помага да се озапти скуката.

От скуката би трябвало да ни предпазят другите механики на играта, а именно – RPG елементите и loot системата. Можем да изберем един от четири класа герои, разполагаме и с мащабна система от умения, някои от които просто отключват допълнителни слотове за още умения. От другата страна, екипировката ви също има нещо като нива, така че постоянно трябва да търсите по-добра. За да се изправите срещу някои противници е необходимо екипировката ви да е с определен рейтинг, иначе просто няма смисъл. Любопитно е и в какво се изразява по-високата трудност – враговете могат да поемат много повече щети, но ако ги простреляте в главата, ще паднат и от един изстрел (два, ако носят каска). Разбира се, има ги и вече споменатите дрони, които, както се досещате, нямат глави.

Стрелбата и повечето неща, свързани с нея, са направени добре,

тук няма от какво да се оплачем. Единствената критика може да бъде отправена към системата за прикритие, която често няма смисъл в един толкова отворен свят, а и често не работи добре.

Бъговете са неочаквано много за заглавие, по което са работили осем подразделения на Ubisoft. Изкуственият интелект понякога изобщо не реагира, дори да сте на две крачки от противник. Играта ще ви изхвърли в началния екран, ако по някаква причина загубите връзка със сървъра – един от минусите на постоянно онлайн игрите (отказвам да ги наричам “игра-като-услуга”). Разбира се, има и микротранзакции – огромно количество, но козметични. Това, което не е козметично обаче са покупките, които ви “пестят време”, като ви дават повече точки опит или крафтинг материали и реално ви “помагат” да не играете играта, за която сте платили. Те бяха налични, после бяха махнати, но ще се върнат отново рано или късно. Те винаги се връщат…

Това е пореден преглед, който завършвам с въпроса “кому беше нужно всичко това?” Кой по-точно иска този невероятен меланж от всички идеи, които някога са хрумвали на Ubisoft? Ако съдим по Wildlands, явно доста хора – играта получи средни оценки, но се разпродаде като топъл хляб. Така че може би прибързано критикуваме стратегията на компанията. В крайна сметка, Ghost Recon Breakpoint е една средна игра, която не се отличава значително от всички останали на пазара.

Автор: Terwell